Р Е Ш Е Н И Е

№ 99, 01.04.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1641 по описа за 2013г. на РРС

Депозирана е искова молба от „******“ЕАД, с която моли съда да осъди “******ООД за заплащане на сумите: 4505.20лв. дължим наем за периода 01.07.12г.-07.04.13г. и 411.60лв. обезщетение за забава. Твърди, че с ответника имат сключен договор за наем на недвижим имот със стопанско предназначение- магазин №61 на Централния общински пазар срещу месечен наем от 528лв. с ДДС. Договорът е прекратен на 08.04.2013г. Претендира и разноски. Представя извлечения от счетоводна сметка 411, 10бр. копия на фактури, договор, копия на три анекса към договора. При евентуалност прави искане за назначаване на ССЕ.

Ответникът ***************** заявява становище, че между страните има споразумение с погасителен ефект на задължението, а именно вещите на ответника, ще останат в магазина и ще послужат за погасяването на дълга му.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 27.07.2007г. страните са сключили договор за наем на магазин №61, собственост на ищеца, като са уговорили месечен наем от 350лв. без ДДС. Договорът е анексиран неколкократно, като с анекса от 31.01.2011г. наемната цена е изменена на 440лв. без ДДС. С анекс №ПО-01-003/08.04.13г. договорът е прекратен по взаимно съгласие, като ответника се задължава да заплати в едномесечен срок дължимите наеми за периода м.07.12г.-07.04.13г. в размер на 4575.20лв. /по счетоводна справка/ и лихва в размер на 176.08лв. На 11.04.13г. ответникът е предал на ищеца магазин №61 с приемо-предавателен протокол, в който са описани 14 движими вещи, собственост на ответника /климатици, хладилници, етажерка, бойлер, мебели/.

На изп.директор на дружеството ищец са поставени въпроси по чл.176 ГПК. Изп.директор твърди, че между страните не е имало твърдяната от ответника уговорка да уредят дълга срещу собствеността на вещите. Не е имало уговорка нито за ползват вещите, нито да ги закупят. В момента вещите на ответника са още в магазина, който не се ползва.

По делото са разпитани поисканите от ответника свидетели, които са се явили в с.з. Свидетелките Н. и Д.. Двете твърдят, че при предаването на обекта са описали всички налични вещи. Според първата свидетелка ответникът е оставил вещите с намерение евентуално да се ползват от следващия наемател. Втората свидетелка твърди, че ответникът е оставил вещите, тъй като не е могъл да си ги прибере. Вещите са в магазина, силно амортизирани са. Неса остойностявани и не са осчетоводени като активи на ищеца, тъй като не е имало такава уговорка между страните.

По делото е назначена ССЕ, според заключението на която в счетоводствата и на двете фирми процесната сума от 4505.20лв. е осчетоводена и се води неплатена. Размерът на обезщетението за забава е в размер на 414.06лв. по 10 фактури.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за неоснователни и недоказани.

Съгласно разпоредбата на  чл. 327 ТЗ вр. с чл.79 и чл.228 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, ако длъжникът- търговец не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

Не се спори от страните, че са имали сключен действителен договор за наем, прекратен по взаимно съгласие. При прекратяването на договора, страните са приели и признали, че ответникът има дълг към ищеца в размер на 4505.20лв. от неплатен наем за периода м.07.13г- 07.04.13г. и лихви за 176.08лв. Уговорен е срок за плащане на дълга от 1 месец. Вещото лице е установило, че дългът на ответника продължава да съществува към настоящия момент. Сумата от 4505.20лв. е осчетоводена и в двете счетоводства, като дължима. Този факт не се оспорва и от ответника.

Твърдението на ответника, че между страните е имало уговорка описаните в приемо-предавателния протокол вещи да погасят задължението му към ищеца остана недоказано. Никъде от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи наличието на такава уговорка между страните. Нито в анекс №ПО-01-003/08.04.13г., нито в приемо-предевателния протокол съществува такава уговорка. Този факт не се установи и от разпита на свидетелките, поискани от ответника, нито от отговорите по чл176 ГПК на изп.директор. Описаните вещи не се водят като активи на ищеца. Още повече в счетоводствата и на двете дружества това задължение фигурира, като непогасено, с което по същество и двете дружества признават наличието му.

Предвид основателността на главния иск, основателен е и акцесорния иск за присъждане на лихви. Вещото лице е установило размера на лихвите-411.06лв., като искът следва да бъде уважен до този размер, а не както е претендиран- 411.60лв.

Основателна е и претенцията за разноски на ищеца в размер на 1233.21лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ***************** гр.София, ЕИК ******* да заплати на „******“ЕАД гр.Разград, ЕИК ********* сумата от 4505.20лв./четири хиляди петстотин и пет лева и двадесет стотинки/ дължим наем за периода 01.07.12г.-07.04.13г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното й изплащане, сумата 411.06лв./четиристотин и единадесет лева и шест стотинки/ обезщетение за забава и сумата от 1233.21лв./хиляда двеста тридесет и три лева и двадесет и една стотинки/ разноски.

ОХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за размера над 411.06лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: