В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и втори Май две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№266 по описа за 2014 г.

Производството е по чл.4 във вр. с чл.3, ал.1, т.2, предл. второ от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от Р.В.В., с която иска от Съда постановяване на съдебен акт, с който да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие срещу И.С.И., с когото твърди, че са живели на съпружески начала в периода от м.май до м. септември 2013 г.. Конкретно сочи, че на 14.02.2014 г. ответникът е упражнил спрямо нея психическо насилие, изразяващо се в отправяне на заплаха с убийство по отношение на нея и малолетното й дете. Твърди, че на същата дата е получила и заплашително текстово съобщение по телефона, с което ответникът отново заплашвал детето й, както и че на 16.02.2014 г. ответникът я нападнал с метална щанга, ударил я с нея, след това я ритал, извадил пистолет и я заплашил с убийство. Сочи, че и преди тези две случки ответникът отправял заплахи за саморазправа с нея.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата. Твърди, че двамата не са съжителствали на съпружески начала, а са имали само интимна връзка.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказетлства – декларация на ищцата по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, преписка №РЗ-1823/16.02.2014 г. и свидетелските показания на свидетелите С., Р., Я., Ст.Д., Н.Д. и Г.Г., установи следната фактическа обстановка: Ищцата и ответника се познавали от дълги години, израстнали са в едни вход, още като ученици са имали връзка. След това ищцата се омъжила, имала дете и през м.януари 2013 г. се развела. През м.март ищцата и ответника установили интимна връзка. Според свид.Р. , майка на ищцата, двамата са били постоянно заедно у родителите на единия и у родителите на другия, дори сложили отделно легло на детето в стаята на ищцата в дома на майка й. Според тази свидетелка отношенията между двамата са били “почти семейни”, като една трета от времето, през което са били заедно живеели в нейния дом и също толкова време в дома на ответника. Последният ремонтирал разни неща в дома на майката на ищцата, поставил люлка и баскетболно табло, за да играят заедно с детето в стар наследствен имот на свид.Р., двамата и детето ходили заедно на почивка. Според показанията на свид.С. с него ищцта споделила, че са били заедно с ответника по няколко дена, и по седмици. За отношенията между двамата свид.Я. съобщава, че са “имали връзка”. Според свид.Ст.Д. ищцата само е гостувала на сина му, като срещите им са били винаги в тъмната част от денонощието. Отношенията

между двамата се влошили, като причина за това според свид.Р. е била равността на ответника, а в средата на м.септември се разделили, като всеки върнал вещите на другия, които се намирали в дома му. След раздялата между двамата ответникът изпращал на ищцата заплахи по телефона. На свид.З. и Д., близки приятели на ответника не им е известно двамата с ищцата да се живели заедно. Когато са гостували на ответника, това е било в дома на родителите му.

На 14.02.2014 г. ищцата и свид.С., с когото съжителствала на съпружески начала към този момент, минали покрай работното място на ответника. Последният им казал, че ако ги види следващ път ще пострадат и те и детето. На 16.02.2014 г. отново на същото място ги нападнал с метална щанга, ударил с нея свид.С. и замахнал срещу ищцата. Тъй като С. избил щангата, ответникът ритал ищцата в областта около таза и под него. След това насочил пистолет срещу двамата и ги заплашил, че ще ги убие. Свид.С. и свид.Р. са видяли синини по корема и краката на ищцата. Няколко дни след инцидента ищцата споделила за него със свид.Я.. Свид.З. и Д. разтървали ответника и свид.С..

Въз основа на тези доказателства съдът счита молбата за издаване на заповед за защита за неоснователна и недоказана. По делото не са представени доказателства за това, че страните съжителстват на съпружески начала, което е предпоставка за прилагане на ЗЗДН. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е на ищцата и същата следваше да направи това при пълно и главно доказване. Това не е обстоятелство, за което се представя декларация, тъй като предвидената в чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация е за извършеното насилие, а не за връзката между извършителя и пострадалата. Депозираните гласни доказателства са за едни близки отношения, съчетани с интимни такива, при които двамата са прекарвали много време заедно, родителите са знаяли за тази връзка и са приемали същата. Двамата обаче не са живели трайно и непрекъснато в едно домакинство, с общ бюджет, със съответни роли в семейството. Не са демострирали пред своите родители и приятели желанието да бъдат считани за семейство. Ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.3, при които може да се търси защита по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Ето защо Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р.В.В., ЕГН ********** *** за налагане на мерки за защита срещу И.С.И., ЕГН ********** *** по чл.5 ал.1 т.1, 3 и т.5 от Закона за защита от домашно насилие като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: