Р Е Ш Е Н И Е

№77/08.04.2014 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на десети март,  две хиляди и четиринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар :Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1954 по описа за 2013 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК. Цена на иска 1035,32 лева.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника-„Топлофикация-Разград”ЕАД, че не дължи сумата от 1035,32 лева за ползвана топлинна енергия начислена по пет броя фактури с дати: *** г., ***.,***, *** г. и от *** г. Претендира и разноски по делото. В ИМ заявява, че досега назад в годините за отоплителен сезон е заплащала двойно по-малко сума, че на съседите й със същото потребление на топлинна енергия за процесния период е начислена топлоенергия е за не повече от 600 лева.

Ответникът в писмения си отговор заявява, че иска е неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Твърди, че ищцата е потребила  фактурираната й топлинна енергия и дължи заплащането й, ведно със законна лихва върху главниците след изтичане на 30 дневния гратисен период. Затова с отговора е предявил насрещен иск, с който настоява ищцата да бъде осъдена да заплати сумата от 1000,75 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на писмения отговор-*** г. до окончателното плащане, както и сумата от 47,54 лева обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва. Претендира и разноски по делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:   Няма спор, че  Д.Г. *** е собственик на ап.*** във вх. *** на жилищен блок на ул.”А.”№ *** в гр. Р. При ответника тя е записана с абонатен номер ***.

  По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за процесния период е доставена топлинна енергия на абонатната станция на сградата № ***. След посещение на място вещото лице е констатирало, че редовно е отчитано и записвано в дневника на абонатната станция доставяната топлинна енергия в Протокол за отчетена топлоенергия-приложение № 1 към заключението. В сградата е въведено дялово разпределение, върху радиаторите в имота на ищцата има уреди за дялово разпределение, като са спазени правилата за дялово разпределение по ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение. След справка в счетоводството на ответника и предоставени „Формуляр за отчет” и „Индивидуална справка за използвана топлинна енергия” за предходни отоплителни сезони-м.***г, м.***г. и сравнение с „Формуляр за отчет” за процесния период м.***г.-л.13 от делото, вещото лице е констатирало, че за процесния период консимираната топлоенергия е близо два пъти повече от предходната година. Всички формуляри за отчет са подписани от ищцата. Нещо повече, видно от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, при посещение на място, в дома на ищцата тя е констатира, че цифрите отразени във формуляра за отчет за *** г. отговарят на цифрите на ампулата сложена в ляво на уреда за индивидуално отчитане на консумираната енергия. Съгласно заключението и представените по делото фактури: № *** г.; № *** г.; № *** г.; № *** г. и изравнителната сметка по дебитно известие № *** г. доставената и консумирана от ищцата топлинна енергия е на стойност 1000,75 лева, а изтеклата лихва, считано от изтичане на 30 дневния гратисен период по всяка фактура до постъпване на отговора на ИМ в съда- *** г. е в размер на 46,90 лева. Никоя от страните не е оспорила заключението на вещото лице и съдът го възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявения отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Посочи се по-горе, че начислената по петте броя фактури топлинна енергия е доставена и потребена в жилището на ищцата. Формуляра за отчет за *** г. е не само подписан от ищцата, но и показателите на ампулата съхранявана по правило в ляво на уреда за индивидуално отчитане съвпадат с данните отразени във формуляра. Нещо повече, извършения сравнителен анализ с предходни години доказва, че през отоплителния сезон *** г.-*** г. в жилището на ищцата е консумирана двойно повече топлинна енергия.

            Относно предявения насрещен иск:

            Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми  за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал. 6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва. В заключението си вещото лице сочи, че стойността на консумираната и фактурирана на ищцата  топлинна енергия е в размер на 1000,75 лева, а законната лихва от датата на падежа-един месец след издаване на фактурата  до *** г. е в размер на 46,90 лева. Ищцата дължи заплащане на посечените суми и следва да бъде осъдена да ги заплати.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищцата-ответница по насрещния иск, дължи на „Топлофикация-Разград”ЕАД направените по делото разноски, които са в размер на 540 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

 

                ОТХВЪРЛЯ предявения  от Д.Г.Н. с ЕГН-********** *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление-гр.Р., ул.”Ч.” отрицателен установителен иск за приемане за установено, че тя не дължи сумата от 1035,32 лева, начислена по фактури:№ *** г.; № ***г.; № ***г.; № ***г. и № /***г., като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Д.Г.Н. с ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-*** с адрес: гр.Р., ул.”Ч.” сумата от 1000,75 лева за ползвана топлинна енергия начислена по фактури: *** г.; № *** г.; № ***г.; № ***г. и дебитно известие № ***г., ведно със законна лихва, считано от ***г. до окончателното плащане, и сумата 46,90 лева обезщетение за забава, считано от падежа на всяка фактура до ***г. и 540 лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл.86 от ЗЗД до първоначално претендирания размер от 47,50 лева.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: