Мотиви към Присъда №190/24.04.2014г., постановена по НОХД №132/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу З.И.З. за това, че на 01.11.2013г. в гр. Разград пред надлежен орган на властта – младши оперативен дежурен в РУП – Разград И.Н.Ц. е набедил В.М.П. *** в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, заявявайки, че В.М.П. се намира в хотел “Централ” в гр. Разград и държи в себе си наркотични вещества, като е знаел, че В.П. е невинен – престъпление по чл.286, ал.1 пр.1 от НК.

Срещу З.И.З. е повдигнато обвинение и затова, че на 01.11.2013г. в гр. Разград, по телефон 112 е подал невярно повикване за тревога – подал сигнал до И.Н.Ц. – младши оперативен дежурен в РУП – Разград, в което заявил, че е извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като на 01.11.2013г. в хотел “Централ” в гр. Разград лицето В.М.П. от с.гр. държи в себе си наркотични вещества – престъпление по чл.326, ал.1, пр.3 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Подсъдимият дава обяснения в които заявява, че признава вината си.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият З.И.З. е роден на ***г***, живее в същия град. Подсъдимият е български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.

Подсъдимият З. ***. Същият известно време живеел на съпружески начала със свидетелката Б.И., но през м. февруари 2013г. двамата се разделили. Впоследствие също се виждали, като подсъдимият се опитвал да убеди свидетелката отново да заживеят заедно, на което тя отказвала. В редица случаи при тези разговори подсъдимият предизвиквал скандали на обществени места и очевидно ревнувал свидетелката.

На 01.11.2013г. около 07.00 часа св. Б. И. си тръгнала от работа от заведение “Сохо” в гр. Разград към дома си. Около 07,30 часа пред жилищния й блок - бл.28 в ЖК “Орел” в гр. Разград я чакал подсъдимият З.. Той я заговорил, като отново настоявал да заживеят заедно. Св. И. отново отказала. После З. и ударил шамар , а след това взел мобилния й телефон с №***** и набрал телефон 112. Свързал се с дежурния полицейски служител – мл. оперативен дежурен в РУП – гр. Разград И.Н.Ц.. Подсъдимият се представил като Л. И. *** и заявил, че лице с имената В.П. *** се намира в хотел “Централ” в гр. Разград и държи в себе си голямо количество наркотични вещества. След това затворил телефона. Подсъдимият направил това, тъй като мислел, че св. В.П. бил в близки отношения със св. Б. И. и подсъдимият я ревнувал. Поради това и решил да набеди В. П. в извършване на престъпление, въпреки, че знаел, че същият не държи в себе си наркотици и всъщност изобщо не се намирал в хотел “Централ” в същия момент.

След получаване на сигнала св. И.Ц. уведомил полицейските служители Г. И., Р. Ц. и Ил. Д., които по същото време били наряд като автопатрул, за получения сигнал и последните посетили хотел “Централ”. Установили, че лице с имена В.П. не се намира там и сигнала не е верен. Впоследствие била издирена св. Б. И. /от чийто телефон подсъдимият се обадил/ и тя обяснила какво се е случило всъщност. По-късно бил издирен и самия подсъдим, който също признал какво е направил, като обяснил, че умишлено е набедил В. П., тъй като ревнувал св. И. от същия.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали. Спор относно фактите по делото не съществува, поради което съдът намира, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.

Съдът направи следните правни изводи. С деянието си подсъдимият З.З. е осъществил на първо място съставът на престъплението по чл.286, ал.1, пр.1 от НК, тъй като на 01.11.2013г. в гр. Разград пред надлежен орган на властта – младши оперативен дежурен в РУП – Разград И.Н.Ц. е набедил В.М.П. *** в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, заявявайки, че В.М.П. се намира в хотел “Централ” в гр. Разград и държи в себе си наркотични вещества, като е знаел, че В.П. е невинен. Със самото представяне на невярната информация подсъдимият е набедил св. П. в извършване на престъпление пред органите на полицията, които в случая са именно надлежния орган на властта, овластен да предотвратява противообществени прояви и да извършват разследване на престъпления. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – напълно е съзнавал, че набеждава едно невинно лице.

На следващо място със същото деяние подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.326, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 01.11.2013г. в гр. Разград, по телефон 112 е подал невярно повикване за тревога – подал сигнал до И.Н.Ц. – младши оперативен дежурен в РУП – Разград, в което заявил, че е извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като на 01.11.2013г. в хотел “Централ” в гр. Разград лицето В.М.П. от с.гр. държи в себе си наркотични вещества. Подсъдимият е подал неверен сигнал, че се върши обществено опасно деяние, който именно неверен сигнал се квалифицира като невярно повикване за тревога, в смисъл, че деецът заблуждава органите на реда. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – напълно е съзнавал, че лъже относно фактите за които сигнализира.

При определяне на наказанията на подсъдимия З. съдът отчита като смекчаващи обстоятелства направените признания, изразеното съжаление от подсъдимия, чистото му съдебно минало. При това съдът намира, че за двете извършени в идеална съвкупност престъпления на подсъдимия З. следва да се наложат наказания лишаване от свобода в минимален размер, а именно наказание лишаване от свобода в размер на три месеца за престъплението по чл. чл.286, ал.1, пр.1 от НК и наказание лишаване от свобода в размер също на три месеца за престъплението по чл. чл.326, ал.1, пр.3 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК от тези две наказания на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание, което следва да е в размер на три месеца лишаване от свобода. Тъй като са налице основанията за условно осъждане и съдът отчита, че за поправяне на подсъдимия не е налице необходимост същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, то изтърпяването на същото следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: