Р Е Ш Е Н И Е

№ 90, 01.04.2014 г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На четиринадесети март две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 1998 по описа за 2013г.

Предявен е иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ***************, който твърди, че ответника се е обогатил за негова сметка със сумата от 2368лв., за заплатена от него сума по договор за продажба на електроенергия за периода 20.10.10г.-14.02.11г., получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от предявяването на иска и разноските. Твърди, че при проверка на СТИ служители на ответника установили грешка на СТИ F = -0.23% , „часовникът не работи“. СТИ е демонтиран, а в резултат на извършената проверка ищецът получил корекционна сметка за дължима сума от 6698.71лв., като преди това за същия отчетен период е бил получил дебитно известие за сумата 4330.71лв. Въпреки несъгласието си ищецът заплатил сумата, но поискал да се извърши експертиза на СТИ в БИМ. След извършената експертиза се установило, че тарифният превключвател превключва при тарифите и не са налице констатираните дефекти на СТИ. В резултат на експертизата ищецът е поискал ответникът да му върне неправилно взетата сума от 2368лв. Получил отговори, че е налице повреден тарифен превключвател, поради което законосъобразно е извършена корекционна процедура по чл.38 ал.7 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Ответникът е запазил същото количество отчетена ел.енергия да периода 36703квтч, но се увеличава квтч консумирана дневна енергия за сметка на нощната. Твърди, че няма достъп до таблото на СТИ, то от своя страна е собственост на ответника. Негово е и задължението за поддръжката му. Освен това поддържа становище, че корекционните клаузи на чл.38 ал.7 от ОУ са нищожни, като противоречащи на закона, водещи до неравноправие на страните по договора. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът *************** оспорва иска. Сочи, че е констатирал наточност в измерването на СТИ, поради което е извършил корекция на ползваната ел.енергия, респ. на нейната стойност. Твърди, че корекционните клаузи в ОУ са валидни и действителни, не са неравноправни, а корекционната процедура има своето законово основание. За него е налице потестативното право с едностранно волеизявление да определи размера на консумираната енергия за предходните шест месеца, ако установи неправомерна намеса в работата на СТИ. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 29.03.11г. служители на „************“АД /понастоящем „***********“АД/ са направили проверка на аб.№/кл.№ 11027018, обект хладилник „*****“, находящ се на ул.“****“№1. При проверката на СТИ с преносим еталон се установила грешка на електромера F = -0.23% и разлика в тарифния превключвател /часовника/. Текущото време било 9.35ч., а часовникът отчитал 5.35ч. За проверката е съставен протокол № 321294. Видно от протокол №0563967/31.03.11г. старият СТИ /механичен/ е демонтиран и на негово място е сложен нов /автоматичен/. В резултат на извършената проверка ищецът получил корекционна сметка за дължима сума от 6698.71лв., като преди това за същия отчетен период е издадено дебитно известие за сумата 4330.71лв. Въпреки несъгласието си ищецът заплатил сумата, но поискал да се извърши експертиза на СТИ в БИМ. След извършената експертиза се установило, че тарифният превключвател превключва при тарифите. СТИ регистрира измерваната енергия при стойност на тока 0.4% Ib. В резултат на експертизата ищецът е поискал ответникът да му върне неправилно взетата сума от 2368лв. Получил отговори, че е налице повреден тарифен превключвател, поради което законосъобразно е извършена корекционна процедура.

По делото е назначена СТЕ, според заключението на която повредата в тарифния превключвател е констатирана само от ответника, но не и от експертизата. При нея тарифният превключвател /часовник/ е работел. Той се настройва ръчно от служители на ответника два пъти в годината и следва да отчита дневна и нощна тарифа. Класът на електромера е 1%, а отчетената грешка на СТИ F = -0.23%, показва, че електромерът е в годност, т.е. технически изправен. Над 1% СТИ става негоден. В БИМ е изследвана и чувствителността на СТИ в лабораторни условия, който регистрира измерваната енергия при стойност на тока 0.4% Ib. Това е 0.044кВтч, което е пренебрежимо ниска стойност. Една крушка е 0.06кВтч. Това е мощността на оставено в мрежата зарядно устройство за мобилен телефон, което не зарежда или мощността на изключен телевизор, оставен на стендбай. Тази енергия не може да се отчете от механичния СТИ, който е по-нечувствителен, само и единствено ако това в обекта няма друго потребление. Ако в мрежата има включени други уреди, които черпят ток, то мощността ще се вдигне и тази енергия ще се отчете. Според разчетите на вещото лице ищецът ползва 12.96 кВтч за един час. На практика ищецът е заявил и консумира мощност многократно по-голяма от чувствителността на СТИ. Електромерът не работи на прага на чувствителност, тъй като ползва многократно повече ел.енергия.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Няма спор между страните, че между тях е сключен договор за продажба на ел.енергия. Не се спори, че ответникът е констатирал неизправност на СТИ и осъществил корекционна процедура. Не се спори, че ищецът е заплатил изцяло коригираната сметка. Спор представлява факта на изправност на СТИ, като установяването му пряко касае основателността на иска.

Ответникът се позовава на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, чл.24 ОУ на ДПЕЕ и чл.45 от ПИКЕЕ предоставящи му потестативното право когато СТИ не отчита коректно поради намеса в работата му, независимо от кого, като самата намеса е безспорно установена едностранно да определи размера на консумираната ел.енергия за предходните шест месеца. Той счита за безспорно установен факта на некоректно отчитане на СТИ, като се позовава на констативния протокол за извършена проверка на СТИ, при която служители на ответника са установили, че тарифният превключвател не работи и че СТИ отчита грешка F=-0.23%. Констатациите в представения констативен протокол обаче подлежат на доказване от ответника в настоящото производство. Такива доказателства ответникът не ангажира. Напротив ищецът установи по безспорен начин, че демонтираният механичен СТИ е бил технически изправен, като обори констатациите направени от служители на ответника в протокол № 321294/29.03.11г. Независима експертиза установи, че тарифният превключвател на електромера работи и превключва на дневна/нощна тарифи. Отчетената при проверката грешка /-0.23%/ е в рамките на допустимите норми на отклонение /1%/, дадени от производителя, а прагът му на чувствителност /0.044кВтч/ не влияе на пълното и точно отчитане на потребената от ищеца ел.енергия, тъй като ищецът потребява 12.96 кВтч ел.енергия на час.

За процесното СТИ не се установи за каквато и да е външна намеса в работата му, която да обосновава правото на ответника на коригира едностранно сметката на ищеца.

Предвид на това искът се явява основателен и доказан. Ответникът незаконосъобразно е коригирал сметката на ищеца. Тъй като последният я е заплатил, то тази сума от 2368лв. се явява недължимо платена и подлежи на връщане от ответника.

Предвид основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за разноски, които по списък са 594.72лв. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500лв. е неоснователна. Касае се за спор с фактическа сложност, като уговореното възнаграждение не превишава трикратния размер на минималното адв.възнаграждение предвидено за такъв материален интерес.

По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „********“АД гр.Варна, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕТ ***********“ гр.Разград, ЕИК ******* сумата от 2368лв./две хиляди триста шестдесет и осем лева/ недължимо платена по договор за продажба на електрическа енергия, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 594.72лв./петстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: