МОТИВИ към ПРИСЪДА № 155/02.04.14 г. по НОХД № 18/2014 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия Р.Н.Т. е за това, че на 15.07.2013 г. е отнел чужди движими вещи – 11 броя торби теракол “Декан”/лепило за плочки/ на стойност 132 лв., 1 торба гипс на стойност 10 лв. и 15 листа фибран на стойност 45 лв., всичко на обща стойност 187 лв. от владението на С.О.М. от с.гр. без негова съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 194 ал.3 от НК.

Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

Представитeлят на РРП не поддържа обвинението, като счита същото за недоказано.

В хода на производството, като граждански ищец е конституиран пострадалият М., който претендира подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата 187,00 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

През м. юли 2013 г., подсъдимият осъществявал ремонтни дейности в апартамент собственост на св. Г.,***. По време на ремонта настъпила авария в банята на жилището, която се наводнила. Свидетелят и подсъдимият с цел да локализират и отстранят повредата, слезли в мазите на етажната собственост. Констатирали, че повредената тръба минава през избено помещение, собственост на св. Ст. М.. Тъй като последният отсъствал, двамата разбили вратата на мазето, което също било наводнено. Там видели складирани строителни материали. Г. решил да пренесат в неговия аратамент тези от тях, които не били напълно повредени и да ги съхраняват там до завръщането на М.. Свидетелят и подсъдимият, изнесли от избата и складирали в жилището на Г. 11 броя торби теракол “Декан”, 1 торба гипс и 15 листа фибран. Междувременно св.М., установил че вратата на избеното му помещение е разбита и сигнализирал за това в РУП Разград. След извършената проверка, полицейските служители го насочили към Г.. Като разбрал къде се съхраняват вещите, свидетелят Ст. М., уведомил за това своя син – св. О.. О., който бил купил материалите, с цел да ги ползва за ремонт на апартамента на своята сестра, се разбрал с баща си, че той ще се занимава с тях. Свидетелят отишъл в апартамента на св. Г., където се намирал подсъдимия, огледал вещите и установил, че са частично повредени. О. и Т. провели разговор, при който свидетелят заявил, че не иска да си вземе материалите, а иска те да му бъдат платени. Подсъдимият предложил да ги купи и двамата договорили общата им продажна цена – 250 лв., която Т. се съгласил да заплати. Свидетелят настоявал да получи единствено посочената сума, като уточнил пред подсъдимия, че той може да ползва вещите, както намери за добре. Намерението на последния било строителните материали да бъдат ползвани при ремонт на друг апартамент, който осъществявал заедно със св. М.. Ето защо, подсъдимият предложил на този свидетел да му продаде материалите. След като М. се съгласил, на 15.07.2013 г., двамата изнесли вещите от дома на Г. и ги натоварили в автомобила на първия. По – късно М. ги платил на Т. съгласно уговорката между двамата.

Междувременно, св. О., който нямал договорка с подсъдимия кога точно да бъде платена продажната цена, случайно срещнал последния на автобусна спирка в гр. Разград. Свидетелят, който заминавал на почивка, казал на Т., че иска парите да му бъдат платени, след като се върне в града. Подсъдимият се съгласил, но не изпълнил задължението си. И към настоящият момент последният не е дал сумата от 250 лв. на свидетеля.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Свидетелските показания на свидетелите М., О., Г., М., както и обясненията на подсъдимия са взаимно допълващи се и непротиворечиви и като такива, съдът изцяло кредитира. Същите установяват относимите към съставомерността на престъплението факти, поради което съдът намира, че въз основа на тях е доказана и действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка, изложена по – горе.

Според заключението по назначената в ходана досъдебното производство оценъчна експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствия, стойността на инкриминираните вещи, възлиза общо на 187,00 лв.

Подсъдимият е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съставът на престъплението по чл. 194 от НК, предполага осъществяването на всички елементи от обективна и субективна страна на престъпното деяние по посочениятекст от Закона, а именно – отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице, без негово съгласие, с намерение за противозаконно присвояване. В настоящото производство недоказано остана, подсъдимият да е отнел вещите предмет на обвинението от владението на пострадалия без негово съгласие. Действително първоначално материалите са били изнесени от избеното помещение, където са били съхранявани, без знанието и съгласието на М.. Пренасянето им в апартамента на св. Г. по инициатива на последния, обаче е станало, не за да бъде прекъсната фактическата власт на собственика им върху тях, а за да бъдат материалите предпазени от пълното им повреждане от наводнението. От този момент нататък вещите не са се намирали в държане на последния. Изразеното съгласие от страна на св. О. в качеството му на собственик на материалите и упълномощен от пострадалия – негов баща, подсъдимият да се разпорежда, както прецени с тези вещи, изключва съставомерността на поведението на Т. от обективна страна, не само по повдигнатото обвинение по чл. 194 от НК, но и по чл. 206 от Кодекса. Нещо повече. Постигнатата договорка между свидетел и подсъдим, дава основание да се приеме, че между тях е бил сключен договор за продажба на движимите вещи, задължението за заплащане на продажната цена, по който не е било изпълнено от купувача. Доколкото продажбата на движими вещи от вида на процесните е консенсуален и неформален договор, то с постигане на съгласие между двамата по основните елементи от сделката, същата е била сключена. Ето защо и последващите действия на Т. по разпореждане с материалите, носител на каквото правомощие в качеството си на техен собственик той е бил, независимо от това че не е бил заплатил продажната им цена, не установява намерението му за своене, като елемент от субективна страна на престъплението кражба. При това положение и доколкото осъщественото от подсъдимия не субсумира признаците на престъплението по чл. 194 от НК, както и на който и да е друг престъпен състав по смисъла на наказателния кодекс, то същият следва да признат за невиновен и оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение.

По отношение на предявения граждански иск.

Основание на същия е разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. За да бъде този иск уважен, в производството следваше да бъдат доказани всички елементи от института на непозволеното увреждане – противоправно и виновно поведение на подсъдимия, настъпилата вреда за пострадалия и причинната връзка между тях. В случая действително е установено, че подсъдимият не е заплатил договорената със св. О. продажна цена на вещите. Обстоятелството, че той е неизправна страна по сключения договор за продажба обаче, налага извода, че неговата отговорност е договорна такава. Ето защо и доколкото причинените на пострадалия имуществени вреди са пряка и непосредствена последица именно от неизпълнението на задължението за заплащане на цената на вещите, то и настоящият иск, касаещ деликтната отговорност на подсъдимия, се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ