Мотиви към  Присъда  №815/16.04.2013г., постановена по НЧХД №815/2013г. по описа на Разградския районен съд .

                  Постъпила е тъжба от непълнолетната Н.В.Н. ***, с попечителското съдействие на нейната майка В.Н.Н., с която е повдигнато обвинение срещу Д.К.Р. *** за това, че на ***г.  в с. Д. е нанесла на пострадалата лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностни драскотини на кожата в лявата скулова област и насиняване на кожата по предната повърхност на дясната подбедрица, които увреждания причинили на пострадалата болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.  

Доколкото тъжбата е подадена от майката на тъжителката, която няма представителна власт, то в съдебното заседание тъжителката Н. Н. е заявила, че поддържа тъжбата, с което е потвърдила действието по подаване на тъжбата, извършено от нейната майка, оказваща попечителско съдействие.

Тъжителката  е предявила и граждански иск срещу подсъдимиата за сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимата не дава обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана.  

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимата Д.К.Р.  е родена на ***г***. Същата е неомъжена, неосъждана.

Пострадалата и майка й, а също и подсъдимата живеели в с. Д.. Семействата им не били в добри отношения, поради това, че в предходен момент братът на подсъдсимита живеел на съпружески начала с В. Н. – майката на пострадалата. На ***г. около 17,00 часа тъжителката и майка й, а също и свидетелката Н. Т. отишли до чешма в с. Д., която била в близост до къщата в която живеела подсъдимита. Св. Н. T. живеела с бащата на подсъдимата на семейни начала. Подсъдимата ги видяла от дома си и излязла на улицата, носейки пръчка в ръка и започнала да отправя обидни думи към Н. T. Повалила я на земята, при което непълнолетната Н. Н. и майка и В. Н. се намесили да я оттърват. При това подсъдимата ударила с пръчката Н. Н. в десния крък и я ритнала също в десния крак. На улицата излезли и дъщерите на подсъдимата, както и снаха й Н. Г., която също ударила непълнолетната Н. Н. с ръка в лицето. По улицата минавала свидетелката А. C., която се намесила и повела със себе си тъжителката, майка й и св. Н. T. и така прекратила побоя. През това време подсъдимата продължавала да вика подире им, че пак ще ги бие.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, която установява, че в резултат на описания инцидент пострадалата Н.Н. е получила повърхностни драскотини по кожата – като ивички, разположени една до друга в лявата скулова област и насиняване на кожата по предната страна на дясната подбедрица в долната й трета. Описаните увреждания са в резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет за насиняването на кожата по дясната подбедрица и от тъпоръбест прпедмет с неравна повърхност за драскотините в областта на лявата скула. Същите са причинили на пострадалата болка и страдание и отзвучават за срок от около една седмица. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че драскотините по лицето на пострадалата не могат да бъдат получени с удар с шамар или юмрук, но може да бъдат от одраскване с нокти или от пръчка с неравна повърхност.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от показанията на свидетелите, заключението на експертизата и писмените доказателствени материали. В този смисъл съдът се основава основно на показанията на св. Н. T., която сочи, че подсъдимата ударила с пръчка пострадалата в крака и я ритнала. И св. А. C. също сочила, че видяла подсъдимата да удря Н. Н.. Тази свидетелка не е видяла пръчка в ръцете на подсъдимата, но това се обяснява с факта, че свидетелката C. не е наблюдавала спречкването от самото начало и възприятията й не са толкова непосредствени, колкото възприятията на св. T. Св. Н. T. е категорична, че подсъдимата е ударила тъжителката с пръчка. От доказателствата се установява, че и св. Н. Г., която се намесила впоследствие,  е ударила пострадалата в лицето. Това било обяснено от пострадалата, нейната майка и св. Н. T. на полицейския служител М. М.. Св. Д. Н. е очевидец, но  също е наблюдавал само част от спречкването – Видял подсъдимата да удря В. Н., а след това видял тъжителката да плаче. При това остава недоказано кой именно е нанесъл нараняването по лицето на пострадалата – дали подсъдимата или св. Н. Г. Но за съда е несъмнено, че именно подсъдимата е ударила пострадалата с пръчка в дясната подбедрица и я е ритнала с крак в същата област. В това отношение твърденията в тъжбата се подкрепят от показанията на св. Н. T. Наистина доколкото и последната е пострадала от побоя, то следва да се отчита възможната й заинтересованост, но съдът намира, че в случая показанията й отговарят на истината, тъй като намират потвърждение в заключението на съдебномедицинската експертиза. Вещото лице установява, че насиняването на дясната подбедрица на тъжителката може да бъде причинено по начин както последната сочи. В този смисъл и логиката потвърждава изложения фактически извод – пострадалата действително е била ударена в крака и не е логично да сочи като виновна за това подсъдимата, а да премълчава действителния виновник. В крайна сметка и свидетелката А. C. е видяла подсъдимата да бие тъжителката. Колкото до показаниятеа на св. Н. Г., като снаха на подсъдимата и очевидно участвала в побоя на нейна страна, то съдът намира твърденията й, че подсъдимата не е удряла тъжителката, а майката на последната я била набила, за изцяло недостоверни. С оглед изложеното съдът  намира за доказано, че подсъдимата е ударила с пръчка пострадалата в дясната подбедрица и я е ритнала. 

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимата Д.Р.   е осъществила  състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на ***г.  около 17,00 часа в с. Д. е нанесла на пострадалата Н.В.Н. лека телесна повреда, изразяваща се в насиняване на кожата по предната повърхност на дясната подбедрица, които увреждания причинили на пострадалата болка и страдание, без разстройство на здравето. Подсъдимата е нанесла на пострадалата удари с пръчка и с крак в дясната подбедрица, като така й е причинила  уврежданията, констатирани от експертизата. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл –целенасочено.  

Не се доказва подсъдимата да е ударила пострадалата в лицето и да й е причинила повърхностнитге драскотини на кожата в лявата скулова област,  установени от експертизата, поради което подсъдимата следва да бъде оправдана в тази част.   

Индивидуализирайки наказанието подсъдимата Д.Р. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й  от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление  се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца, пробация или глоба, подсъдимата не е осъждана  и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимата очевидно не е лице с висока обществена опасност и намира, че следва да и бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимата.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалата граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимата на пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания. Пострадалата явно е изживяла и немалък страх, а също и срам доколкото и е нанесен побой на публично  място - на улицата пред свидетели. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалата неимуществени вреди подсъдимата следва да бъде осъдена да и заплати обезщетение в размер на 800 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД.  В останалата му част /в частта му над 800 лв до 5000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част.

Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалата и направените от последната разноски  по делото в размер на 392 лв

Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС сумата от 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: