МОТИВИ към ПРИСЪДА № 187/23.04.14 г. по НОХД № 106/2014 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимата Д.Ю.Ч. е за това, че за времето от 01.12.2010 г. до 31.12.2013 год. в с. Синя вода, след като е осъдена да издържа свои низходящи – децата си Х.М.В., ЕГН ********** и А.М.В., ЕГН **********, с решение № 96/09.11.2010 г. по бр. дело № 67/2010 г. по описа на РРС, съзнателно не е изпълнила задължението си да им изплаща ежемесена издръжка в размер на 60,00 лв. за всяко дете поотделно, за повече от две месечни вноски, а именно по 37 месечни вноски за всяко дете поотделно, на обща стойност 4 440,00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Подсъдимата дава обяснения, като твърди че е изплащала дължимите суми за издръжка , тъй като реализираните от нея доходи през инкриминирания период, не са били достатъчни.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна, като не й налага наказание по реда на чл.183 ал.3 от НК, при наличието на предпоставките за приложение на посочения текст от закона.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение№ 96/09.11.2010 г. по бр. дело № 67/2010 г. по описа на РРС, влязло в сила на 01.12.2010 г., подсъдимата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца Х. - р. на ***** г. и А. – р. на ***** г., ежемесечна издръжка в размер на 60,00 лв. за всяко от тях, считано от влизане на решението в сила. След влизане в сила на посочения съдебен акт, за периода от м. декември 2010 г. до 31.12.2013 г.., подсъдимата не е изплатила нито една месечна вноска от дължимите, за издръжката на своите деца. От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява, че подсъдимата не притежава земеделски земи в землището на територията на общини Попово и Опака/л.44 от ДП/, същата не е получавала социални помощи /л.33 от ДП/, на нейно име няма регистрирани МПС /л.35 от ДП/, получавала е парични обезщетения за безработица за периода от м.09.2011 г. до м. 03.2012 г. и за м. октомври и ноември 2012 г./л.41,42 от ДП/, като по нейна партида в АВ има данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество /л. 54 от ДП/. През инкриминирания в обвинението период подсъдимата е работила по трудов договор 29.12.2010 г. – 20.04.2011 г./справка от ТД на НАП Варна офис Търговище – л. 49 от ДП/. Според обясненията на подсъдимата дадени в хода на съдебното производство, през инкриминирания период тя не изпълнявала задължението си за издръжка, тъй като нямала възможност. Същевременно сочи, че е реализирала трудови доходи, работейки извън страната. Обстоятелството, че не е изплащал издръжка на децата си от м. декември 2010 г. до 31.12.2013 г., се установява и от показанията на бащата на същите – св. В..

В хода на съдебното производство са представени доказателства удостоверяващи обстоятелството, че дължимата от подсъдимата издръжка в инкриминирания в обвинението размер е изплатена изцяло на двете деца. В тази връзка св. В. в съдебно заседание заявява, че непалнолетното и малолетно деца са получили изцяло инкриминираната в обвинителния акт равняваща се на 37 месечни издръжки за всяко от тях, сума от 4 440 лв. В подкрепа на твърденията му са и представените от подсъдимата вносни бележки и разписки за телеграфни записи.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство посочени по – горе писмени доказателства и тези приети от съда в хода на съдебното следствие, както и въз основа на показанията на св. В., които доказателства като взаимно допълващи се и непротиворечащи, съдът кредитира. Същите установяват относимите към съставомерността на престъплението факти, поради което съдът намира, че въз основа на тях е доказана и действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка, изложена по – горе.

Подсъдимата е неосъждана .

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Последната е била осъдена с влязло в сила решение, на гражданския съд да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – децата си Х. - р. на **** г. и А. – р. на **** г. . Решението по бр.д. дело № 67/2010 г. по описа на РРС, е влязло в сила на 01.12.2010 г., от която дата, според съдебния акт, е възникнало и задължението за издръжка. Началото на престъплението по чл. 183 от НК, което е типично продължено престъпление, е след изтичане на срока, от който насетне осъденият да издържа свой низходящ, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Ето защо и поведението на подсъдимата е съставомерно, не от м. декември 2010 г., а от 01.02. 2011 г. Последното обстоятелство не влияе върху преценката за броя на непогасените вноски, респективно за размера на задължението на подсъдимата. Периода за който вноските са дължими е от м. декември 2010 г. до м. декември 2013 г. Безспорно установеното неплащане на повече от две от дължимите месечни вноски за издръжка за периода от влизане в сила на съдебното решение до 31.12.2013 г., представляващо и неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществява състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. При това положение следва да се приеме, че подсъдимата не е изпълнила задължението си да заплати 37 месечни вноски в размер на 60 лв., всяка от тях на всяк от децата си, в общ размер от 4 440 лв. По този начин, с бездействието си през посочения по – горе период, Ч. е осъществила и изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение. Липсват твърдения, а и доказателства, подсъдимиата да е бил в обективна невъзможност да заплаща издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Напротив, видно от доказателствата по делото тя е реализирала доходи. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на престъплението по чл. 183 от НК. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд и влизане на решението в сила, говори, че подсъдимата е знаела за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , тя не е изпълнявала същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускала /примирила се е/ с настъпването на престъпния резултат /изпадането в забава/. Ето защо съдът намира, че безспорно установена се явява и съставомерността на деянието от субективна страна.

Съставомерността на поведението на подсъдимиата, предпоставя и признаването й за виновна в извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинението по чл. 183 ал.1 от НК, макар и за период, различен от посочения в обвинителния акт.

Същевременно представените по делото доказателства, установяват обстоятелството, че цялото задължение на подсъдимата от 4 440 лв. е изплатено преди приключване на съдебното следствие от същата на нейните низходящи. При липсата на данни за настъпили други, извън обичайно произтичащите от неизпълнението за издръжка, вредни последици за децата, съдът е задължена да приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, като не наложи на подсъдимата наказание.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ