№ 189, 27.05.2014г., град Разград
Разградският районен съд
На двадесет и четвърти Април 2014 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 888 по описа за 2013г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.И.М. ЕГН
********** ***, против НП № 106/18.07.2013г. на Началник РУП към ОДМВР –
Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 177, ал.1, т.1 и чл. 174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени съответно
административно наказание « Глоба « в размер на 250,00лв., на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП и
административно наказание « Глоба « в размер на 2000,00лв., на основание чл.
174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят
се явява лично и с упълномощен процесуален представител, поддържа доводите
изложени в жалбата и допълнителната жалба, моли процесното НП да бъде отменено.
Административнонаказващия орган не изпраща процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 12.07.2013г. около
01,00ч. свидетелят Д. Д. и колегата му Ю. В. и двамата служители в Сектор „ РК”
– Разград към ИАРА – София извършвали проверка в акваторията на аз. „ Бели Лом”
в землището на с. Крояч. По време на прове ката установили на място
жалбоподателя М. с още едно лице. Двамата били във видимо нетрезво състояние,
което довело до пререкания със служителите. Св. Д. позвънил на тел. 112 и подал
сигнал, който бил предаден в деж. част на РУП – Лозница. Преди пристигането на
свидетелите С. С. и Т. А. – полицейски служители в РУП – Лозница, св. Д. със
служебната кола изтеглил от калта край язовира закъсалото МПС „ Опел Корса „ с
рег. № ****, управлявано от жалбоподателя, като го изтеглил по черният
околовръстен път на язовира. На място пристигнали свидетелите С. С. и Т. А.,
които установили самоличността на жалбоподателя, и на които направило
впечатление, че М. и лицето с него са употребили алкохол. Двамата заявили, че
ще пренощуват на аз. „ Бели Лом „, след което полицейските служители решили да
тръгнат от мястото. След като изминали около 100-200м. по черния път, св. А.
забелязъл, че зад тях светват автомобилни фарове, спрял изчакал автомобила да
ги застигне и с полицейска стоп палка го спрял. Установил, че автомобила е
управляван от жалбоподателя М.. Св. А. извикал на съдействие колегата си св. И.
Й. – мл. автоконтрольор, който пристигнал ня масто и поканил жалбоподателя М.
да бъде изпробван с техническо средство – Дрегер за наличие на алкохол в
издишвания въздух, което последният неколкократно отказал. От извършена в деж.
част на РУП – Лозница справка, св. Й., удтановил, че към него момент
жалбоподателят М. управлява процесното МПС, след като е лишен от право да
управлява МПС по административен ред. За констатираните две адм. нарушения св. Й.
съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 941187, в присъствие на св. Д., в който
описал нарушенията по следния начин „ ... На 12.07.2013г. около 01,20ч. по
земен път в близост до яз. „ Бели Лом „, управлява л.а. „Опел Корса „ с рег. № ****,
собственост на Ив. Р., като при извършена полицейска проверка се установи, че
управлява МПС след като е лишен от това си право по съдебен/административен
ред. Същият отказва да бъде изпрабван за алкохол с техническо средство...”.
Квалифицирал нарушенията като такива съответно по чл.177, ал.1,т.1 и чл.174,
ал.3 от ЗДвП, връчил АУАН срещу подпис на жалбоподателя, който го подписал с
възражение „... не съм управлявал автомобила...”.
По късно на 18.07.2013г. адм.
накзващият орган издал процесното НП, в което по абсолютно идентичен с АУАН
начин описал нарушенията, като ги квалифицирал като такива по чл.177,
ал.1,т.1 и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и наложил съответно административно наказание « Глоба « в
размер на 250,00лв., на основание чл.
177, ал.1, т.1 от ЗДвП и административно наказание « Глоба « в размер на
2000,00лв., на основание чл. 174, ал.3, пр.1
от ЗДвП.
НП връчено редовно на жалбоподателя на 11.11.2013г.
жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 18.01.2013г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е основателна, по различни
от изложените в жалбата съображения.
Относно
нарушението калифицирано в АУАН, респективно в НП, като такова по чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че в тази част НП е издадено в
нарушение на процесуалните правила и по точно в разрез с разпоредбата на 57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на санкционираното
лице. Съответната на нарушението норма, материално правната разпоредба, която е
нарушил жалбоподателят е чл. 150а, ал. 1 ЗДвП - за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление. Следващите разпоредби на чл. 150а ЗДвП
(ал. 2 и ал. 3) уточняват категориите, на които се делят на МПС, с оглед
определяне на конкретната правоспособност на водачите. Като
е посочил за нарушена санкционната норма за това нарушение, адм. наказващия
орган е издал едно незаконосъобразно НП. Отделно от изложеното, видно от
приложеното по делото НП 819/2010г., с което жалбоподателят е наказан с „
Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8м., като сдъщото е влязло в
сила на 15.07.2011г., се установява, че наказанието му е изтекло на 16.03.2012г.,
много преди датата на процесното нарушение. Поради изложеното в тази част обжалваното НП
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Относно нарушението на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съдът намира, че
правилно е посочена съответната нарушена нарма, тъй като чл. 174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП е както диспозитивна, така и санкционна, защото съдържа
в себе си забранено действие, което ако бъде осъществено от водач на МПС, трамвай или самоходна машина,
той е застрашен от налагане на посочената в нормата санкция. Безспорно в
случая, е че жолбаподателят е водач на МПС. От приобщените по делото гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Д., С., А. и Й., става ясно, че на
посочените дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС, като в тази връзка
съдът не споделя възраженията на повереника, защото разпоредбата на чл.5,
ал.3,т.1 от ЗДвП, запретява на водача на МПС „... да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол...”, като акцента е върху действието „Управлява”, а не
мястото където става това, във връзка, с която забрана е констатирано и
процесното нарушение при отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техн.
средство за употреба на алкохол. Съдът намира, че с действията си
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, което по същество е нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В тази връзка неоснователни са възраженията на
процесуалният представител на жалбоподателя, че е следвало да му бъде издаден
талон за медицинско изследване /сгл. Наредба № 30 от 27.06.2001г./, доколкото
във второто предложение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е самостоятелно адм.
нарушение. Доколкото обаче адм. наказващия орган е наложил само една от
предвидените две комулативно дадени санкции за това нарушение, той неправилно е
приложил материалния закон, поради което и в тази си част обжалваното НП е
назаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 106/18.07.2013г. на Началник РУП към ОДМВР –
Разград, с което на И.И.М. ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 177, ал.1,
т.1 и чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени съответно административно наказание « Глоба « в размер на
250,00лв., на основание чл. 177, ал.1,
т.1 от ЗДвП и административно наказание « Глоба « в размер на 2000,00лв., на
основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: