МОТИВИ към ПРИСЪДА № 173/11.04.14 г. по НОХД № 958/2014 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимите З.Н.Д. и Д.Н.Д. е, за това, че на 21.06.2011 г. в гр. Търговище, в съучастие, като съизвършители помежду си, с цел да принудят М.К.Б. да се разпореди със свои вещи – парична сума в размер на 200 лв. го заплашили с насилие срещу личността му, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, с отнемане на лични вещи на обща стойност 96 лв., и е извършено от две лица – престъпление по чл.213а, ал.2, т.2, 3 и 4 във вр. с ал.1 от НК, за всеки един от двамата подсъдими.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по отношение на двамата подсъдими, счита, че същото е доказано по несъмнен начин и предлага на всеки от тях да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума предвиден в закона за престъплението, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК, както и кумчулативно предвиденото наказание «глоба» към минималния размер.

В хода на производството, като граждански ищец е конституиран пострадалия, който предявява граждански искове срещу двамата подсъдими, претендирайки същите да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, както и сумата 96,00 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Подсъдимите не се признават за виновни, като дават обяснения по така повдигнатото им обвинение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите са братя, живущи в гр. Търговище.

Пострадалият е адвокат вписан в АК гр. Търговище.

В началото на 2011 г., двамата подсъдими установили контакт с пострадалия, в качеството му на адвокат, като договорили с него завеждане на граждански иск от тяхно име касаещ претенция за изпълнение на договорно задължение към от трето лице. Подсъдимите предали на свидетеля сумата от 200,00 лв., която според уговорката между тях представлявала плащане по адвокатско възнаграждение и разноски за следващата се държавна такса по иска. Писмени адвокатско пълномощно и договор не били изготвени. След като изминал месец от предаване на сумата, подсъдимите отново установили контакт по телефона с пострадалия и поискали информация досежно изпълнението на неговите задължения съгласно договореното. Свидетелят ги уведомил че е депозирал исковата молба и ще получат съответни съобщения от съда за движението по делото. След като това не се случило, Д. продължили да търсят пострадалия, с настояване за отчет за действията му. При провдежданите разговори, последният ги уверявал че е изпълнил своите задължения. Това продължило до началото на м. май 2011 г., когато двамата подсъдими извършили справка в канцеларията на РС Търговище, при която установили, че искова молба от тяхно име не е депозирана. Последното ги мотивирало на следващият ден – 02.05.2011 г. да установят личен контакт с пострадалия по този повод. След като ги уверил, че исковата молба е изготвена и постъпила в съда, в негово присъствие, двамата отново извършили справка в канцеларията при която се установили, че действително такава молба е депозирана по – рано същия ден. Ядосани от поведението на адвоката, който до този момент ги бил подвеждал за осъществените от него действия, подсъдимите му казали, че не желаят повече да ги представлява. Ангажирали друг негов колега – св. Й. и при проведен с Б. разговор се договорили последния да им върне сумата от 150,00 лв., той като 50,00 лв., от получените 200,00 лв., били внесени от него като държавна такса при завеждане на исковата молба. Пострадалият обяснил, че не е в състояние да върне сумата веднага, като не възразил срещу основателността на претенцията на подсъдимите в този смисъл. Две седмици по – късно, последните предприели опити да се свържат със свидетеля. От поведението му, останали с впечатление, че той се крие от тях, тъй като не отговарял на телефонните им повиквания. Втората половина на месец юни 2011 г., подсъдимият З. Д. успял да се свърже по телефона с Б.. В този разговор, свидетелят ядосан от настоятелното поведение на подсъдимите ги предупредил да престанат да го търсят и им заявил, че няма да им върне парите.

На следващия ден – 21.06.2011 г., двамата подсъдими, които считали, че връщането на сумата им се следва, решили да се срещнат лично с пострадалия. За целта Д. отишли до адвокатската кантора на Б.. Стигайки до площадката на втория етаж на сградата, където се помещавал офисът на свидетеля, те видели последния да заключва входната врата. На разположената в непосредствена близост до нея пейка пострадалият бил сложил две чанти – найлонова торбичка, в която била адвокатската му тога и кожена чанта, в която имало документи. В момента, в който взел вещите си, подсъдимите се отправили към него и подс. Д. Д., посегнал и се опитал да издърпа чантите от ръката му. Пострадалият ядосано го попитал какво си мисли, че прави и се опитал да задържи вещите си с две ръце. Двамата започнали да ги дърпат, като едновременно с това се карали на висок глас, питайки го докога ще се подиграва с тях. В разпрата се включил и подс. З. Н.. Тримата се сборичкали, като З. Н. нанесъл и удар с ръка в лицето на пострадалия, като междувременно Д. Н. успял да издърпа торбите от ръцете му. При физическото стълкновение между двамата подсъдими и пострадалия, последния получил охлузно нараняване от външна страна с оток на горната устна в лявата й половина и разкъсване на лигавицата от вътрешна страна, както и кръвонасядане по дланната повърхност на четвърти пръст на лява ръка.

Разменените реплики на висок глас и шума от борбата между подсъдимите и пострадалия били възприети от свидетелката П. също адвокат, чиято кантора се помещава на първия етаж на сградата. Чувайки гласа на своя колега – св. Б. и думите му «Момчета, не ме удряйте», тя решила да провери какво се случва. Когато стигнала до площадката между двата етаж, видяла как подсъдимите се опитват да вземт чантите от ръцете на пострадалия и как го блъскат, нанасяйки и удари с крака в тялото му. Когато усетили присъствието й, подс. Д. Н. побягнал с чантите, които успял да изскубне от ръцете на пострадалия към изхода на сградата, а след него в тази посока се отправил и подс. Д. Д.. Излизайки двамата подсъдими заявили, че ще върнат вещите, когато получат парите си обратно. Свидетелката видяла, че лицето на колегата й е зачервено, устата му спукана в лявата страна. Свидетелката се обадила на Полицията и двамата с Б. също излезли отвън. Там вече били пристигнали и полицейските служители – Ст. и Н.. Пред тях пострадалият обяснил, че подсъдимите са му нанесли удари и са взели чантите му. От своя страна подсъдимите заявили, че ще върнат вещите на свидетеля, когато той върне дадените му от тях пари. След като двамата били отведени в в сградата на РУ»П», където предали доброволно вещите, за което бил изготвен и протокол за доброволно предаване и след като им били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР, двамата били освободени. От своя страна пострадалият още същия ден, посетил съдебен лекар, който след прегледа му издал съдебномедицинско удостоверение за констатираните телесни увреждания.

Видно от назначената по делото оценъчна експертиза, към момента на извършване на престъплението стойността на мъжка кожена чанта за документи е в размер на 11,00 лв., а на адвокатска тога е в размер на 85,00лв.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза пострадалият е получил: оток и охлузване по лицевата част на главата, разкъсване по лигавицата на горната устна, оток и кръвонасядане по четвърти пръст на лявата ръка. Така установените увреждания са в резултата от действието на твърди, тъпи предмети и добре отговаря да са получени от нанесени удари с юмруци по лицето и с ритник по четвърти пръст на лявата ръка. Същите са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В хода на съдебното производство вещото лице уточнява, че причиненото увреждане на ръката на пострадалия може да е получено и при описаните действия по дърпане на чантите.

Двамата подсъдими са неосъждани.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите Б., П., С., Н.. Противоречие в показанията на св. П., което се сочи от защитата, не е установено при анализа на тези гласни доказателства, поради обстоятелството, че дадените от същата свидетелка в хода на досъдебното производство и при първоначално разжглеждане на делото от първоинстанционния съд, не са приобщени към доказателствения материал по делото в хода на настоящото съдебно следствие поради липса на искане и предпоставките за това. При това, съдът намира че сочената група гласни доказателства, като непротиворечиви и взаимно допълващи се следва да бъдат кредитирани. Тъй като показанията на П., С. и Н. са дадени от незантиресовани от изхода на делото и безпристрастни свидетели и доколкото същите подкрепят изцяло и пресъздадените от пострадалия обстоятелства, то съдът намира, че липсват основания достоверността на тези доказателствени матерали да бъде поставяна под съмнение и същите следва изцяло да бъдат кредитирани. За правдиви намира и показанията на свидетелите Й. и Т., които макар и непресъздаващи пряко относими към съставомерността на деянието факти не влизат в противоречие с показанията на посочената по – горе група свидетели, а косвено ги потвърждават. Що се отнася до показанията на свидетеля Ц.Д., който също е очевидец на инцидента, то съдът намира, че изложеното от него не пресъздава действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка. Според този свидетел подсъдимите не се нанасяли удари на пострадалия, като са взели чантите му от пейката на който ги е поставил след излизането от кантората му и са настоявали още с пристигането си да им бъдат върнати парите. Посоченото изцяло съвпада и с твърденията на двамата подсъдими. Твърденията им, че не са нанасяли удари на пострадалия се опровергават категорично от показанията на св. П., св. Б. и от заключението по назначената в хода на досъдебното производство и изслушана и приета в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза. Ето защо, съдът намира показанията на последно посочения свидетел за дескридитирани от останалите доказателства по делото. При това този свидетел, според собствените му показания понастоящем е близък на двамата подсъдими, поради което и твърденията му потвърждаващи техните обяснения, не могат да бъдат приети за истинни. По аналогични съображения – опровергаването им от посочената по – горе група доказателства, съдът не намира за истинни, а изцяло за защитна тези обясненията на двамата подсъдими, поради което не счита, че следва да бъдат кредитирани. В подкрепа на първата група гласни докзаталества са и заключенията по назначените съдебно-оценъчна и медицински експертизи, протокол за доброволно предаване, разписка, протокол за предупреждение. Посочените доказателствени материали установяват механизма на осъществяване на престъпното деяние, авторството на същото и всички останали относими към предмета на доказване обстоятелства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Настоящото обвинение е за престъпление по чл. 213а от НК. Изпълнителното деяние на същото може да бъде осъществено чрез заплашване с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за пострадалия или негови ближни. В случая доказателства установяващи осъществяването на посочената в обвинителния акт форма на изпълнително деяние – заплашване с насилие, чрез отправени към пострадалия закани, че ще го “смелят”/което би обосновало и наличие на друг квалифициращ признак на престъплението/ или на някоя от останалите формите на изпълнителното деяние по посочения текст от Закона, не бяха събрани. Същевременно от значение за съставомерността на дейнието на подсъдимите е и обстоятелството, че пострадалият след оттегляне на пълномощията от него/доколкото то е било основателно/ е дължал връщане на тази част от получената сума надхвърляща положения от него труд/чл. 26 от ЗА/. При това положение и доколкото предприетите от подсъдимите действия са целели да мотивират пострадалия да изпълни свое реално съществуващо имуществено задължение, според настощия съдебен състав, се налага извода за липса на обективни признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение. / в този смисъл решение № 18/1998 г. по н.д. № 398/97 г. на І н.о. на ВКС/. Същевременно безспорно установените в хода на производството осъществени от двамата подсъдими действия по принудително отнемане на находящите се във фактическа власт на пострадалия вещи, представляват осъществяване на принуда по смисъла на наказателния кодекс. При това, както упражненото физическо насилие – осъществено чрез дърпането на чантите от ръцете на пострадалия, така и нанесените удари по тялото му, са били насочени към установяване на фактическа власт върху вещите от двамата подсъдими. Така изложеното, на практика налага извод за съставомерност на деянието по смисъла на чл. 198 от НК, съобразно способа за получаване на облагата, налагащ извода за противозаконно присвояване на вещите, по който текст от закона, обаче съдът не е в състояние да признае двамата подсъдими, доколкото същия е за по – тежко от деянието по чл. 213а ал.2 от НК престъпление.

От друга страна, съдът е в състояние да постанови оправдателна присъда единствено в случаите, когато осъщественото от подсъдимите не представлява съставомерно по смисъла на наказателния закон престъпление. Ето защо, подсъдимите следва да бъдат рпизнати в осъществяване на престъплението по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК. И доколкото осъществените от тях действия са предприети за да накарат пострадалия да върне получената сума, до който целян резултат не се е стигнало, то следва да се приеме, че престъплението е останало недовършено във фазата на опита. Участието и на двамата подсъдими в осъществяването на принудителните действия по установяване на фактическа власт върху вещите, изразяващи се в осъществената физическа принуда, при общност на умисъла, предполага и квалификация на деянието като осъществено от тях в съучастие, като съизвършители.

Съставомерността на деянието и признаването на двамата подсъдими за виновни, предполага и ангажиране на тяхната наказателна отговорност. При индивидуализацията на следващите им се наказания, съдът намира че са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради наличието на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства при които и най – лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко на осъщественото от тях престъпление. Като такива обстоятелства, касаещи личната степен на обществена опасност на подсъдимите, бяха преценени чистото им съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието бе преценено, че причинените с деянието имуществени вреди са възстановени, че същите са на незначителна стойност, непродължителния период от време в който е осъществявана физическата принуда, както и ниския интензитет на същата, подбудите за осъществяване на престъплението. И доколкото за престъплението по чл. 143 ал.1 от НК специален минимум не е предвиден, то на всеки от подсъдимите следва да бъде наложено наказание “пробация”. Сътветни на престъпното деяние съдът намира задължителните пробационни мерки – регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител, размера на всяка от които следва да се определи към минимума предвиден в общата частна НК, а именно – една година. С наложено наказание от съответния вид и със съответната продължителност, съдът намира че ще бъдат изпълнени в пълнота целите предвидени в чл. 36 от НК.

По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди. В производството по несъмнен начин бе установено наличието на всички елементи от института на непозволеното увреждане: противоправното виновно поведение на подсъдимите, причинените с действията им неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях. Ето защо налице са и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимите. При съблюдаване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за съответен на причинените на пострадалия болки и страдания, в размер на обезщетението от 500,00 лв., които подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно. Законната лихва върху посочената сума, съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД се дължи от датата на деликта до окончателното й изплащане. В останалата му част предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Що се отнася до предявения иск за имуществени вреди причинени с престъплението, то искът се явява недоказан. Отнетите от пострадалия вещи, чиято стойност според заключението по назначената оценъчна експертиза възлиза на 96,00 лв. са върнати от подсъдимите. Ето защо и доколкото причинените от увреждането вреди са възстановени, то липсват основания за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимите.

Признаването на подсъдимите за виновни предпоставя и осъждането им да заплатят направените в хода на досъдебното и съдебно производство разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ