№ 162 12.05.2014 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
четвърти април две хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Живка Ранкова
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 6 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Л – 88” ООД
против наказателно постановление № 0542/15.11.2013 г. на заместник
– председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което за нарушение на
чл. 79 от Закон за електронните съобщения, на основание чл. 324 ал.2 предл.1 от
ЗЕС, на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 5 000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяване на
санкционираното нарушение.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 06.03.2013 г., представители на
контролния орган по ЗЕС, осъществили проверка в обект стопанистван от
дружеството жалбоподател, находящо се на ул. “П” № *. Проверяващите констатирали,
че в помещението е монтирана базова станция тип ЛЕН, която излъчва в ефир и
използва ограничен ресурс – радиочестотен спектър 55,575 МНz.
Изградената електронна съобщителна мрежа, към момента на проверката се ползвала
за осъществяване на радиовръзка между базовата старадиостанции, монтирани в
таксиметрови автомобили. Тъй като на жалбоподателя, към този момент, от
комисията за регулиране на съобщенията не било издавано разрешение за ползване
на индивидуално определен ограничен ресурс, актосъставителят – св. Т., приела че дружеството е извършило нарушение
на чл. 79 от ЗЕС. За установеното, свидетелката съставила АУАН с № В – 240/31.05.2013 г., в който посочила, че
“Л – 88” ООД осъществява електронни съобщения за собствени нужди чрез изградена
електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба – PMR,
като ползва индивидуално определен ограничен ресурс, без издадено разрешение за
това от КРС, като квалифицирала нарушението, като такова по чл. 79 от ЗЕС.
Актът бил предявен и подписан от управителя на жалбоподателя, с отбелязване, че
има възражения срещу констатациите в него, тъй като дружеството не било
уведомено за решението на КРС, с което е прекратено действието на издадено
разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Въз основана
акта, на 15.11.2013 г., е издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание
на нарушението, идентично с описанието на същото дадено в АУАН, за нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 79 от ЗЕС и отговорността на жалбоподателя е ангажирана с
налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на
5 000 лв., на основание чл. 324 ал.2 предл.1 от ЗЕС.
В хода на съдебното производство, като
свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка. От представените
по делото писмени доказателства се установява още, че дружеството –
жалбоподател е преобретател на търговското предприятие на ЕТ “Л – Г. Г”/договор
за покупко-продажба на търговско предприятие от 21.10.2008 г./. На
прехвърлителят по договора е било издадено разрешение за ползване на
индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване
на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от
подвижна радиослужба - PMR №
00893/18.08.2008 г. Представените по делото вносни бележки удостоверяват
обсотятелството, че дължимите такси по разрешението са били внасяни ежегодно за
периода от 2008 г. до 2013 от ЕТ. С решение № 1895/30.08.2012 г., на основание
чл. 117 ал.2 т.4 от ЗЕС, КРС прекратява действието на посоченото разрешение,
поради прекратяване дейността на търговеца. С писмо изх. № 12-01-5061/24.09.2012
г., комисията уведомява жалбоподателя, за решението, с което е прекратено
действието на разрешението. Посоченото решение е обявено по реда на чл. 61 ал.3
от АПК.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Шо се отнася до това осъществено ли е
санкционираното административно нарушение от жалбоподателя, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закон
за електронните съобщения, за ползване на индивидуално
определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения се изисква
разрешение. Разрешенията за позлване на индивидуално определен
ограничен ресурс – радиочестотен спектър, се издават от КРС, при условията и по
реда предвидени в глава V, раздел ІІІ и ІV. Издаваните
разрешения са индивидуални и при преценка основателността на исканията за издаването
им, регулаторният орган следи дали лицето, което кандидадства за тях отговаря
на определени условия, като при установено несъответствие отказва издаване на
разрешение/чл. 84 ал.1 т.3 от ЗЕС/. В настоящия случай жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че към момента на извършване на проверката, той е
осъществявал дейност от посочения в наказателното постановление вид, за която
се е изисквало разрешение по чл. 79 от Закона. Изложените от защитата аргументи
за несъставомерност на нарушението, касаят издаденото разрешение №
00893/18.08.2008 г. Това разрешение обаче е издадено на ЕТ “Л – Г. Г”, а не на
дружеството – жалбоподател. Обстоятелството, че търговското предприятие на
едноличния търговец е продадено на “Л – 88” ООД, още през 2008 г., не означава,
че дружеството е можело да осъществява дейност от посочения вид въз основа на
разрешението издадено на прехвърлителя. Разпоредбата на чл. 121 ал.3 от ЗЕС, на
която се позовава защитата е приложима единствено в изрично посочената там хипотеза
на универсално правоприемство, настъпило в резултат на промяна на правната
форма на дружеството. Настоящият случай, не е такъв доколкото се касае до
продажба на търговското предприятие от ЕТ. Ето защо и за да има действие
издаденото разрешение № 00893/18.08.2008 г. и по отношение на дружеството –
жалбоподател, то е следвало да бъде изпълнена процедурата на чл. 121 ал.1 от
ЗЕС – т.е. да е имало предварително разрешение от КРС за прехвърляне на правата
и задълженията по разрешението за ползване на индивидуално
определен ограничен ресурс. Наличието на такова обстоятелство не
се твърди от жалбоподателя. По тези съображения, за съставомерността на
процесното нарушение, без значение
е дали е бил спазен редът за уведомяване
на дружеството за взетото решение за прекратяване на действието на издаденото
на ЕТ разрешение. Всъщност спорен е въпросът доколко КРС е имала въобще
задължение да уведомява дружеството – жалбоподател за решението си в този
смисъл и доколко последното би имало качеството на надлежна страна в евентуално
производство по обжалване на този акт. Действително решението за прекратяване
на действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен
ограничен ресурс по реда на чл. 117 ал.2 от ЗЕС не подлежат на незабавно
изпълнение. Тяхното влизане в сила обаче, има значение за осъществяваната
дейност от лицата носители на права по тези разрешения. И тъй като, по
изложените по – горе съображения, следва да се приеме, че жалбоподателят не
попада в тази категория, то уведомяването му за посочения индивидуален
административен акт, е ирелевантно за съставомерността на осъщественото
нарушение, а още по – малко би могло да има отношение към субективната страна
на нарушението, доколкото в случая се
касае до обективна отговорност.
Ето защо, съдът намира, че като е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 79 от ЗЕС, за това,
че на 06.03.2013 г., осъществява електронни съобщения за
собствени нужди, за които е необходимо издаване на разрешение за ползване на
индивидуално определен ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение,
като на основание чл. 324 ал.2 от ЗЕС му е наложил административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 5 000 лв., административнонаказващият
орган е издал законосъобразно наказателно постанвление. И тъй като размерът на
наказанието е на минимума предвиден в закона, то липсват и основания за
изменение на атакуваното НП в този смисъл, поради което същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 0542/15.11.2013 г.
на заместник – председателя на
Комисия за регулиране на съобщенията, с което за нарушение на чл. 79 от ЗЕС, на
основание чл. 324 ал.2 предл.1 от ЗЕС, на “Л – 88” ООД е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5 000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: