№ 2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд наказателен състав

На първи април 2014 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ БОРИСОВ

Секретар: Г.М.

Прокурор: ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело № 96 по описа за 2014 година

Р Е Ш И:

НА основание чл. 162 от ЗЗ НАСТАНЯВА Д.Д.К.,***, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО ЛЕЧЕНИЕ в МБАЛ „ Св. Иван Рилски” гр. Разград, Психиатрично отделение за срок от ЕДИН МЕСЕЦ, при наличие на възможност да изразява информирано съгласие относно лечението си.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред РОС от заинтересованите лица.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 163, ал. 2 от ЗЗ обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Началника на Психиатрично отделение при МБАЛ „Св.Иван Рилски” гр. Разград, който съгласно чл. 165, ал. 2 от ЗЗ следва да приведе в изпълнение влязлото в сила съдебно решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към решение № 151/04.04.2014г., постановено по ЧНД 96/2014г. по описа на РС Разград.

Производството е по реда чл. 155 и сл. от ЗЗ, образувано по искане на РРП за задължително настаняване на лечение на лицето Д.Д.К.,***.

В с.з. пред РС представителя на РРП поддържа направеното искане, счита, че са налице предпоставките за това и предлага, Д.Д.К. съгласно заключението на вещото лице по назначената СПЕ да бъде настанен на задължително лечение за срок от един месец при стационарни условия в СПО на МБАЛ - Разград.

Настаняемият Д.Д.К. е съгласен, че има нужда от принудително лечение.

Назначеният служебен защитник намира искането на прокурора за основателно.

РРС след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства констатира от фактическа страна следното:

Освидетелстваният Д.Д.К. страда от психическо заболяване – диссоциално личностово разстройство, което е включено в списъка със заболявания които подлежат на задължително лечение. Представлява разстройство на характера и волята. Същият живее в гр. Разград с родители, с които е в конфликтни отношения, като последно е бил принуден да напусне семейното жилище и да се скита сам из града и околностите. От материалите по делото и изслушването на психиатъра д-р З. / лекуващ лекар на настаняемия/, става ясно, че Д.Д.К. е диспансеризиран в ПО – МБАЛ – Разград с диагноза диссоциално личностово разстройство. Първоначално лечението му е провеждано амбулаторно, но К. го прекъснал, следствие на което състоянието му се обострило. Промяна в поведението му настъпила в началото на м. Ноември 2013г. когато в продължение на около 23дни отправил от мобилния телефон, който използвал 596 повиквания към спешен номер 112. В Началото на м. Декември 2013г., К. започнал да изпраща текстови съобщения от телефона си на телефона на св. Д. Д. с явно заплашително съдържание за физическа саморазправа. Повод за тези съобщения било искане от страна на К. до Д. Д., последният в качеството си на председател на Съюза на слепите в гр. Разград да го изпрати на курс по овладяване на брайловото писмо, което в последствие и станало.

Към датата на съдебното заседание състоянието на К. е компенсирано, но е налице необходимост от задължително лечение, предвид обстоятелството, че същият е напуснал семейното жилище, настанен е в дом за социални грижи, в който според думите му няма намерение да престоява. Може да изразява информирано съгласие за лечението си.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно психиатрична експертиза, освидетелстваният Д.Д.К. се води на отчет към ДПО Разград, същият страда от диссоциално личностово разстройство. Не провежда лечение поради липса на критичност и съзнание за болест. Заболяването се включва в хипотезата на чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ. Към датата на съдебното заседание състоянието му е компенсирано. Може да изразява информирано съгласие за лечение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, назначената СПЕ , писмените доказателствени материали и съдът я намира за безспорно установена, доколкото няма данни, които да поставят под съмнение установените обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 155 във вр с чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Д.Д.К.. Настаняемият страда от заболяване по смисъла чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ – диссоциално личностово разстройство и видно от заключението на вещото лице конкретното му състояние и поведение е такова, че носи реален риск за неговото физическо здравде, следва да бъде настанен за задължително лечение в стационарни условия в Отделение по Психиатрия при МБАЛ – Разград, а продължителността следва да бъде определена на един месец, при наличие на възможност за даване на информирано съгласие за лечението му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: