Мотиви към Присъда №191/24.04.2014г., постановена по НОХД №950/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р.И.С. *** в това, че за времето от 06.09.2010 г. до 06.10.2010 г. в с. Липник, общ. Разград, обл. Разград, след предварителен сговор с И.Т.Н. ***, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за И.Т.Н. имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Д. И.О. ***, за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е причинил имотна вреда в размер на 32467,50 лева /големи размери/ на “ИМДО” ООД гр. Разград с управител М. О.О., представлявано от Даут И.О. – престъпление по чл. 211, пр. 2 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице “ИМДО” ООД гр. Разград, което претендира подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата 32467,50 лева като обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2010г. до окончателното изплащане на главницата.

Спрямо подсъдимият делото се води в условията на чл.269, ал.3, т.2 НПК, тъй като не е намерен на известния му адрес, местоживеенето му не е известно и е обявен за издирване и не е издирен. Служебният му защитник излага становище, че обвинението е доказано и моли за налагане на по-леко наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.И.С. е роден на ***г. в с. Ряхово. Същият е български гражданин, с основно образование, женен, осъждан многократно.

Лицата М. О.О., В. М. З. и З. Д. И. били съдружници в „ИМДО" ООД-гр. Разград. Дружеството осъществявало производство и търговия с хранителни и млечни продукти и друга търговска дейност. Управител на дружеството била М. О.. С генерално пълномощно от 04.04.2011 г., нотариално заверено при нотариус Б. Костов, с район на действие РС-Разград тя упълномощила съпруга си - св. Д. О., да представлява „ИМДО" ООД-гр. Разград пред съответните държавни органи, както и да представлява дружеството в договорните търговски отношения с други юридически или физически лица, в качеството на управител. Дружеството притежавало мандра в с.Липник, общ. Разград, в която се произвеждало бяло саламурено сирене.

Подсъдимият Р.И.С. изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Белене, но през м. септември 2010г. бил пуснат в отпуск. Подсъдимият С. и лицето И.Т.Н. *** и се познавали отпреди. В началото на м.септември 2010г. двамата се срещнали в гр.Русе, разговаряли и решили да си набавят средства чрез измами, без в същия момент за уточняват кого да измамят. Осъществявайки тези намерения, на 06.09.2010 г. подсъдимият Р.С. *** в сградата, където се намирала мандрата в с.Липник и се представил на св.Д. О., казвайки му, че е търговец на млечни продукти, въпреки че това не отговаряло на истината. След това подсъдимият предложил на св.О. да закупи от мандрата в с.Липник сирене, което да бъде продадено на негов търговски партньор от Република Македония, като след това този македонски гражданин щял да препродаде сиренето в Р Германия. За да убеди свид.О., да се съгласи да сключи тази сделка подсъдимият му предложил изгодна цена за сиренето. Свид.Д.О. се съгласил, след което се уговорили през следващите дни отново да се срещнат, за да уточнят детайлите по сделката. На 10.09.2010 г. в гр.Русе, подс. С. отново се срещнал с И.Н., като му казал, че възнамерявал да измами св.Д.О. и му предложил да участва в измамата. Подсъдимият му обяснил начина, по който трябва да измамят св.О., за да може последният да се разпореди с голямо количество бяло саламурено сирене, а след това подсъдимият и Н. да продадат сиренето и да си разделят парите. За целта подсъдимият обяснил на Н., че трябва да се представи пред свид.Д.О. за гражданин на Република Македония, който търгува с храни и млечни продукти, вкл. и сирена, като ги купува от съответни производители в Р България и ги препродава впоследствие в Р Германия. Това било необходимо, за да убедят св.О., да се разпореди със сиренето, без подсъдимият и Н. да му заплатят уговорената цена. След като получели сиренето подсъдимият и Н. възнамерявали да го продадат, като парите, реализирани от продажбата, да поделят помежду си. И.Н. се съгласил да участва в извършването на измамата. На следващия ден - 11.09.2010 г. подсъдимият и Н. ***, където се срещнали със св.Д.О.. Подсъдимият представил Ил.Н. за македонски гражданин с имената „И. Николовски" и обяснил на свид.Д.О., че „И. Николовски" е бизнесмен от Р Македония, имал фирма с предмет на дейност търговия с млечни продукти, включително и сирене, и желаел да закупи от него сирене на изгодна цена, което да бъде препродадено впоследствие в РГермания, като казал на свидетеля, че след препродажбата на сиренето в Р Германия, ще му заплатят уговорената цена. Н. потвърдил тези думи, като умишлено произнасял думите с акцент, докато разговарял със св.Д.О., за да го убеди, че действително е македонски гражданин. След това подсъдимият Р. С. и Ил.Н. казали на св.Д.О., че желаят да закупят на няколко пъти голямо количество сирене от мандрата в с.Липник, собственост на „ИМДО" ООД-гр.Разград, като предложили и съответна цена, на която сиренето ще бъде закупено от тях. Общата стойност на договореното количество сирене била 25 000 евро. Св. О. се съгласил, след което се уговорили, подсъдимият и Н. да му се обадят допълнително за първоначалното количество сирене, което ще закупят. На 20.09.2010г. подсъдимият се обадил на св. О. по телефона и му казал, че трябва да изпрати 5 /пет/ тона сирене на бизнесмена „И. Николовски”, т.е. на Ил.Н., като му обяснил, че ще пристигне камион, който следва да бъде натоварен с 5 /пет/ тона сирене, което ще бъде продадено в Република Германия от „Николвски". Св.О. казал на подсъдимия, че сделката ще бъде осъществена на следващия ден - 21.09.2010г., тъй като нямал такова количество сирене в наличност в момента. След това св. О. се обадил на Ил.Н. по телефона и последният също потвърдил думите на подсъдимия, а именно че желаел да закупи 5 /пет/ тона сирене, за да го препродаде в Р Германия, след което ще заплати на св.Д.О. уговорената между тях цена на сиренето, като отново се представил за македонски гражданин и бизнесмен. На следващия ден 21.09.2010г., подсъдимият отишъл в с.Липник, заедно със св. С.М., които управлявал т.а., собственост на „Весттранс комерс" ЕООД-гр.София. Св.М. не знаел, че ще бъде извършена измама, тъй като подсъдимият С. бил разговарял предварително със св.Я.Н. - управител на дружеството, да му предостави камион за превоз на сиренето, без да му заяви,че ще мами някого. Св.Н. се съгласил и разпоредил на св. М., да отидат с подс. С. до с.Липник и да натоварят стоката. След като отишли с камиона в с.Липник, подсъдимият се срещнал със св.Д.О. и отново потвърдил пред него, че македонският гражданин „И. Николовски" ще закупи 5 тона сирене, за да го препродаде в РГермания /част от количеството, което били договорили преди това/. За да не се усъмни св. О. в истинността на сделката, подсъдимият подписал запис на заповед за сумата от 25 000 евро в полза на „ИМДО" ООД-гр. Разград. Този документ бил изготвен от св.О., за да гарантира вземането си. Също така били изготвени и съответни документи - инвойсфактура и международна товарителница за количеството сирене, закупено от св.Д.О., след което в товарния автомобил, управляван от св. М., били натоварени 4995 кг.сирене в сини тенекии, поставени в палети. После подс. С. и св. М. си тръгнали, като подсъдимият казал на св. О., че парите от сделката ще бъдат платени след продажба на сиренето. След това подсъдимият казал на М., да откара сиренето в склад в гр.Русе, собственост на „Сердика-Млечна промишленост". След като откарали сиренето в гр.Русе, същото било разтоварено, а малко по-късно пренатоварено в друг камион с чуждестранна регистрация и продадено от подс. С. на лице, с неустановена в хода на делото самоличност. Парите от продажбата подсъдимият задържал за себе си. Няколко дни по-късно И.Н. се обадил на св.Д.О. по телефона и му обяснил, че не е македонски гражданин, не се казва „И. Николовски" и че двамата с подс. С. са го измамили, като вече говорел без акцент. Впоследствие св.Д.О. провел няколко телефонни разговора с подс.Р.С., като последният го уверявал, че не е измамен, а сделката ще се осъществи. Няколко дни по-късно, обаче С. престанал да отговаря на обажданията на св. О. и след като изтекъл падежът, предвиден в записа на заповед - 06.10.2010г., до когато трябвало да му бъде платена сумата за продаденото сирене, св. О. *** за извършената измама от подсъдимия С. и Р. Н..

От назначената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на сиренето, предмет на престъплението, е в размер на 32467,50 лева. Същата стойност обуславя квалифициращият признак „Големи размери", тъй като надвишава 70 пъти размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието.

Подсъдимият е изтърпявал присъда в Затвора-гр. Белене за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, като е бил пуснат от затвора в отпуск и е следвало да се завърне на 23.10.2010г., но не се е завърнал, а се е укрил. До настоящия момент не е издирен.

С постановление от 05.12.2012г. на РП-Разград материалите по делото, касаещи обв.Р.С., са били отделени в настоящото наказателно производство, на основание чл.216,ал.1 от НПК, а спрямо Ил.Н. първоначално образуваното дело е било внесено с обвинителен акт в РС-Разград за разглеждане. В РС-Разград е било образувано НОХД № 155/13г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Д. О., Л. И., Е. М., М. К., Ир. К. – Т., Г. М., М. К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Св. М., прочетени в хода на съдебното следствие по съответния ред, протоколи за разпознаване на лица и фотоалбум, нацначената експертиза. Св. О. е разпознал подсъдимия по снимки /доколкото същият не е издирен и не е проведено директно разпознаване/, а и същият се е представил с действителната си самоличност на измамения свидетел. При това няма съмнение, че именно подсъдимият Р. С. е извършил разглежданото деяние и изобщо съдът намира, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, доколкото спорни моменти по делото няма.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Р.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 211, пр. 2 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 06.09.2010 г. до 21.09.2010 г. в с. Липник, общ. Разград, обл. Разград, след предварителен сговор с И.Т.Н. ***, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за И.Т.Н. имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Д. И.О. ***, за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е причинил имотна вреда в размер на 32467,50 лева /големи размери/ на “ИМДО” ООД гр. Разград с управител М. О.О., представлявано от Д. И.О. ***. Извършеното от подсъдимия С. и Ил. Н. деяние се явява “измама” по смисъла на чл.209, ал.1 от НК, тъй като още от самото начало същите не са имали никакво намерение да осъществят сделката - изобщо същите не извършват търговска дейност. По идея на подсъдимия И.Н. се е представял за македонски гражданин именно с цел св. О. да бъде заблуден, че разговаря с лице, което осъществява търговска дейност в разглежданата сфера. При това и подсъдимия С. и Н. са действали целенасочено – и двамата са участвали във възбуждането и поддържането на заблуждение спрямо измамения свидетел – действали са като съизвършители /квалификация по чл.210, ал.1, т. 2 НК. Престъплението е довършено с извършването на разпоредителните действия с имущество от страна на св. О. – т.е на 21.09.2010г. от който момент са причинени вредите на ощетеното юридическо лице. В този смисъл подсъдимият С. следва да бъде признат за виновен, че е осъществил деянието с съизвършителство с Ил. Н. в периода от 06.09.2010г. до 21.09.2010г. /в обвинителния акт е посочен по-дълъг период/. Подсъдимият е осъждан многократно, като в случая следва да се посочи осъждането му по НОХД №628/2005г. на РС – Ловеч за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца, поради което настоящото деяние се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а” НК. Така е осъществена квалификацията по чл.211, пр.2 от НК. Причинената вреда е в големи размери, тъй като надвишава 70 пъти размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието. Така е осъществена квалификацията по чл.210, ал.1, т.2 НК. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк общ умисъл със Ил. Н., като и двамата са имали цел да си набавят имотна облага.

При определяне на наказанието на подсъдимия С. съдът отчита като отегчаващи обстоятелства обремененото му съдебно минало – подсъдимият е многократно осъждан, а също и фактът, че подсъдимият е лице с очевидно висока степен на обществена опасност. Същият е извършил разглежданото престъпление в момент, когато е бил в отпуск от затвора и очевидно спрямо него е много трудно да се мисли, че наказателната репресия вече би постигнала реален ефект. Затова и на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода над средния законов размер, а именно лишаване от свобода в размер на седем години. Същото наказание следва да се изтърпи ефектифно при строг първоначален режим в затвор /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/.

От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на ощетеното юридическо лице са причинени вреди. Затова и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на “ИМДО” ООД гр. Разград сумата 32467,50 лева като обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2010г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 400,00 лева за направените деловодни разноски, както се претендира от гражданския ищец.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и сумата 1298,70 лева за държавна такса върху уваженият граждански иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: