№ 142, 30.04.2014 година, град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и седми Март две хиляди и четиринадесета
година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 139
по описа за 2014 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ ***** „ ЕООД
– Разград, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Разград , ул. „ **** „
№ *** – ,
представлявано от Управител Р. Ш. И., против наказателно постановление № 37-0000034/22.01.2014
г. на и.д. Директор на РД „ АА „ - Разград, с което за нарушение на чл. 10 §2,
изр.1,пр.2 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март
2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета, на основание чл. 104, ал.1
от ЗАвПр му е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер
на 1000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, навежда доводи за
нарушение на материалния и процесуален цзакон при издаването му.
Административнонаказващият орган
заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва
да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 16.12.2013г.
около 16,30ч., в РД „ АА „ – Разград, контролните органи
по ЗАвПревози извършили комплексна проверка на фирма „ *****
„ ЕООД – Разград, ЕИК ******, притежаваща Лиценз за международен автобусен
превоз на пътници № 0061 от 01.01.2012г., при която установили, че „... г-н Р.И.
в качеството си на управител на „ ***** „ ЕООД – Разград, не е организирал
работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
изискванията на Глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006...”.
Проверката приключила със съставянето на Констативен протокол за извършена
комплексна проверка в присъствие на Управителя на дружеството, подписан от
него. На същата дата на жалбоподателят бил съставен АУАН бл. № 182917, в който
нарушението било описано в посочения начин, като било добавено „ ...
нарушенията са описани в т.11 на констативния протокол от 16.12.2013г....”,
квалифицилано от актосъставителя като такова по чл. 10 §2, изр.1 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 561/2006, връчен срещу подпис на представителя на дружеството и
подписан от него без възражения. Писмени такива не постъпили в преклузивния
срок по ЗАНН. На база съставеният АУАН, адм. наказващия орган издъл и
процесното НП на 22.01.2014г., в което по идентичен с АУАН начин описал
нарушението, също го квалифицирал като такова по чл.
10 §2, изр.1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 и на основание чл.104,
ал.1 от ЗАвП наложил на жалбоподателя административно
наказание «имуществена санкция» в размер на 1000 лв.
НП редовно връчено на представляващия дружеството на
13.02.2014г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на
19.02.2014г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо
право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
същата се явява основателна по следните съображения:
В случая
са нарушени императивните норми на чл. 42, т.
6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН,
а именно, в актовете на административнонаказателното производство не е
идентифициран точно и ясно нарушителя, като от описанието на нарушението в АУАН
и НП не може да се направи еднозначен извод кой именно е сочения нарушител -
дали ЮЛ „ *****„
ЕООД – Разград , дали
управителят на същото, който е ФЛ, респективно в какво му качество. Съдът намира, че допуснатото
нарушение е до такава степен съществено, че прави напълно неясна волята на
наказващия орган кое точно е привлеченото към административнонаказателната
отговорност лице. Разпоредбите на чл. 42, т. 6
и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН несъмнено са
императивни правни норми, като са предвидени с оглед осигуряване възможността
на нарушителя да упражни правото си на защита в пълен обем, като нарушаването
им всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В този смисъл налице е
вътрешно противоречие, доколкото както в АУАН, така и в НП от една страна се
сочи че е санкционирано ЮЛ „ ***** „ ЕООД – Разград,
за нарушение извършено от физическото лице
Р.Ш. И.. Нарушена е и императивната норма на чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно
чл.57, ал.1,т.5 от ЗАН, доколкото нито в АУАН, нито в обжалваното НП няма пълно
и точно описание на нарушението, а и двата акта препращат към т.11 от
съставения Констативен протокол за извършена комплексна проверка. Последният не
е адм. акт, който да подлежи на обжалване, нито има удостоверителни функции за
отразеното в него или предустановена доказателствена сила.
Предвид
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление
е издадено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съставляващи абсолютно основание за
неговата отмяна, без дори да е необходимо да бъдат разглеждани въпросите по
същество, което от една страна препятства съдебната проверка за законосъобразност
на наказателното постановление, а от друга - възможността жалбоподателят да
разбере кое е привлеченото към отговорност лице, за да организира защитата си
Воден
от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: