РЕШЕНИЕ

№ 198 28.05.2014г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Г.М.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията кнахд №185 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Н.Х.Ч. *** срещу Наказателно постановление № ***г. на Началника на Митница P., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата. В жалбата се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя.

Ответната страна Митница– гр.P., чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление № ***г. на Началника на Митница P. на жалбоподателя Н.Ч. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №*** от ***г. съставен на жалбоподателя от инспектори /двама актосъставители/ към Митническо бюро – гр. Разград. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че на ***г. в 15,30 часа била извършена проверка на товарен автомобил марка «П.», модел ***, с ***, собственост на Н.Х.Ч.,***«Г.». При проверката в автомобила бил намерен ПВЦ-бидон с вместимост 30 литра, пълен с прозрачна течност с остър мирис на етилов алкохол /ракия/. Течността в бидона била прелята в оразмерена кофа, при което било установено, че е 20 литра. След това течността била прехвърлена в ПВЦ – туби от минерална вода. Процесната стока била замерена с Денсинометър при което било установено алкохолно съдържание 45, 30 % vol в процесните 20 литра течност. Самият Н.Ч. обяснил на проверяващите, че течността е ракия за негови лични нужди – написал писмени обяснения. Същият не представил данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация или придружителен административен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. За проверката бил съставен протокол и описаните 2 броя туби били запечатани в присъствието на жалбоподателя и иззети с опис и задържани в склад на Митница P.. На *** г. в съответния склад тубите били разпечатани в присъствието на Н. Ч. и били взети четири проби и изпратени за анализ в Митническа лаборатория – P. От извършената там експертиза било установено, че задържаното количество течност е годен за консумация дестилатен алкохолен продукт /етилов алкохол/ с действително алкохолно съдържание по обем 46,02% vol. Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл.126 от ЗАДС, тъй като на ***г. е държал в процесния автомобил акцизна стока без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Пред РРС са разпитани като свидетели актосъставителите И. И. и Н. К., които потвърждават обстоятелствата изложени в акта и НП. От показанията им се установява, че проверката е извършена на територията на рибарник, стопанисван от сина на жалбоподателя. Обект на проверката обаче бил автомобила на самия жалбоподател. Действително по делото няма писмено доказателство относно собствеността на проверения автомобил, но очевидно именно жалбоподателят го е ползвал – той го е отключил за да бъде проверен от проверяващите. Самият жалбоподател в писмено обяснение /л.14 от делото/ е обяснил, че си е сварил ракията за лично ползване. В този смисъл съдът намира, че действително жалбоподателят е бил държател на тази ракия. Направеното от него признание пред инспекторите се подкрепя от всички установени данни – автомобилът в който е била ракията очевидно е ползван от жалбоподателя. Не е спорно, че жалбоподателят не разполагал с документ за платен или обезпечен акциз и от писмените му обяснения е ясно, че не е плащал акциз.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. С оглед данните по делото съдът приема, че санкционираното лице е осъществило състава на вмененото му арушение. В автомобил на жалбоподателя са намерени общо 20 литра етилов алкохол, за което количество жалбоподателят нямал данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Тази констатация сама по себе си покрива признаците на приложения състав на административно нарушение. Съдът не споделя доводите, че жалбоподателят не можел да носи отговорност по приложената санкционна разпоредба, защото по същата можело да отговарят само определен кръг лица – такова ограничение чл.126 от ЗАДС не съдържа и практиката стигаща до обратен извод не се споделя от настоящия състав. Разпоредбата на чл.46 от ППЗАДС, на която защитата на жалбоподателя се опира, не освобождава жалбоподателя от задължение за заплащане на акциз. Същата е част от раздел "Производство на акцизни стоки" и урежда количеството ракия, което едно семейство има право да произведе годишно за лично и семейно потребление в специализиран малък обект за дестилиране. Тази разпоредба не изключва дължимостта на акциза, а само регламентира количество стока, което едно физическо лице може да произведе. В случая става дума за акцизна стока –алкохол /чл.2, т.1 от ЗАДС/ и тази стока си остава акцизна независимо от количеството. Втората алинея на същия текст само пояснява, че ако дадено лице произведе повече от допустимото количество то дължи акциз и за количеството над допустимото. Аргумент в посочената насока е чл.45, ал.5 от ППЗАДС от която разпоредба става ясно, че дори когато едно физическо лице съобразно правата си произвежда ракия в специализиран малък обект, то на същото се издава акцизен данъчен документ. Такъв документ е следвало да има жалбоподателя и нарушението му се изразява в държането на акцизна стока без такъв документ. При извършване на нарушението жалбоподателят е действал умишлено от субективна страна – напълно съзнателно, видно от това което е казал на порверяващите. В случая не е налице маловажен случай и не може да се прилага чл.28 ЗАНН във вр. с чл.126б от ЗАДС, тъй като дължимият акциз надхвърля размера посочен в чл.126б, ал.2 като критерий. Разглежданото деяние е от категория с по-висока степен на обществена опасност, поради което и ЗАДС предвижда принципно високи санкции. Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС, тъй като на процесната дата е държал описаните акцизни стоки в автомобил без да има изискуем данъчен документ. Законосъобразно е определен и размера на наложената му глоба – в размер на законовия минимум. Законосъобразно стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС. Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление ***г. на Началника на Митница P., с което на жалбоподателя Н.Х.Ч. *** е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: