№ 196 23.05.2014
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и пети
април две хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
Секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 189
по описа за 2014 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.Г.Ю. против наказателно постановление № 397/09.07.2013
г. на
началник отдел ОП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 139
ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.3 т.2 предл.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. и за нарушение на
чл. 100 ал.2 предл.2 от ЗДвП на основание чл. 185 предл.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно
да бъде отменено изцяло.
Представителят на административнонаказващия не изпраща представител,
като заявява становище за неоснователност на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2013 г.
актосъставителят св. В. спрял за проверка по път Е-70, пътна отсечка гр.
Разград – гр.Шумен, след с. Ушинци, движещ се в посока гр. Шумен, автобус м.
“Мерцедес 0 405” с рег. № ***, управляван от жалбоподателя. След проверка
на изисканите документи, актосъставителят установил, че превозното средство е
собственост на “Жеттур” ООД, в предприятието на което жалбоподателят работел,
като шофьор. Актосъставителят установил, че на предното стъкло на автобуса е
залепен винетен стикер с перфорация 5 месец, 7 – мо число за 2013 г. Валиден
винетен стикер за датата на проверка, водачът не представил, нито такъв имало
поставен на предвиденото в закона за това место. Ето защо, като счел, че по
този начин жалбоподателят е осъществил нарушения на ЗДвП, свидетелят съставил
АУАН с бл. № 736623, в който посочил че водача управлява посоченото по – горе
МПС, като не е заплатил винетна такса по реда на чл. 10 ал.2 от ЗПътищата и не
е премахнал невалиден месечен стикер, след изтичане на неговата валидност.
Първото от двете нарушения актосъставителя квалифицирал, като такова по чл. 139
ал.5 от ЗДвП, а второто като такова по чл. 100 ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен
и подписан от жалбоподателя с отбелязване че няма възражения. От показанията на
актосъставителя се установява, че в действителност Ю. е направил устно
възражение, че отговорността за неплатената винетна такса е на неговия
работодател - собственик на автобуса. Въз основа на така съставения АУАН по –
късно – на 09.07.2013 г., било
издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на установените нарушения
идентично с описанието дадено им в АУАН, за виновно нарушени са посочени
разпоредбите на чл. 139 ал.5 от ЗДвП – за първото от тях и на чл. 100 ал.2 от
ЗДвП за второто и отговорността на жалбоподателя е ангажирана съответно на
основание чл.179 ал.3 т.2 предл.1 от ЗДвП, с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. и на осн. чл. 185 предл.1 от ЗДвП
с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 20лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена против акт подлежащ на
съдебен контрол, по реда и в сроковете предвидени от закона, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява
частично основателна по следните съображения:
Според словесното описание на първото
от санкционираните нарушения, то се изразява в това, че водачът не е заплатил
винетна такса по реда на чл. 10 ал.2 от Закон за пътищата. Такова задължение за
водачите на МПС, не е въведено от законодателя. Задължение за заплащане на
винетни такси, съгласно разпоредбата на чл. 10а ал.4 от ЗП имат собствениците,
или ползвателите на ППС. В случая, жалбоподателят не попада в нито една от
посочените категории. Според отразеното в АУАН и НП и установено в хода на
производството, жалбоподателят е притежавал единствено качеството на “водач” по
смисъла на чл. 179 ал.3 т.2 от ЗДвП. Действително разпоредбата на чл. 139 ал.5
от ЗДвП допуска движение на определените в ЗП пътни превозни средства по
републиканските пътища след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10 ал.1
т.1 от ЗП. Съставомерното по смисъла на чл. 179 ал.3 от ЗДвП поведение на водача
на ППС по републиканските пътища обаче, не се изразява в това че същия не е
заплатил следващата се винетна такса, а в това че управлява ПС, за което такава
не е заплатена. При това положение и направените от жалбоподателя устни
възражения при съставяне на АУАН са били основателни, доколкото такова
задължение – за заплащане на винетна такса, в качеството му на водач, не му е
вменено от правната норма.
По този начин, като е дал словесно
описание на осъщественото нарушение различно от съставомерното по смисъла на
приложената санкционна разпоредба на чл. 179 ал.3 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно в тази част
наказателно постановление. Изискването за пълна и
точна индивидуализация на нарушението от фактическа и правна страна, цели да
обезпечи и гарантира правото на защита на неговия субект и неизпълнението му
води винаги до такова съществено нарушение на изискванията на закона,
обуславящо незаконосъобразност на наказателното постановление от формална
страна, която изключва и произнасянето по същество.
В останалата си част, разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това налице ли е
административно нарушение по чл.100 ал.2 от ЗДвП и осъществено ли е то от
жалбоподателя виновно, съдът намира следното:
Съгласно последно посочената разпоредба от
закона: “ Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен ...
да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност.» С
изтичането на срока, за който се е отнасяла платената винетна такса за
управляваното от жалбоподателя ППС на 07.05.2013 г., за него е възникнало и
задължението да го премахне. При това положение, като не е сторил това и е
управлявал процесното МПС, на посочената
в наказателното постановление дата, жалбоподателят, в качеството си на водач е осъществил
нарушение на посочения по – горе текст от закона. Отговорността за
съставомерното му от обективна и субективна страна поведение, правилно е
ангажирана от административнонаказващият орган на основание чл. 185 от ЗДвП. И
тъй като размерът на наложеното наказание “глоба” от 20 лв. е индивидуализиран при спазване
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, след съобразяване на значителния срок, в който
стикерът е бил невалиден и съобразно вида на управляваното от жалбоподателя
МПС, то липсват и основания за изменяване на постановлението в този смисъл. По
изложените съображения атакуваното НП в тази му част, следва да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно.
Воден от
изложеното до тук, на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 397/09.07.2013 г.
на началник отдел ОП към ОД на
МВР Разград, с което за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП на основание чл. 179
ал.3 т.2 предл.1 от ЗДвП на А.Г.Ю. е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 1 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 397/09.07.2013 г. на
началник отдел ОП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 100
ал.2 предл.2 от ЗДвП на основание чл. 185 предл.1 от ЗДвП на А.Г.Ю. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: