№ 160 30.04.2014г. град Разград
Разградският районен съд
на трети април две хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №154 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от “Българска телекомуникационна
компания” ЕАД - гр. София срещу Наказателно постановление № В-0026887
от 14.01.2014г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите с
което на обжалващото дружество е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.222а от Закона
за защита на потребителите за нарушение на чл.113, ал.2 от същия закон. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебното заседание на РРС за обжалващото дружество не се явява представител.
Ответната страна Комисия за защита на потребителите – гр. Варна, не изпраща
представител.
За Разградска районна прокуратура не
се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление
В-0026887 от 14.01.2014г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на
потребителите на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД - гр. София е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.222а от Закона
за защита на потребителите за нарушение
на чл.113, ал.2 от същия закон. Същото наказателно постановление е
издадено на основание Акт за установяване на административно нарушение 2013 № К
– 0026887 от 27.12.2013г., съставен на обжалващото юридическо лице от старши инспектор
при КЗП – РД – Варна в резултат на извършена на
11.12.2013г. проверка в обект –
магазин за промишлени стоки в гр. Разград, стопанисван отобжалващото дружество.
Констатациите
от тази проверка са отразени в акта и
впоследствие в наказателното постановление.
В същото се сочи, че ““Българска
телекомуникационна компания” ЕАД извършва търговска дейност в търговски
обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Разград, Бул. «*****. В
момента на проверката обектът работи и се обслужват клиенти. Проверката е по
повод потребителска жалба с вх.№В-03-3117/10.12.2013г. от С. Г. Б. и е
относно неспазване на едномесечния срок за отремонтиране на мобилен телефон GSM – SAMSUNG GALAXY S2 PLUS. По време на
проверката се установи, че в обекта се води електронен регистър за рекламации,
направена е разпечатка от него – сервизна поръчка №292791/06.11.2013г. , видно
от която на 06.11.2013г. е предявена
рекламация от жалбоподателката Байрактарова за мобилен телефон SAMSUNG GALAXY S2 PLUS. Изискани са,
но не се представят документи, удостоверяващи привеждането на стоката – мобилен
телефон SAMSUNG GALAXY S2 PLUS в
съответствие с договора за продажба. На документална проверка на 27.12.2013г.
се представя акт за удовлетворяване на рекламация от 23.12.2013г. ”. Прието е,
че “Българска телекомуникационна компания” ЕАД не е изпълнил административното
си задължениеда приведе стоката -
посочения мобилен телефон в съответствие с договора за продажба в едномесечен
срок, считано от датата на предяваване на рекламацията – 06.11.2013г., с което
е нарушено задължението на дружеството по чл.113, ал.2 от ЗЗП.
Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката А. Т.. В показанията си тя потвърждава
обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката установили, че в
обекта се води електронен регистър за рекламации от който установили, че на 06.11.2013г.
потребителката С. Б. е оставила процесния телефон /закупен от нея/ за ремонт –
в извлечението е посочено като повреда «телефонът не стартира при опит за
включване». На самата проверка не били представени документи от които да се вижда,
че на стоката е извършен ремонт.
Впоследствие на документалната проверка на 27.12.2013г. бил представен акт за
удовлетворяване на рекламация от 23.12.2013г. – от същия акт се вижда, че
процесната стока е подменена. Тези констатации не са оспорени с конкретни
данни, пореди което съдът намира отразените обстоятелства в акта и НП за
доказани.
При
така изложените обстоятелства съдът намира следното: Данните по делото дават
основание на съда за извод, че наказателното постановление е законосъобразно - не е
засегнато от процесуални пороци и вмененото на санкционираното дружество
нарушение се доказва. Безспорно се установява, че потребителката е направила
рекламация на 06.11.2013г. и тази рекламация е приета от доставчика. При това
тази рекламация е следвало да бъде удовлетворена до 06.12.2013г., което обаче
не било направено. Рекламацията е удовлетворена едва на 23.12.2013г., вече след
извършената проверка. Съдът не споделя доводите в жалбата, че наказателното
постановление било незаконосъобразно понеже в него не бил очертан конкретния
дефект, предмет на рекламацията, който
следвало да се отстрани. Всъщност достатъчно е, че в наказателното
постановление се очертава, че е направена рекламация и че същата е приета. От
това вече е ясно, че доставчика е бил сигнализиран за отстраняване на дефект. А
че такъв е имало е видно и от това, че в крайна сметка рекламацията е
удовлетворена – стоката е подменена /видно от акта за удовлетворяване на
рекламацията. Стока с дефект, който е наложил подмяната й очевидно не е била
в съответствие договора, а нарушението
на търговеца в случая се изразява в това, че не е удовлетворил рекламацията
своевременно – това е направено едва след проверката от контролните органи по
повод жалбата на потребителката. В случая не е приложим чл.114, ал.3 от ЗЗП на
който жалбоподателят се позовава, защото същият текст ограничава правото на
потребителя да развали договора, но не ограничава правото му на рекламации,
независимо дали дефектът на стоката е значителен или не. В този смисъл съдът намира, че обжалващото
юридическо лице е нарушило нормативните изисквания относно сроковете за
удовлетворяване на рекламацията /чл.113, ал.2 от ЗЗП/ и основателно е наказано
на основание чл.222а от ЗЗП, който текст санкционира именно този вид нарушения.
Наложената му санкция е в минимален размер и не може да се поставя въпрос за
намаляването й. Поради всичко изложено наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление В-0026887
от 14.01.2014г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите,
с което на “Българска
телекомуникационна компания” ЕАД - гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите за нарушение
на чл.113, ал.2 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: