Р Е Ш Е Н И Е

№ 171 10.05.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на единадесети април две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 100 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.Я.А. против наказателно постановление № 3/24.01.2014 г. на началник РУП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са му е наложени административни наказания “глоба” в размер на 900 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 месеца.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде изменено, като бъде намален размера на наложените му наказания .

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2014 г. в гр. Разград, при управление на МПС – л.а. “Ауди А4” с рег. № ******, по ул. “Антим”, в посока кръстовище с бул. “Княз Борис”, жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. А. бил поканен за извършване на проверка за употреба на алкохол с “Дрегер 7510”. Електронната скала на средството за измерване отчела наличие на 0,97 промила алкохол в издишания от него въздух. На жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0319836. За така установеното, като приел, че А. е извършил нарушение на чл. 5 ал.3 от ЗДвП, актосъставителят – св. В., съставил АУАН с бл. № 941306, който бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване че няма възражения. Въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в което се сочи, че на посочената по – горе дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС – л.а. “Ауди А4” с рег. № *******, след употреба на алкохол, при концентрация от 0,97 промила, установена с техническо средство. При така извършеното описание на нарушението, административнонаказващият орган е квалифицирал същото, като такова по чл. 5 ал.3 от ЗДвП, и на основание чл. 174 ал.1 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административни наказания “глоба” в размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка. Представения по делото протокол от химическо изследване на кръвната проба взета от жалбоподателя въз основа на издадения талон за медицинско изследване, установява наличие на етилов алкохол в количество 1,08 промила, към момента на установяване на нарушението.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Шо се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то също безспорно доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Посоченият текст от закона забраняват на водачите да управляват ППС под въздействие на алкохол. При управлението на МПС - л.а. “Ауди А4” с рег. № ********, по ул. “Антим”, в гр. Разград, на посочената в НП дата, жалбоподателят е бил под въздайствие на алкохол. Последното обстоятелство се установява по несъмнен начин от резултатите от техническото средство, отчело концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0,97 промила. И доколкото същата е в границите на съставомерните за деянието наказуемо по административен ред стойности от 0,5 до 1,2 на хиляда, то следва да се приеме че поведението на жалбоподателя осъществява от обективна страна посочения за виновно нарушен текст от закона. Същото е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол под чието въздействие управлява МПС. Ета защо и законосъоразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП от административнонаказващият орган.

Що се отнася до размера на наложените наказания, съдът, съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, счита, че същите са индивидуализирани правилно. При предвидени в чл. 174 ал.1 минимуми и максимуми на двете наказания - за глобата от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването от право да управлява МПС от 6 до 12 месеца, административнонаказващият орган е определил и наложил наказанията към максималните размери, изхождайки от концентрацията на алкохол в кръвта на водача, която е към горната граница обхваната от състава на нарушението. В случая, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че действителното съдържание на алкохол в кръвта на А., според представения протокол от химическа експертиза на кръвта му, е била по-висока от тази установена от техническото средство, като е надхвърляла 1 промил. Освен това от представената справка за наложени наказания на жалбоподателя е видно, че за периода от 2009 г. до момента на издаване на настоящото НП, неговата отговорност е ангажирана за три различни нарушения на ЗДВП, осъществени на различни дати. Последно посоченото налага и извода, че самият жалбоподател представлява по – висока степен на обществена опасност, в качеството си на водач на МПС. В хода на производството доказателства за размера на реализираните от последния доходи, за имотното или здравословното му състояние или други – такива относими към тежестта на осъщественото нарушение, които да бъдат отчетени при индивидуализиране на следващите се наказания по реда на чл. 27 от ЗАНН, не бяха представени.

При това положение и при липсата на смегчаващи вината обстоятелства, съдът намира и наложените наказания съобразени с концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, за съответни на осъщественото нарушение, поради което счита че липсват и основания за изменение на атакуваното НП в искания от защитата смисъл.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3/24.01.2014 г. на началник РУП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на А.Я.А. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 900 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: