МОТИВИ към ПРИСЪДА № 158/02.04.14 г. по НОХД № 213/14 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия В.С.В. е за това че на 08.03.2014 г. в гр. Разград, чрез използване на МПС – л.а. марка “Волво” с рег. № ***** , в условията на повторност, като случаят е немаловажен е отнел чужда движима вещ – л.а. марка “Фиат Типо” с рег. № ****, на стойност 300 лв., от владението на Божидар И. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и производството се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи наказание “лишаване от свобода” към минимума предвиден в закона, изпълнението на което да отложи за изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

Снвидетелят Д. е собственик на МПС - лек автомобил марка “Фиат Типо” с рег. № ***, сив на цвят. През 2008 г., Д. “продал” автомобила на свои колега – св. Н. за сумата от 1000 лв. За продажбата не бил сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите, а посредством пълномощно, с упълномощител Д. и пълномощник Н.. До 2013 г. превозното средство било във владение на Н., когато последният “продал” автомобила на подсъдимия В. за сумата от 400 лв. Посочената сделка, отново не била сключена в изискуемата от закона форма, като свидетелят предал на подсъдимия пълномощното от Д. и документите на автомобила – І и ІІ част на талоните. От своя страна през лятото на 2013 г., подсъдимият “продал” по идентичен с описания по – горе начин, автомобила на свидетеля Д. за сумата от 300 лв., която сума В. получил, като продажна цена за колата от свидетеля. Към този момент, автомобилът, който не бил в движение престоявал на пракинга на магазин “СБА” в гр. Разград. Подсъдимият организирал среща между свидетелите Д. и Д., на която двамата се договорили между тях да бъде сключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, след като Д. извърши ремонт на автомобила.

До края на месец февруари 2014 г., Дечев не успял да осъществи ремонта, като продължил да съхранява автомобила на паркинга до магазин “СБА” в гр. Разград.

Подсъдимият, дължал сумата от 150 лв. на свои приятел - св. С.. На 08.03.2014 г., В. се обадил на свидетеля и му предложил да изтеглят автомобила от паркинга в гр. Разград до с. Пороище, да го разглобят и след продажба на частите му, С. да получи дължимата му парична сума, без да му казва, че е продал колата. Свидетелят се съгласил и се обадил на свой познат – св. Й., когото помолил да изтегли с колата си автомобил от гр. Разград до с. Пороище. Вечерта на същия ден, около 23,00 ч., двамата свидетели тръгнали от селището към гр. Разград, с колата на Й. - “Волво” с рег. № *****, заедно с приятелката на Й. – св. К.. След пристигането им на паркинга до магазин “СБА”, те паркирали в непосредствена близост до “Фиат” – а, след което С. се обадил на подсъдимия. В. дошъл и заедно последния, завързали паркирания автомобил за колата “Волво” – то, с носеното за тази цел от С. въже. След това двамата се качили във “Фиат” –а, а Й. привел в движение собствения си автомобил и изтеглил с него повреденото МПС до дома на бабата св. С. в с. П., находящ се на ул. ****.

На следващия ден, св. С. започнал да разглобява на части автомобила, според уговорката му с подсъдимия. На 10.03.2014 г., свидетелят се обадил по телефона на В., като му казал да осигури микробус за 12.03.14 г., с който да транспортират частите на “Фиат” – а.

Междувременно, на 11.03.2014 г., Д. минал края мястото, където автомобила стоял паркиран. Като установил липсата му, се свързал със св. Д., за да разбере дали последният не го е преместил. След като разбрал, че Д. не знае къде е автомобилът, Д. го помолил да съобщи в РУП Разград за извършената кражба.

След съобщението за престъплението, в резултат на осъществените издирвателни мероприятия, на 12.03.2014 г., в двора на къщата на бабата на св. С.,***, били открити частите от автомобил “Фиат Типо” с рег. № ***** и регистрационните табели на същия, които били иззети, като веществени доказателства по делото с протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, стойността на л.а. “Фиат Типо” с рег. № ****, възлиза на 300,00 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на НПК в хода на съдебното следствие. Обсъдени поотделно и в съвкупност с направените от подсъдимия самопризнания, посочените доказателства установяват, по категоричен начин осъществяването на описаното по – горе деяние, времето и механизма на извършване на кражбата. Показанията на свидетелите Б. Д., Й. Й., С., Д. Д., К. Н., Р. К., са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги намира за истинни и ги кредитира изцяло. И тъй като непротиворечивите свидетелски показания изцяло се подкрепят от направените от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното производство и останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за регистрация на МПС, удостоверение за техническа изправност на МПС, заключението по назначената оценъчна експертиза, както и от иззетите веществени доказателства по делото, съдът намира за доказани изцяло описаните в обстоятелствената част на ибвинителния акт факти.

Подсъдимият е неосъждан - реабилитиран по право на осн. чл. 86 ал.1 т.3 от НК. Реабилитацията е настъпило по отношение на наложените му присъди по НОХД № 596/2010 г. на РРС и НОХД № 35/11 г. на РС Омуртаг, за престъпления по чл. 195 и чл. 194 ал.1 от НК, осъществени в съвкупност. Присъдата по НОХД № 35/2011 г., е влязла в сила на 06.04.2011 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението кражба. Отнел е чужда движима вещ - л.а. марка “Фиат Типо” с рег. № ***** от владението на св. Д., без негово знание и съгласие. Със закачането на неизправния автомобил към автомобил “Волво” с рег. № ***** и преместването му от паркинга, където той се е намирал, В. е прекъснал фактическата власт на лицето което е владеело вещта. С транспортирането на колата и отдалечаването й от мястото, където е била съхранявана, подсъдимият е е установил своя трайна фактическата власт върху предмета на престъпно посегателство, с което това деяние е било довършено. Използването на друго МПС, за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението кражба, субсумира признаците на претъпния състав на чл. 195 ал.1 т.4 от НК. Посочените пък по – горе осъждания на подсъдимия за престъпления по чл. 195 и чл. 194 от НК, осъществени от него като непълнолетен определят и настоящото деяние, като осъществено в условията на повторност при немаловажен случай, по смисъла на чл. 195 ал.1 т.7 от НК, независимо от реабилитацията на подсъдимия по отношение на тях, съгласно разпоредбата на чл. 30 от НК. В случая, независимо от обстоятелството, че стойността на вещта предмет на престъпно посегателство е под размера на минималната работна заплата за страната, не може да се приеме, че престъплението представлява “маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. В тази насока, следва да бъде преценяван механизма на осъществяване на кражбата, при извършването на която е използвано МПС, както и обичайното предназначение на отнетата вещ, което налага и извода за по – висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените сллучаи на престъпление от съответния вид.

Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимия, действайки при пряк умисъл е съзнавал общественоопасните последици от действията си и е искали тяхното настъпване, лишавайки лицето, които е владеело посочената по – горе движима вещ от възможността да се разпорежда с тях. Съзнавал е че за извършване на кражбата е използвал моторно превозно средство. От субективна страна по безспорен начин се установява и намерението на подсъдимия за своене. Предприетите от него действия по фактическо разпореждане с вещта, чрез предаването й на св. С. за да бъде разглобена на части, обективират по несъмнен начин, субективното отношение на извършителя към предмета на престъпление, като към негов собствен.

Съставомерността на осъщественото деяние, предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на следващото се на В. наказание, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради което и същото следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. При изискуемата от закона индивидуализация по този ред, като смегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези свързани с ниската стойност на вещта предмет на престъпно посегателство според повдигнатото обвинение за престъплението по чл.195 от НК, която е под размера на минималната работна заплата за страната към инкриминирания период, възлизащ на 340 лв. Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието, съдът прецени причинените несъставомерни вредни последици, съобразно предназначението на вещта. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на лична обществена опасност на подсъдимя, бе преценено обстоятелството, че към моментана осъществяване на настоящото деяние, същия е неосъждан/реабилитиран по право/, както и младостта му. По изложените съображения и при превес на смегчаващите обстоятелства, намира, че на В. следва да бъде определено наказание на минимума предвиден в закона за извършеното престъпление по чл. 195 от НК, а именно – една година лишаване от свобода, който е съответен на тежестта на деянието. Процесуалния ред, по който се е развило и приключило производството, задължава съдът да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК и след намаляване на наказанието с една трета, да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на осем месеца. При наличието на материалноправните предпоставки за това и като прецени, че за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за превъзпитението на подсъдимия наложеното наказание не е необходимо да бъде търпяно ефективно, съдът намира, че изпълнението на същото следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, по текста, по който е повдигнато настоящото обвинение, предполага и осъждането му да заплати направените по делото разноски.

Иззетите, като веществени доказателства части от автомобила предмет на престъплението кражба, както и документите на същия, следва да бъдат върнати на техния собственик – св. Д..

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ