Р Е Ш Е Н И E

№ 112 14.04.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осми април две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 1189 по описа за 2013г.

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД – гр. София срещу Ж.И.И. ***, с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 55,59 лв. - главница по договор за кредит, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и съдебни разноски по заповедното производство. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът дължи тези суми по договор за кредит, като не изпълнил задълженията си и е оспорил издадената в този смисъл срещу нея заповед за изпълнение за сумата общо в размер на 385,59лв. На 16.05.2013г. е постъпило плащане в размер на 330лв., последвано от подадено възражение, която сума не е достатъчна да покрие цялото задължение.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответната страна чрез особен представител депозира отговор, като счита предявения иск за основателен.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявеният установителен иск е допустим по смисъла на чл.415 от ГПК, по силата на който след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. На 15.09.2011г. с договор за потребителски заем № ****, ищецът е отпуснал паричен заем на ответника в размер на 600лв., който е следвало да погаси на двадесет и четири седмични вноски – всяка от по 39лв., представляващи главница по заема и добавка. Ответникът е преустановил плащанията на вноските на 10.01.2012г, към който момент са били погасени петнадесет седмични вноски. Съгласно чл.5 изр.2 от договора вземането на ищеца е предсрочно изискуемо в пълен размер. Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №762/2013г. на РС Разград, на 20.05.2013г. е издадена заповед за изпълнение за сумите: 291,13лв. главница, 57,87лв. надбавка по чл.4 от договора, както и законна лихва за забава в размер на 36,59лв. На 16.05.2013г. е постъпило плащане от ответника в размер на 330лв., последвано от подадено възражение от същия срещу издадената заповед по посоченото производство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Предявения иск е основателен и доказан. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. Тъй като ответникът е преустановил изпълнението на договора са начислени и мораторни лихви.

От сумите дължими по заповедта за изпълнение следва да се приспадне сумата 330лв., които са платени /предвид твърденията в исковата молба/. В съответствие с разпоредбата на чл.76 ал.2 от ГПК от тази сума първо се погасяват разноските, след това лихвите, след което останалите главното вземане в тази част, в резултат на което са останали дължими 59,59 лв. Претенцията на ищеца в частта за разноските направени от него в заповедното производство в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. – общо 125лв., не са предмет на иска по чл.422 от ГПК. Отговорността за разноските следва да се реализира само чрез искане за присъждането им, но не и по пътя на установителния иск, поради което производството като неподустимо в тази част следва да се прекрати. В този смисъл е и практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК – Решение №40 от 05.06.2012г. по т.д. №148/2011г. І т.о.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 25 лв. за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение

Воден от изложеното съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Ж.И.И., ЕГН********** ***, че същата дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК**** седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14, сумата 55,59лв./петдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ – неиздължен размер на главница по отпуснатия заем, ведно със законната лихва считано от 17.05.2013г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр.дело № 762/2013 г. по описа на РРС.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта по иска на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК**** седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу Ж.И.И., ЕГН********** ***, за признаване на установено че дължи направените в заповедното производство разноски в размер на 125лв./сто двадесет и пет лева/

ОСЪЖДА Ж.И.И., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК 130697606 със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 125 лв. /сто двадесет и пет лева / за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от получаването му.

След влизането му в сила, същото да се докладва по гр. дело № 762/13 г. по описа на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: