Р Е Ш Е Н И Е

Номер 141, 28.04.2014 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На двадесет и седми Март, 2014година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 156 по описа за 2014година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Автотест ” ООД – Разград, ЕИК *****, с адрес на управление гр. Разград, Източна промишлена зона, представлявано от Т. Д. Х. против наказателно постановление № 25-2502787/17.02.2014г. на Изпълнителен Директор на ИА “ Главна инспекция по труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 403а, ал.2 от КТ, в която счита същото за незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 13.01.2014г., гл. инсп. в ДИТ – Търговище – св. Кр. К., извършил проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – пункт за технически прегледи на автомобили в гр. Разград, Източна промишлена зона, в който дейност, чрез наети лица осъществявал „ Автотест ” ООД – Разград, ЕИК ****, при която проверка били констатирани множество нарушения, едно от които, че работодателят не е определил писмено лице, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда в пункта. Нарушението било описано в т.17 в съставен Констативен протокол № 40 /20.01.2014г., като в т.17 от предписанията в същият протокол било предписано, работодателят да определи писмено лице, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда в пункта в срок до 21.01.2014г.

На 21.01.2014г., представляващият работодателя представил в ДИТ-Търговище, офис – Разград ,Заповед № 2/21.01.2014г., с която било определено лицето, което да представлява работодателя пред органите на инспекцията по труда в пункта, с която установявал изпълнение на задължителното предписание.

За констатираното нарушение св. Кр. К. в присъствие на св. М. М. и Ст. Стойнов и представителя на работодателя съставил АУАН № 25-2502787, в който описал нарушението по посочения начин, квалифицирал го като такова по чл.403а, ал.2 от КТ и го връчил на представляващия работодателя, който го подписал без да вхише възражения. Писмени такива не постъпили и в преклузивния срок по ЗАНН.

На 17.02.2014г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл. 403а, ал.2 от КТ, адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ, наложил адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 300,00лв. НП било връчено лично и получено от жалбоподателя на 19.02.2014г., жалбата срещу него постъпила при административнонаказващия орган на 27.02.2014г. с пощенско клеймо от 26.02.2014г.

Актосъставителят - св. Кр. К., е разпитан в с.з. и заявява, че работи в Д”ИТ” като гл. инспектор и по същество потвърждава изложеното в АУАН. В същият смисъл са и показанията депозирани от св. М. М..

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, срещу акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че на 13.01.2014г. в обект – пункт за технически прегледи на автомобили в гр. Разград, Източна промишлена зона, в който дейност, чрез наети лица осъществявал „ Автотест ” ООД – Разград, ЕИК ***, работодателят не е определил писмено лице, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда в пункта. В подкрепа на този извод на съда е и приложената към адм. наказателната преписка Заповед № 2/21.01.2014г., издадена в изпълнение на задължително предписание в този смисъл. Представената към жалбата Длъжностна характеристика, доколкото в нея няма фиксирана дата, по никакъв начин не оборва извода на съда. Показанията на св. Б. Б. също не внасят изменение в установената фактическа обстановка, а именно, че към датата на проверката в обекта, работодателят не е определил писмено лице, което да го представлява пред контролните органи на ДИТ.

С чл. 403а, ал. 2 от КТ работодателят е задължен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. Неизпълнението на това задължение съставлява бездействие, с което е осъществено нарушението, поради което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.415в, ал.1 от КТ с издаденото НП, доколкото не са налице вредни последици за работещите.

В тази връзка съдът намира възраженията на жалбоподателя, че атакуваното НП е незаконосъобразно, за неоснователни. От процесуална гледна точка: Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-2502787/17.02.2014г. на Изпълнителен Директор на ИА “ Главна инспекция по труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ на „ Автотест ” ООД – Разград, ЕИК ******, с адрес на управление гр. Разград, Източна промишлена зона, представлявано от Т. Д. Х., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 403а, ал.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: