Р Е Ш Е Н И Е

Номер 125 12.05.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№155 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Н.Н.И., с която е предявен иск срещу Г.И.в. за заплащане на сумата 9 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, които претендира ведно със законната лихва от 26.08.2013 г. и разноските по делото. Сочи, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №896/2013 г. по описа на РРС за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, пострадал от което е ищецът. Сочи, че на 25.08.2013 г. ответникът го удрял с юмруци по главата и го ритал по главата и по тялото, а в резултат на побоя получил травматични увреждания – счупвания на ребра и други наранявания, една седмица бил хоспитализиран и се възстановил след месеци.

Ответникът счита иска за частично основателен. Признава, че е причинил травматичните увреждания, описани в исковата молба, но счита, че последиците им са преувеличени. Счита, че исканото от ищеца обезщетение не съответства на вида и степента на нараняване, на продължителността на оздравителния период, както и на факта, че здравето на пострадалия е напълно възстановено.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С протоколно определение от 24.01.2014 г., постановено по н.о.х.д. №896/2013 г. на РРС е одобрено сключеното между Г.И.В. и РРП споразумение, с което ответникът в настоящия процес, подсъдим по НОХД се е признал за виновен в това, че на 25.08.2013 г. в с.Т., общ.Разград е причинил на Н.Н.И. /ищец в настоящия процес/ средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош: счупване на девето ребро в дясно, десностранен пневмоторакс /въздух в дясната гръдна кухина/, довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия, поради получения пневмоторакс, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Престъплението е квалифицирано по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.129, ал.1 от НК и страните са приели като вид и размер на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години.

Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента на 25.08.2013 г. пострадалия Н.Н.И. е получил контузия на дясната половина на гръдния кош, със счупване на девето ребро в дясно, десностранен пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина вдясно/. Проведено му е болнично лечение в МБАЛ Разград. Получените увреждания са резултат от действието на удар с или върху твърд тъп предмет в дясната половина на гръдния кош и могат да бъдат получени при силен удар с ръка или с крак. Същите са довело до разстройство на здравето с временна опасност за живота поради получения десностранен пневмоторакс /получен след счупването на реброто в дясно/. Средния срок за приключване на оздравителния процес при това увреждане е около един месец. При медицинския преглед пострадалият се оплакал от болки в дясната половина на гърдите и лесна уморяемост при физическо натоварване. В с.з. вещото лице поясни, че счупеното ребро е наранило белия дроб, в резултат на което е нвлязъл въздух в белите дробове, че източването на въздуха от дробовете е извършено с местна упойка. В случая въздухът не е заемал цялата гръдна кухина, което означава, че това е едно сравнително по-леко състояние на пневмоторакс /частичен/. Според медицинската наука пострадалият вече трябва да е напълно възстановен и да няма оплаквания от болка, както и от лесна уморяемост. Стационалното лечение на иищеца е проведено от 26.08.2013 г. до 29.08.2013 г.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели Д., И., С. и Д.инцидента между ищеца и ответника станал през м.август 2013 г. в с.Т.. Свид.Д. е очевидец на инцидента и съобщава в показанията си, че ответникът е ударил ищеца без никаква причина. Свид. И. видял ищеца малко след инцидента. Той се държал вдясно и дишал тежко. Според свид.И. двамата със свид.Д. качили ищеца на линейката, а според показанията на свид.Д. той си тръгнал веднага след удара и не е виждал свид.И. същата вечер. За последващ инцидент между ищеца и трето лице говорят в показанията си свид.И., Д. и С.. Месец и половина след инцидента ответникът започнал работа. Според свид.Д. няколко дни след инцидента ищецът е бил във видимо добро състояние и е пазарувал в гр.Разград.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е частично основателени доказан до размер на 3 000 лв. Правото на обезщетение възниква поради наличието и на петте предпоставки за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответника, което е установено със споразумение, което след одобряването му от съда има значение на влязла в сила присъда и е задължително за съда. Налице са неимуществени вреди болки и страдания, които са причинени от престъплението.

Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще... Увреждането на ищеца е квалифицирано като средна телесна повреда, но същото е от вида на по-леките такива /частичен, а не пълен пневмоторакс/. Първоначалните болки очевидно не са били твърде силни, след като ищецът е проявил агресия към трето лице /същата е била взаимна/. Пътят към лечението е минал през медицинска интервенция, което е наложило болничен престой от 4 дни, но след месец ищецът е напълно възстановен. Твърдението му за наличие на болки към настоящия момент не намира медицинско обяснение. Няма данни по време на оздравителния период ищецът да не е можел да се обслужва сам и да е зависел от трети лица. През целия месец на възстановяване той е можел да се придвижва сам, да пътува на кратки разстояния. С оглед на всички тези обстоятелства съдът намира, че за възмездяване на причинените от ответника на ищеца болки и страдания е необходимо и достатъчно заплащането на сумата 3000 лв.

Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта, както и поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

В останалата му част искът по делото следва да бъде отхвърлен, тъй като исканата парична сума е несъразмерна на изживените от ищеца болки и страдания.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 266,66 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 120 лв. и 120 лв. за направените по делото разноски за съдебно-медицинска експертиза.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.И.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.И., ЕГН ********** *** сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/ причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от 26.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 100 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 9 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.Н.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 120 лв./сто и двадесет лева/ д.т. и 120 лв./сто и двадесет лева/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Н.Н.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.В., ЕГН ********** *** на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 266,66 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: