Мотиви към Присъда №153 от 01.04.2014г., постановена по НОХД №122/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.К.К. за това, че на 15.09.2013 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. комплект обеци “Фаберже”, 1 бр. колие “Фаберже”, 1 бр. колие “Висконти” и 1 бр. комплект обеци “Кашарел”, с общо тегло 100 гр., на стойност 8000 лв.; 1 бр. дамска чанта “Дизел”, на стойност 150 лв.; 1 бр. портмоне “Кила”, на стойност 45 лв.; 1 бр. органайзер (тефтерче), на стойност 4 лв.; 1 бр. папка за документи, на стойност 3 лв.; 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия 100”, на стойност 50 лв.; 1 бр. сим-карта на “Глобул”, на стойност 12 лв.; 1 бр. кредитна карта на “Инвестбанк”, на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Инвестбанк”, на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Сибанк”, на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “ОББ”, на стойност 10 лв.; 1 бр. лична карта, на стойност 20 лв.; 2 бр. задгранични паспорти, на обща стойност 64 лв.; 1 бр. акт за раждане, на стойност 4 лв.; 1 бр. СУМПС, на стойност 27 лв.; 1 бр. контролен талон, на стойност 1 лв.; 150 евро в банкноти, с левова равностойност 292.50 лв. и 1500 лв. в банкноти, всичко на обща стойност 10212.50 лв., от владението на Р.Н.М. от с. гр., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са били под постоянен надзор – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Като частен обвинител е конституирана пострадалата Р.Н.М., която поддържа обвинението.

Подсъдимия чрез защитника си моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.К.К. е роден на ***г***, живее в същия град. Същият е със средно образование, безработен, неженен, осъждан.

Подсъдимият живеел в гр. Р. в жилището на баща си. Имал и наета квартира в гр. Р. На 15.09.2013г. вечерта двамата се скарали, след което подсъдимият употребил алкохол. Същият ден около 22.15ч., св. Р.М. *** с детето си и майка си от гр. С.. Паркирала управлявания от нея л.а. “*****” с рег. №***** пред къщата им находяща се на ул. *******. След това пренесла детето в къщата, придружена от майка си, като оставила автомобила отключен и с отворена предна дясна врата. Малко след влизането им в къщата, подсъдимият преминал /пеша/ по ул./////. Минавайки в близост до автомобила на Р. М., той видял, че предната дясна врата на автомобила е отворена. Приближил се и взел от предната дясна седалка дамската чанта на свидетелката Р. М., която била оставена там. След това той се отдалечил с чантата и се скрил в близост до намиращите се на 300 – 400 м. от автомобила блокове. Там подсъдимият извадил и взел от чантата портмонето на св. Р. М., марка “Кила” с намиращите се в него 150 евро и 1500 лева в банкноти и мобилният й телефон. Той изключил веднага откраднатият мобилен телефон, като извадил и изхвърлил поставената в него сим-карта на “Глобул”. След това подсъдимият скрил откраднатата чанта зад дърветата между блоковете и се придвижил на автостоп до гр. Р., където пристигнал около 00.30 часа. Там подсъдимият също употребил алкохол в различни заведения и около 09.00 часа се прибрал в квартирата си, която бил наел, в гр. Р.. Там се видял с хазаина си – св. В.Д., на когото разказал за извършената кражба и му показал откраднатите пари и мобилен телефон. Св. Д. взел откраднатия телефон и го ползвал няколко дни след което го продал на неустановено лице.

Впоследствие подсъдимият К. отишъл в гр. В.. Там отишъл в казино в кв. “****”. Около 05,00ч. на 17.09.2013г. в гр. В. пристигнал и св. В. Д., видял се с обвиняемия и двамата посетили казиното в хотел “****”. По-късно същият ден, след като подсъдимият изхарчил в казината всички пари, които бил откраднал от св. Р. М., той и св. В. Д.,*** с автомобила на последния. По молба на подсъдимия минали през гр. Р., като подсъдимият помолил свидетеля да спре до мястото където бил скрил откраднатата чанта. Там подсъдимият слязъл, взел чантата и двамата потеглили за гр. Р..

Същата вечер подсъдимият извадил от откраднатата чанта, намиращите се в нея 1 бр. лична карта на името на св. Р. М. и 2 бр. задгранични паспорти /на името на свидетелката й на детето й/, които хвърлил в река ***, а чантата скрил в храсти, близо до казино “***”, находящо се на ул. “”***0.2013г. подсъдимият отишъл до мястото, където бил скрил откраднатата чанта. Извадил я и я отворил за да види дали има още нещо в нея. В един от вътрешните й джобове открил златни накити - 1 бр. комплект обеци “Фаберже”, 1 бр. колие “Фаберже”, 1 бр. колие “Висконти” и 1 бр. комплект обеци “Кашарел”. Той взел тези златни накити, след което скрил портмонето на св. М. в един трансформатор зад посоченото казино. Отгкрадната чанта, с намиращите се в нея 1 бр. органайзер (тефтерче), 1 бр. папка за документи, 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия 100”, 1 бр. сим-карта на “Глобул”, 1 бр. кредитна карта на “Инвестбанк”, 1 бр. дебитна карта на “Инвестбанк”, 1 бр. дебитна карта на “Сибанк”, 1 бр. дебитна карта на “ОББ”, 1 бр. акт за раждане, 1 бр. СУМПС и 1 бр. контролен талон той хвърлил в р. ***.

Същата вечер около 21.00ч. подсъдимият посетил заложна къща “****”, находяща се на ул. *** в гр. Р.. Там показал на св. Н. Н., комисионер в посочената заложна къща, откраднатите златни накити, като първо поискал да ги заложи, а след това предложил да ги продаде. Св. Н. не ги приел, понеже подсъдимият не носел документ за самоличност. Подсъдимият се прибрал в квартирата си и помолил св. Зл. З., който живеел в същата квартира, да заложи накитите на свое име. Двамата отишли в заложната къща и заложили златните накити и взел за тях 825 лв. За извършената сделка св. Н. издал заложен билет №489/09.10.2013г., в който записал като клиент св. Зл. З.. Подсъдимият обяснил на З., че няма намерение да откупува златните накити и му предложил ако желае да ги откупи.

На следващия ден З. откупил заложените накити, заплащайки 830, 50 лв. Същият ден той отишъл със сестра си М. З. в заложна къща “*****”, находяща се на ул. **** в гр. Р****, където двамата продали златните накити за 1800 лв на св. Ан. П., който работел там като комисионер. Последният не издал документ, удостоверяващ извършената продажба. Свидетелят П. махнал камъните от продадените му златни бижута и ги изхвърлил като отпадък, а златните части дал за претопяване.

На 18.12.2013г. при извършено разпознаване св Н. Н. е разпознал подсъдимия С.К. като лицето, което на 09.10.2013г. заложило при него процесните златни бижута.

Изготвен е фотоалбум от записите на охранителните камери в заложна къща “****”. Според изготвената експертиза две от лицата на записа, заснети в периода от 11,37 ч. до 11,53ч. на 10.10.2013г., вероятно са З.Й.З. и М. Й. З.. Налице е съвпадение във външния вид на бижутата по форма, брой на елементите и характерните им части, записани на видеозаписа в горепосочения период, с накитите, чиито снимки са предадени от св. Р.Н. на 24. 09.2013г. – чифт обеци “Фаберже” и колие “Фаберже”.

От заключението на назначената оценъчна експертиза е видно, че общата пазарна стойност на вещите, предмет на престъплението, е в размер на 10 212,50 лв.

Обвиняемият К. е осъждан многократно, като следва да се посочи последната му присъда /преди настоящото деяние/, а именно присъда по нохд №1019/2011г. в сила от 05.01.2012г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, като му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите Р. М., В. Д., Н. Н., Зл. З., Е. И., А. П., назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Подсъдимият е признал вината си и на досъдебното производство, като подробно е обяснил как е извършил престъплението. Неговият разказ изцяло съвпада с останалите доказателства и всички доказателства преценени съвкупно затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 от НК, тъй като на 15.09.2013 г. в гр. Р., в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. комплект обеци “Фаберже”, 1 бр. колие “Фаберже”, 1 бр. колие “Висконти” и 1 бр. комплект обеци “Кашарел”, с общо тегло 100 гр., на стойност 8000 лв.; 1 бр. дамска чанта “Дизел”, на стойност 150 лв.; 1 бр. портмоне “Кила”, на стойност 45 лв.; 1 бр. органайзер (тефтерче), на стойност 4 лв.; 1 бр. папка за документи, на стойност 3 лв.; 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия 100”, на стойност 50 лв.; 1 бр. сим-карта на “Глобул”, на стойност 12 лв.; 1 бр. кредитна карта на “Инвестбанк”, на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Инвестбанк”, на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “Сибанк”, на стойност 10 лв.; 1 бр. дебитна карта на “ОББ”, на стойност 10 лв.; 1 бр. лична карта, на стойност 20 лв.; 2 бр. задгранични паспорти, на обща стойност 64 лв.; 1 бр. акт за раждане, на стойност 4 лв.; 1 бр. СУМПС, на стойност 27 лв.; 1 бр. контролен талон, на стойност 1 лв.; 150 евро в банкноти, с левова равностойност 292.50 лв. и 1500 лв. в банкноти, всичко на обща стойност 10212.50 лв., от владението на Р.Н.М. от с. гр., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи не са били под постоянен надзор. Подсъдимият е отнел посочените движими вещи без съгласието на владеещото ги лице, като по този начин го е лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху отнетото. Подсъдимият е осъществил квалификацията “опасен рецидив” /чл.29, ал.1, б. “а” от НК/, която се обуславя от посоченото му по - горе осъждане, което осъждане е за тежко умишлено престъпление, на лишаване от свобода повече от година и при това ефективно. Отнетите вещи не са били под постоянен надзор – пострадалата ги е оставила в колата си, която била отворена. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им.

При определяне на наказанието на подсъдимия К. съдът отчита като отегчаващи обстоятелства предишните му осъждания, които са наистина многобройни. Подсъдимият е действително личност с висока обществена опасност. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчетат направените от подсъдимия признания. При това съдът намира, че наказанието което следва да се определи на подсъдимия следва да бъде лишаване от свобода за срок от пет години. Тъй като в случая съдът е длъжен да приложи чл.58а от НК, то така определеното наказание следва да се намали с една трета и подсъдимият следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца. В случая не може да се приложи институтът на условното осъждане, поради предишни ефективни осъждания на подсъдимия. Наложеното наказание следва да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/.

С оглед изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: