Р Е Ш Е Н И Е

№ 138, 09.05.2014 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 08.05.2014 г., в следният състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Ж.Р.

като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 298 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Община Разград, ЕИК ****, с адрес гр. Разград, бул. *****, представлявана от кмета Д.Ст.Б. срещу "*****" ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Разград ул.******, представлявано от Управителя А.В. П., с която е предявен иск за заплащане на сумата 3 084.00 лв /три хиляди и осемдесет и четири лева/, представляваща неустойка по Договор № 241/09.08.2011г. за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост и Анекс от 16.03.2012г. към договора, чл. 5 във вр. с чл. 4 от Споразумение за прекратяване на Договор № 241/09.08.2011г. за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост, на осн. чл. 92, ал.1 ЗЗД

Ищецът сочи, че между страните ищеца – като наемодател, а ответника като наемател, е бил сключен Договор № 241/09.08.2011г. за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост и Анекс от 16.03.2012г. към договора. Договора бил прекратен по взаимно съгласие, със Споразумение от 20.03.2013г. Сочи, че поради неплащане на наемната цена в продължение на два месеца ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на двумесечен наем на осн. чл. 22 от Договора. Месечния наем бил в размер на 1 542.00 лв. Това задължение ответника следвало да изпълни и съгласно чл. 5 от цитираното Споразумение за прекратяване на договора. Претендира разноски.

В с.з. ищеца, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Н. В. поддържа предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, при редовност в призоваването не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2011 г. между страните бил сключен Договор № 241/09.08.2011г. за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост представляващ част от къща, сутерен и първи етаж със застроена площ 180 кв. м. и лятна градина с площ 850 кв.м., намиращ се в гр. Разград, кв.********* /л. 27-28/. Срокът на договора бил 3г. Съгласно чл. 22 от Договора, при неплащане на наемната цена от наемателя в продължение на два месеца, наемателя дължи неустойка в размер на двумесечен наем.

На 16.03.2012г. страните сключили Анекс, съгласно който месечния наем от 1 500 лв. с ДДС станал 1542 лв. с ДДС, считано от 01.03.2012г. /л.30/

На 20.03.2013г. страните сключили Споразумение за прекратяване на процесния договор, считано от 01.04.2013г. /л. 42/. Съгласно чл. 5 от Споразумението – Поради продължителното неизпълнение на основното задължение – заплащане на наем, наемателя, дължи неустойка по чл. 22 от договора в размер на 3 084 лв. Задължението следва да се заплати в срок до 29.04.2013г. по сметка на наемодателя. Наемателя – настоящ ответник, не изпълнител това си задължение.

Пред настоящата инстанция ответникът не ангажира никакви доказателства за това, че е извършил процесните плащания.

С оглед установеното от фактическа страна от правна страна съдът приема следното:

В разглеждания случай е безспорно установено, че страните са били обвързани от процесния договор за наем.

С оглед отрицателният характер на твърдението на ищеца, че ответника не е платил дължимата неустойка, в тежест на ответника бе да докаже, че е погасил задължението си, като доказателства за това не бяха ангажирани по делото. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за претендиране на обезщетение за забава, чрез заплащане на неустойка. Същото по размер е установен и в подписаното от представителя на ответника Споразумение.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че Съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на 309 от ТЗ, предвиждаща, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Безспорно е, че ответникът има качеството на търговец, а и процесната сделка е търговска. Ето защо, на осн. 309 ТЗ, договорената между страните неустойка не подлежи на намаляване по реда на чл.92, ал.2 от ЗЗД. Не е налице и противоречие със закона и добрите нрави на чл. 22 от процесния договор.

По разноските.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане от ищеца, в негова полза се дължат разноски в размер на 569.24 лв., от които 123.36 лв. – за заплатена държавна такса за образуване на делото, и сумата от 445.88 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. Разград ул.*******, представлявано от Управителя А. В. П., ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК *****, с адрес гр. Разград, бул. ******, представлявана от кмета Д.Ст. Б. сумата 3 084.00 лв /три хиляди и осемдесет и четири лева/, представляваща неустойка по чл. 22 от Договор № 241/09.08.2011г. за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост, Анекс от 16.03.2012г. към договора и чл. 5 във вр. с чл. 4 от Споразумение за прекратяване на Договор № 241/09.08.2011г. за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост.

ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Разград ул.*********, представлявано от Управителя А. В. П. ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК ****, с адрес гр. Разград, бул. ****, представлявана от кмета Д. С. Б. сумата 569.24 лв. /петстотин шестдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, за разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: