Мотиви към Присъда №152/01.04.2014г., постановена по НОХД №14/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Х.Н.С. *** за това, че на ***г. в с. K. е отнел чужди движими вещи – пари в различни банкноти на обща стойност 1000 лева и 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг”, модел S5620 със СИМ –карта на “Глобул” на обща стойност 1156 лв от владението на Н.А.А. *** и пари в различни банкноти на обща стойност 700 лв и 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг”, модел SGH-J700 на обща стойност 754,50 лв от владението на А.В. ***, всичко на обща стойност 1910,50 лв, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението.

Като граждански ищец е конституиран пострадалия А.Н., който претендира подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 700 лв, като обезщетение за имуществени вреди от престъплението.

Като граждански ищец е конституиран пострадалия Н.А., който претендира подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 960 лв, като обезщетение за имуществени вреди от престъплението.

Подсъдимият признава частично вината си като сочи, че е отнел само част от сумата, посочена в обвинителния акт и отрича за останалата част.

Подсъдимият Х.Н.С. е роден на ***г***. Същият е с основно образование, безработен, неженен, неосъждан.

Подсъдимият Х.С. и свидетелите А.Н. и Н.А. били в приятелски отношения. Тримата живеели в с. K.. На 25.10.2013г. около 23,30 часа тримата се събрали в дома на св. А. ***. Тримата се забавлявали, ползвайки интернет мрежата чрез компютъра на св. А.. Около 02.00ч. , свидетелите Н. и А. заспали и подсъдимият останал сам на компютъра. Като се възползвал от това, че двамата свидетели спят подсъдимият взел намиращите се в стаята мобилни телефони на свидетелите Н. и А.. И двата телефона били марка “Самсунг”, като телефона на св. А. бил модел S5620 със СИМ –карта на “Глобул”, а телефонът на св. Н. бил модел SGH-J700. Същевременно в чанта, намираща се в стаята, принадлежаща на св. Н. подсъдимият взел парична сума в размер на 630 лв, а от портмонето, което било на бюрото на св. А. и принадлежало на последния, взел парична сума в размер на 960 лв. Подсъдимият взел отнетите пари и вещи и направил заявка в 02.11 часа на ***г. за ползване на таксиметрови услуги, която заявка била приета от св. Н.П., който работел като таксиметров шьофьор. Около 02.30 ч. св.П. дошъл на адреса в с. K.. Подсъдимият се качил в колата и помолил да бъде откаран в гр. Русе. Св. П. казал, че превозът до гр. Русе ще струва 60 лева и поискал да му се плати предварително. Подсъдимият платил тази сума и двамата тръгнали за гр. Русе. На ***г. около 04 ч. подсъдимият пристигнал в гр. Русе и се срещнал със своя приятел Б., на когото дал в заем парична сума в размер на 100 лв. След това подсъдимият заложил мобилния телефон на Н. А. в заложна къща “Свежи пари 10” ЕООД, в близост до автогарата в гр. Русе срещу сумата 25 лв, за което му бил издаден заложен билет №8039/***г. По-късно отново се видял със св. Б. и с колата на последния отишли в с. Богомилци, където той живеел. Там подсъдимият му дал мобилния телефон на св. А. Н.. По-късно св. Б. предал този телефон на разследващите и същият бил върнат на Н..

Междувременно свидетелите А.Н. и Н.А. след като се събудили сутринта на ***г. установили, че им липсват телефоните и паричните суми. Двамата свидетели посетили дома на подсъдимия и след като не го открили известили полицейските органи за извършената кражба.

В процеса на разследването подсъдимият също разказал как е извършил кражбата.

Видно от заключението на назначената експертиза общата стойност на двата отнети телефона възлиза на 210,50 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите А. Н., Н. А., Е. С., И. В., Н. П., писмените доказателствени материали, заключението по назначената експертиза. Подсъдимият признава, че е извършил кражба на телефоните и на сума пари, но сочи, че бил откраднал от свидетелите по-малки парични суми отколкото се сочи в обвинението. Твърди, че от двамата свидетели е отнел общо около 740 лв. Свидетелят А. Н. сочи, че сумата която е отнета от него е 630 лв, а Н. А. сочи, че му е отнета сума от 960 лв. Съдът намира, че показанията на тези двама свидетели следва да се кредитират – същите са били наясно какви суми са имали в себе си и на сутринта след кражбата са установили какво им липсва и очевидно добросъвестно сочат какво им е отнето. Показанията на Н. А. се подкрепят и от казаното от неговата майка – св. Е. С.. Св. Н. П., който откарал с такси подсъдимия до гр.Русе, сочи, че действително чул подсъдимият докато брои пари и го чул да споменава нещо от рода на 730- 740 лв. Но свидетелят не знае дали това е била цялата сума, която подсъдимият преброил. Съдът намира, че сумата е била по- голяма и то като се има впредвид, че преди да брои тези пари подсъдимият вече е бил платил на свидетеля 60 лв за превоза. Затова и съдът намира за доказано, че подсъдимият е отнел от свидетелите парични суми в размерите, които последните сочат – 630 лв от Н. и 960 лв от А., както и мобилните им телефони.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подсъдимият Х.С. е осъществил състава на престъплението “кражба” по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на ***г. в с. K. е отнел чужди движими вещи – пари в различни банкноти на обща стойност 960 лева и 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг”, модел S5620 със СИМ –карта на “Глобул” на обща стойност 1116лв от владението на Н.А.А. *** и пари в различни банкноти на обща стойност 630 лв 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг”, модел SGH-J700 на обща стойност 684,50 лв от владението на А.В. ***, всичко на обща стойност 1800,50 лв, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел посочените вещи без съгласието на собствениците им, като по този начин ги е лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху отнетото.

Подсъдимият следва да бъде оправдан в това да е отнел от владението на св. Н. А. сума над размера от 960 лв до 1000 лв и в това да е отнел от владението на А. Н. сума над размера от 630 лв до 700лв. В тези части, с оглед показанията на пострадалите, обвинението не е доказано.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Х.С. съдът отчита като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало и направените, макар и частични признания. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което съдът намира за справедливо. Тъй като този подсъдим не е осъждан, наложеното му наказание е под три години и следва да се приеме, че за поправянето му не е наложително да изтърпи така определеното наказание, то изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Основателен е предявеният граждански иск от пострадалия Н. А. и частично основетелен е предявеният граждански иск от св. А. Н.. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалите са причинени имуществени вреди. Вредите на св. Н. А. са в размер на 960 лв и искът му който е предявен в този размер следва да се уважи изцяло. На свидетелят А. Н. са причинени имуществени вреди в размер на 630 лв и в този размер искът му следва да бъде уважен. Доколкото този свидетел е предявил граждански иск за сума от 700 лв то в размера над 630 лв този иск следва да бъде отхвърлен, тъй като не е доказан в тази част.

Подсъдимия следва да бъдат осъден да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: