№ 169 15.05.2014
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
единадесети април две хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 79 по
описа за 2014 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от “АВТОБУСТРАНС”
ЕООД, гр. Разград против наказателно постановление № 1 от 14.01.2014 на
Председателя на Комисията за защита на личните данни – гр. София, с което за
нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗЛД на основание чл.42, ал.4 от същия закон на
обжалващото дружество е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500
лв и за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД на основание чл.42, ал.1 от същия
закон му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 11000 лв. Моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно в неговата втора част – относно второто нарушение
и наказание.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят
поддържа жалбата чрез защитника си.
Представителят
на наказващия орган излага становище за неоснователност на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като подадена против акт подлежащ на съдебен
контрол, жалбата е допустима. Разгледана
по същество същата е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление № 1
от 14.01.2014 на Председателя на Комисията за защита на личните данни – гр.
София на обжалващото дружество за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗЛД на основание
чл.42, ал.4 от същия закон е наложено наказание имуществена санкция в размер на
1500 лв и за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД на основание чл.42, ал.1 от същия
закон му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 11000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №29/14.11.2013г. съставен от мл. Инспектор към наказващия орган. В НП
е посочено първо, че на 22.10.2013г. в гр. Разград при осъществяване на
предмета си на дейност обжалващото дружество, в качеството си на администратор
на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за защита на личните данни
обработва лични данни на физически лица – персонал и клиенти на дружеството,
преди да е подал заявление за регистрация в КЗЛД, с което е нарушена
разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗЗЛД. В тази част Наказателното постановление не
се обжалва. Посочено е на второ място, че на 22.10. 2013г. в гр. Разград, бул.
«Априлско въстание» №5, при осъществяване на предмета на дейност на
дружеството, в качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗЗЛД, при сключване на трудови договори с физически лица, обработва
личните им данни, като извършва действия по съхраняване на копия от документите
за самоличност, без тези данни да са съотносими, свързани със и ненадхвърлящи
целите, за които данните се обработват, с което е нарушена разпоредбата на
чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД. Именно в тази част наказателното постановление се
обжалва. По повод на това нарушение във фактическата част на наказателното
постановление е отразено следното: «При сключване на трудов договор всеки
работодател е длъжен да спазва изискванията на чл.66, ал.1 от Кодекса на труда
и Наредба №4 от 1993г. за документите, които са необходими за сключване на
трудов договор. В чл.1 от тази наредба не е предвидено предоставяне на копие от
документ за самоличност при сключване на трудов договор, при което
съхраняването му от работодателя е без правно основание. При извършване на
проверката се установи, че в трудов договор №7/05.06.2012г. и трудов договор №14/06.07.2010г., се съхраняват
копия на лични карти на физическите лица, копия от които са приложени в
производството. Действията по съхранение на копия от документи за самоличност
към трудови договори от «Автобустранс» ЕООД, представляват «обработване на
лични данни» по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД. При липсата на правно
основание това обработване не е съотносимо, не е свързано със и надхвърля
целите, за които тези копия на документи за самоличност са изискани, с което е
нарушена разпоредбата на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД.».
Пред РРС е разпитана като свидетелка актосъставителката
Т. К., която потвърждава обстоятелствата по акта и НП. Сочи, че към досиетата
на двамата работници, в които се съхранявали копия от личните им карти не били
приложени декларации за съгласие за работа с личните им данни и никой не бил
уведомил проверяващите за наличие на такова съгласие. По делото са представени
копия от декларации на работниците, относими по дати към датите на сключване на
трудовите им договори, в които същите сочат, че доброволно са предоставили
копия от личните си карти на работодателя и са съгласни тези копия да бъдат
съхранявани.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП са незаконосъобразни в частта относно второто вменено на обжалващото
дружество нарушение - нарушението на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, за което на основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД на
дружеството е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 11000 лв
и което нарушение според НП се изразява
в това, че “АВТОБУСТРАНС” ЕООД, гр. Разград
при сключване на трудови договори с физически лица,
обработва личните им данни, като извършва действия по съхраняване на копия от
документите за самоличност, без тези данни да са съотносими, свързани със и
ненадхвърлящи целите, за които данните се обработват. Съдът намира, че в случая
няма категорични доказателства това нарушение да е извършено. Дружеството
жалбоподател, както се приема и в Наказателното постановление, се явява
администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД. В този смисъл
дружеството действително е обработвало и по-конкретно съхранявало копия от
личните карти на двама работници, съдържащи лични данни. Според данните по делото това е станало със съгласие на
самите титуляри на тези лични данни. Случаят е такъв, че няма логика за друг
извод. Без да се обсъжда дали датите по приложените от работниците декларации
са действителни, то според съда е несъмнено, че именно самите работници са
предоставили тези копия на личните си документи или са предоставили тези лични
документи за да бъдат копирани, като са били наясно, че тези копия ще се
съхранят и очевидно са изразили съгласие за това. При това правата им не са нарушени, поради
което и от разглежданото деяние не са настъпили обществено опасни последици, а
това означава, че липсва състав на нарушение. Отделно от това същите лични
данни, които се съдържат в личната карта в основната си част се съдържат и в
трудовите договори на работниците, екземпляри
от които работодателят така или иначе съхранява. При това дори да можеше да се приеме, че
съхраняването на копия от лични карти е нарушение, то конкретния случай не би
се явило някакво отделно нарушение,
което да излиза извън рамките на първото
вменено на обжалващото дружество нарушение – нарушението на чл.17, ал.1 от
ЗЗЛД. В случая не би имало идеална съвкупност, а само едно нарушение – това по
чл.17, ал.1 от Закона. Това, според съда,
е още един аргумент, че изобщо не
е осъществен състав на нарушение по чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД и както се каза съхраняването на лични данни /в случая копия от лични
документи/ явно е станало по волята на титулярите на тези данни, поради което и
дружеството неправилно е санкционирано на основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД. С
оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно
в тази част, относно второто вменено на жалбоподателя нарушение, и в същата следва да бъде отменено. В частта
относно първото вменено на жалбоподателя нарушение наказателното постановление
не е обжалвано и е влязло в сила.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 1
от 14.01.2014 на Председателя на Комисията за защита на личните данни – гр.
София в частта , с която за
нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД на основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД на “АВТОБУСТРАНС”
ЕООД, гр. Разград е наложено наказание имуществена санкция в размер на 11000 лв.
В останалата му част Наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: