Р Е Ш Е Н И Е

№ 141, 27.05.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На девети май две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 31 по описа за 2014г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК от “УниКредит Булбанк“АД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно сумата 910.42 USD-главница и 281.70 USD лихва за периода 22.12.10г.-27.06.13г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-28.06.13г. до окончателното изплащане на главницата и разноските. Твърди, че между него и първия ответник има сключен договор за кредитна карта от 26.05.04г., като вторият ответник е солидарен длъжник по договора. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата ищецът е бил принуден да депозира заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1086/13г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №1776/01.07.13г. В срок са възразили и двамата длъжници. В указания от съда срок банката е предявила установителен иск срещу двамата солидарни длъжници. Ищецът представя писмени доказателства: договор за кредитна карта, погасителен план, извлечение от счетоводните книги, заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение, информация за сметката . Има искане за прилагане на ч.гр.д.. и назначаване на ССЕ.

Ответниците С.Т.Д. и Д.С.Д. са отговорили в срок. И двамата не оспорват задължението по вид и размер, а сочат факти за липсата на финансова възможност на погасяване на дълга. Предлагат на ищеца доброволно уреждане на спора. Отв.Д. твърди, че от 2011г. не работи поради здравословни причини, което е причината да спре да обслужва кредита си, трайно безработен е. Двамата ответници представят лег.карта от БТ и епикризи. С оглед желанието им да се спогодят с ищеца, молят съда да не назначава експертиза на този етап. Не се явяват в съдебно заседание.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 26.05.2004г. ответницата е сключила договор за кредитна карта, подписан от нейния съпруг като солидарен длъжник- отв.Д.Д.. На картодържателя е предоставен кредитен лимит от 1000 USD чл.1/2/, който автоматично се револвира за следващия месец при редовно и срочно възстановяване на ползваните суми до 18-то число на следващия месец. С договора ответницата се е съгласила да възстановява ползваните от кредитната карта сумите по чл.2/4/ и 2/5/ в срок до 18 число на месеца, като считано от 19 число банката започва да начислява лихвата върху неизплатения формирал се дълг по реда на чл.3/2/ от договора и да блокира картата. Ответницата се е задължила да заплаща месечна такса с фиксиран размер съгласно действащата към периода Тарифа на банката за периода от 15-то до 18-то число на всеки следващ месец, както и да заплаща уговорената лихва чл.3/2/ в размер на 2% месечно. За обезпечение на вземането е ангажирана и отговорността на солидарния длъжник /чл.5/. Банката е представила извлечения от счетоводните си книги, неоспорени от ответниците, от които е видно че към 22.12.2011г. се дължи главница от 910.42 USD и лихви в размер на 281.70 USD. Банката представя и неоспорено от ответниците извлечение от разплащателната сметка на ответницата за различни периоди от 01.01.04г. до 30.11.11г. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1086/13г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №1776/01.07.13г. и изпълнителен лист солидарно срещу ответниците.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за основателен и за доказан.

Не се спори, че между страните е налице валидно сключен договор за издаване на кредитна карта, по които ответницата е спряла обслужването. Ответниците не оспорват съществуването на дълга, нито неговия размер като съвкупност от главница и лихви. Не оспорват и представените от банката писмени доказателства по смисъла на чл.182 ГПК, доказващи дълга им. Сочат единствено доводи за обективна според тях невъзможност за плащане /здравословни причини и липса на доходи/ и искат доброволното уреждане на спора. Въпреки това си искане ответниците са възприели пасивно поведение и не се явяват в с.з. с оглед доброволното уреждане на спора. Такова и ищецът не желае. Предвид на това съдът намира, че са налице достатъчно доказателства обосноваващи исковата претенция на банката по вид и размер и без назначаването и изслушването на ССЕ.

Предвид основателността на иска ответниците дължи разноски на ищеца в размер на 354.85лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на С.Т.Д. ***, ЕГН********** и Д.С.Д. ***, ЕГН **********, че дължат на „УниКредит Булбанк“АД сумата от 910.42 USD /деветстотин и дете долара и четиридесет и два цента/ главница и 281.70 USD /двеста осемдесет и един долара и седемдесет цента/ лихва за периода 22.12.10г.-27.06.13г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-28.06.13г. до окончателното изплащане на главницата и 155.99лв. /сто петдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА С.Т.Д. ***, ЕГН********** и Д.С.Д. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на„УниКредит Булбанк“АД, ЕИК**** сумата от 354.85лв./триста петдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: