В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на седемнадесети март, две хиляди и четиринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : П.Т.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1579 по описа за 2013 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.286 и сл. от ТЗ във връзка с чл.258 и сл. от ЗЗД. Цена на иска 21 653,52 лева.

Ищецът- “ТЕДИ-2002”ЕООД- гр.Р., моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника- “ДЕЛФИ ПРИМ”АД-гр.С., да му заплати исковата сумата, представляваща незаплатен остатък на цената по фактури №***г. и фактура №***г. за „кроене и ушиване на саи” на обща стойност 28 878,96 лева, като твърди, че поръчаната работа е приета от ответника без забележки. Ищецът претендира още законна лихва и разноски по делото.

Ответникът не е депозирал писмен отговор, не е заявил и становище по иска.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Страните по делото са сключили договор за изработка по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да изработи „кроене и ушиване на саи”. След извършване и предаване на работата ищецът съставил два броя фактури №*** от ***г. и №*** от ***г. на обща стойност 28 878,96 лева. На четири пъти ответникът е извършил частично плащане и заплатил общо сумата от 7 225,44 лева. Незаплатения остатък на цената по двете фактури е в размер на 21 653,52 лева. Ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, получена на ***г. Независимо това плашане не е постъпило.

По делото няма твърдение и не се представят доказателства, ответникът да е оспорил цената отразена в двете фактури.

Въз основа на изложеното съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е извършил възложената му работа, която е приета от ответника без възражения. Това е така пред вид разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, тъй като, получавайки издадените фактури ответникът не е възразил по никакъв начин и не е оспорил извършената работа, напротив на четири пъти е извършил частично плащане по банков път. Ето защо, на основание чл.258 от ЗЗД ответникът дължи плащане на остатъка на възнаграждението отразено в процесните фактури в размер на 21 653,52 лева и ответникът следва да бъде осъден да го заплати.

Пред вид разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след *** г.-срок даден в поканата за доброволно плащане, но ищецът претендира законна лихва върху неплатената сума считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-***г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес законна лихва следва да се присъди от посочената дата.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на ищеца на направените от него разноски по делото. Видно от представения списък за разноски по чл.80 от ГПК същите са в размер на 1 749,14 лева.

Пред вид изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “ДЕЛФИ ПРИМ”АД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление-гр.С., община С., п.к.***, район И., ж.к.”И.”, ул.”А.П.Ч.” №***, представлявано от В. П. Ч. и С. Д. Д. да заплати на “ТЕДИ-2002”ЕООД с ЕИК-*** -гр.Р., ул.”А.” №***, представлявано от управителя Д.Т.Д. сумата от 21 653,52 лева/ двадесет и една хиляди шестстотин петдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ представляваща дължим остатък на цената по фактури: №***г. и №***г., ведно със законна лихва, считано от ***г. до окончателното плащане и 1 749,14 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: