МОТИВИ към решение № 161/ 03.04.2014 г. постановено по АНД № 226/2014 г. по описа на РРС.

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 03.04.2014 г., около 11,00 ч. в с. Чудомир, пред смесен магазин находящ се на ул. «***, Н.А.Ц. и И.А.Х., отправили взаимно един към друг обиди и псувни. Кавгата прераснала в сбиване, при което Х. съборил на земята Ц.. От своя страна последната хвърлила камък по колата на св. С. – фактическа съжителница на Х., на което той отвърнал с нанасяне на нови удари с ръце в областта на тялото и главата на Ц..

Нарушителите дават обяснения. Х. не оспорва обстоятелството, че е нанасял удари на Ц. и я е съобрил на земята, като твърди че е бил провокиран от поведениета на същата, която го напсувала. Ц. твърди, че първоначално не е отправяла ругатни към Х., а направила това след като той я ударил. Не оспорва обстоятелството, че е хвърлила камък и уцелила с него автомобила на св. С.

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 03.04.2014 г. в с. Чудомир, около 11,00 ч. Х. вървял заедно със сина си към смесен магазин, находящ се в селото, пред който се намирали неговата фактическа съжителница св. С. и нейната сестра. По пътя бил застигнат от Ц., с която имали неуредени финансови взаимоотношения, които били ставали повод за многобройни разправии помежду им. Между тях отново възникнало скарване, по същия повод. Нарушителите влезли и във физически конфликт помежду си, при който взаимно си разменили удари. След преустановяването му, Ц. взела камък от земята, хвърлила го и ударила с него автомобил собственост на св. С., паркиран в близост. Това накарало Х. отново да започне да удря Ц., при което блъснал главата й в стената на съседна къща. Двамата били разтървани от св. М. – кмет на с. Чудомир, който бил уведомен за случващото се от свой съселянин.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на административната проверка доказателствени средства – показанията на св. М., които като дадени от незаинтересован и безпристрастен свидетел, съдът намира че установяват действителната подлежаща на доказване фактическа обстановка и като истинни кредитира. Дадените от нарушителите обяснения, частично подкрепят свидетелските показания и в тези им части съдът ги намира за достоверни. Досежно поводът за възникване на сбиването, поради противоречието между обясненията на двамата съдът намира, че липсват доказателства установяващи действителната причина за същото. Показанията на свидетелката С., която е фактическа съжителница на Х., като противоречащи на показанията на св. М., съдът намира че не следва да бъдат кредитирани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си Ц. и Х. са осъществили от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Непристойната проява се изразява в скарване и сбиване, с които е нарушен обществения ред и спокойствие. Деянието е извършено на публично място – пред смесен магазин в с. Чудомир, пред намиращите се там граждани. С посочените по - горе действия, двамата нарушители са осъществили състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Поведението им се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същото изразява пренебрежителното им отношение към установените порядки на държане в обществото. Като съобрази изложеното, съдът намира, че деянието на всеки един от двамата е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ. Предвид по - ниската степен на обществена опасност на деянието и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че то не съставлява престъпление по чл.325 от НК.

Същевременно с действията си Ц. и Х. са нарушили обществения ред и спокойствие, което предопределя ангажирането на административнонаказателната им отговорност.

Съставормерността на осъществените от тях деяния от обективна и субективна страна, предопределя и ангажиране на административната им отговорност по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смегчаващи отговорността на нарушителите обстоятелства по отношение и на двамата добрите им характеристични данни. Като отегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието, бяха преценени проявената упоритост от страна на Х. при осъществяването му. Ето защо намира, че нему, при превес на отегчаващите отговорността обстятелства, следва да бъде наложено наказание “глоба” от алтернативно предвидените в указа. При определяне на неговия размер, съдът намира за съответен на осъщественото деяние такъв на максимума на наказанието определена в указа, а именно - 500 /сто и петдесет/ лв. По отношение на Ц., съдът намира за съответно на тежестта на осъщественото от нея наказание “глоба” към минимума предвиден в Указа, а именно 150 лв. /сто и петдесет лева/, като съобрази по – ниската степен на обществена опасност на противоправното й поведение.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: