Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 157 30.04.2014 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На втори април две хиляди и четиринадесета
година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 91 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.А.М. против
наказателно постановление № 23/24.01.2014 г. на
началник група в сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение
на чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, на
основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ й е наложенио административно наказание
“глоба” в размер на 400 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.01.2014 г. в гр. Разград, на паркинг
зад банка “Асет Банк – Интернационал” АД, на ул. “Кирил и Методий”, възникнало
ПТП. След пристигане на местопроизшествието, полицейските служители на ОД на
МВР Разград приели, че един от участниците в ПТП е управлявал МПС – л.а.
“Мерцедес” с ДК № ****. Установили самоличността му и му съставили актове за
установяване на административни нарушения, изразяващи се в напускане на
местопроизшествието и липса на валиден договор за задължителна застраховка
“Гражданска застраховка” на автомобила, към този момент. На следващия ден –
15.01.2014 г., актосъставителят – св. В., съставил и АУАН с бл. № 908491 срещу
жалбоподателката М. – съпруга на водача на посоченото по – горе МПС, която е
регистрирана, като собственик на същото. В акта посочил, че като собственик на
автомобила към 14.01.2014 г. тя “няма валидна квитанция за платена гражданска
отговорност за 2014 г.”. За виновно нарушен свидетелят посочил чл.315 ал.1
предл.1 от КЗ. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателката, без
възражения. Въз основа на акта на 24.01.2014 г. е издадено и атакуваното НП, в
което даденото следното описание на осъщественото нарушение: “ В гр. Разград,
като водач на МПС .. на паркинга зад “Асет Банк – Интернационал”, намираща се
на ул. “Кирил и Методий” при възникване
на ПТП, като собственик на лек автомобил “Мерцедес” с ДК № с ДК № *****, при
проверка ..е установено, че няма валидна квитанция за платена гражданска
отговорност за 2014 г. до момента на проверката”. За виновно нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, като е цитиран и
посоченият текст от закона “Управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, в което според наказващият орган
се изразява и осъщественото от жалбоподателката нарушение и нейната отговорност
е ангажирана на осн. чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на 400 лв.
Представените по делото писмени
доказателства удостоверяват обстоятелството, че процесния автомобил се води в
регистрите на КАТ, като собственост на жалбоподателката, както и това, че към
14.01.2014 г. – 13,40 ч. по отношение на същия не е имало валидна застраховка
“ГО”. Въз основана показанията на актосъставитея – св. В. се установяват и
останалите подлежащи на изясняване в хода на производството факти, относими към
съставомерността на нарушението.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 315 ал.1 от КЗ, гласи : “Лице, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка по чл.
249, т. 1 или 2
или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 до 600 лв. - за физическо лице». В атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушен е посочен чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, касаещо
отговорността на водачите управляващи МПС, във връзка с чието притежани и
използване няма сключен действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
в случаите когато за тези водачи не съществува задължение да сключат такъв
договор. Въз основа на събраните в хода на делото доказателства безспорно се
установеновява, че по отношение на процесния автомобил към момента на съставяне
на АУАН, въз основа на който е отпочнато и настоящото административно
производство, валиден договор за
застраховка “Гражданска отговорност” не е бил сключен. Безспорно установено е и
че МПС към дата на възникване на ПТП - 14.01.2014 г. е било управлявано от водач
различен от жалбоподателката. Действително,
в качеството си на собственик на автомобила, тя е имала задължението по чл. 259 ал.1 от
Кодекса да сключи такъв
договор. Но отговорността й в това й качество е различна от отговорността на
лицето, което управлява МПС. При положение, че контролните органи са
констатирали, че към 14.01.2014 г. превозното средство е било управлявано не от
жалбоподателката, то осъщественото от нея нарушение е било именно такова по чл.
259 ал.1 от КЗ във вр. с чл. 315 ал.1 предл.1 от КЗ, който последен текст е посочен
и като виновно нарушен от самия актосъставител в съставения АУАН. В
наказателното постановление обаче, е посочено че М. е санкционирана, в
качеството й на водач и на собственик на МПС и че на посочената дата същата е
управлявала МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка «ГО», като нарушението й е такова по чл. 315
ал.1 предл.2 от КЗ. В крайна сметка посоченото противоречие при описанието на
осъщественото нарушение в съдържанието на самото наказателно постановление и противоречието
между неговото съдържание и това на акта е довело до такова ограничаване
правото на защита на субекта на административно нарушение, лишавайки го от
възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност. Не случайно и в
самата жалба срещу постановлението се сочи, че жалбоподателката на 14.01.2014
г. не е управлявала автомобила. Както бе посочено и по – горе, нейното
поведение към посочената дата действително не е било съставомерно по чл. 315
ал.1 предл.2 от КЗ, но то е осъществявало признаците на нарушение по чл. 259
ал.1 от КЗ във вр. с чл. 315 ал.1 предл.1 от КЗ, които текстове не са посочени
за виновно нарушени от административнонаказващият орган. Изискването на чл. 57
ал.1 от ЗАНН за пълна и точна фактическа и правна индивидуализация на
санкционираните нарушения, целят обезпечаване на ефективното право на защита на
субекта на административно нарушение и всяко неизпълнение на което и да е от
тях, ограничаващо това право е всякога такъв порок на наказателното
постановление, представляващ и самостоятелно основание за неговата отмяна, като
незаконосъобразно от формална страна.
Ето
защо и по изложените съображения, атакуваното НП, следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
23/24.01.2014 г. на началник група в
сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 предл.2 от КЗ, на основание чл. 315 ал.1 т.1
от КЗ на Б.А.М. е наложенио административно наказание “глоба” в размер на 400
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: