МОТИВИ към Присъда № 219/15.05.2014г.

по НОХД №925/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу А.К.Д. ЕГН **********, за това, че на 12/13.01.2013г. в с. Островче, общ. Разград, в качеството си на длъжностно лице – ****** в “Островче” ЕООД с. Островче, обл. Разград с управител В.К.В. ***, е присвоил чужди пари на стойност 518,70 лв., собственост на “Островче” ЕООД с. Островче, обл. Разград, връчени в това му качество и поверени да ги пази – престъпление по чл. 201 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на една година, изтърпяването, на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за минималния изпитателен срок – 3 години. Счита, че по този начин ще бъдат осъществени целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Защитата на подсъдимия пледира за оправдаване на същия по повдигнато обвинение, счита обвинението за недоказано от фактическа страна. Алтернативно моли съдът да наложи наказание в предвидения в общата част на НК минимум – „ лишиаване от свобода „ в размер на 3 месеца, изтърпяването, на което да отложи за изпитателен срок от 3 години или да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.

Подсъдимият А.К.Д. не признава да е извършил престъплението, в което е обвинен. Не се счита за виновен. Моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени в съвкупност и по отделно доказателствения материал по делото, твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.К.Д. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

А.Д. бил назначен на длъжност „******” в „ Островче „ ЕООД с търговски обект – ваканционен СПА комплекс с трудов договор № 184 от 27.07.2012г., считано от същата дата. Към трудовият договор е изготвена и съответната длъжностна характеристика за позицията но подс. Д., връчена му срещу подпис.

На 12.01.2013г., подс. Д. застъпил на работа втора смяна от 12,00ч. в ресторанта на комплекса, заедно с колегите си, свидетелите К.Г. – барман, Т.И. – сервитьор и Вл. Г. - рецепционист. Управител на ресторанта бил св. Б. Б., който на процесната дата, също бил на работа. Св. Т. И., който бил на работа първа смяна, приключил около 17,00ч. и отчел оборота си на св. Б. Б. в размер на 559,20лв., придружен с междинен фискален отчет. Преди да приключи работното време на ресторанта в процесната вечер, св. К. Г. – барман, също отчел оборота от смяната си на св. Б. Б. в размер на 27,70лв. Подс. А. Д. останал последен на работа и около 24,00ч. приключил. Св. Б. Б. приканил подсъдимия да му отчете оборота от смяната, но последният отказъл. Св. Б.Б. с цел да избегне конфликтна ситуация, оставил подс. Д. да се прибере. През нощта подс. Д. организирал в стаята си в комплекса прощално парти, тъй като това бил последния му работен ден. На 13.01.2013г. сутринта на работа застъпили свидетелят П. А. – рецепционистка и Ст. В.- сервитьор.

На 14.01.2013г. св. Б. Б. предал в счетоводството на дружеството срещу ПКО сумата 586,90лв., сбора от отчетите на св. К. Г. и Т. И., придружени със справка „ Продажби по оператори и типови плащания за период 12.01.2013г.”, рапечатана от информационната система на ресторанта в 23:53:45ч. на 12.01.2013г.

На база отчета извършен от св. Б. Б. в счетоводството на дружеството на дневния оборот на ресторанта, комисия, проверила документите и съставила Констативен протокол, съгласно, който подс. А. Д. не е отчел оборота от смяната си за 12.01.2013г. в размер на 518,70лв.

Със Заповед № 223/15.01.2013г. на управителя на дружеството трудовото правотношение с подс. Д. било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, поради прекратяване срока на изпитване.

В хода на съдебното следствие от приобщените гласни и писмени доказателства доказателства се установяват общо три механизма на отчитане на дневния оборот по смени и позиции в СПА комплекс „ Островче „. Първият – дневната смяна на рецепция и ресторант отчита оборота си на втората смяна, която от своя страна оставя парите на съхранение в каса, находяща се на рецепцията на комплекса, придружени със съответните разпечатки от фискалните устройства по служители, като на сутринта, администраторът ги отчита в счетоводството. Вторият механизъм – всеки от служителите при приключване на смяната си, отчита оборота си на администратора на рецепцията, отново придружен с разпечатка от фискалното устройство, на което е работил, а последният ги отчита в счетоводството на следващия ден сутринта. Третият механизъм – служителите от ресторанта, след приключване на смяната, отчитат оборота си на управителя – св. Б. Б., след изведена разпечатка от фискалното устройство и от информационната система от кухнята, който ги отчита в счетоводството на дружеството. Общото и за трите механизми, е че във всички посочени случаи фискалните устройства и информационната система в комплекса позволяват точно и категорично да се определи оборота на всеки един служител за деня. По този начин размера на оборота, който е следвало подс. Д. да отчете по един от посочените механизми за работата си на 12.01.2013г. е 518,70лв.

Подсъдимият А.Д. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото : обясненията на св. В. Тодорова – управител на дружеството, от които се установява, че подс. А. Д. е работил в комплекса на длъжност „******” в ресторанта, бил е на работа на 12.01.2013г., два от механизмите за отчитане на дневните обороти на служителите, документалното установяване размера на дневния оборот на всеки един служител, косвено факта на неотчитане оборота за 12.01.2013г. от страна на подс. Д.; обясненията на св. Вл. Г. – рецепционист, от които се установява, че подс. А. Д. е бил на работа на 12.01.2013г. в ресторанта, като сервитьор, трите механизма за отчитане на оборотите от страна на служителите, документалната обоснованост на размера на оборотите на всеки един от служителите, както и липса на спомен подс. Д. да е отчитал процесната вечер оборота си на рецепцията; обясненията на св. Т. И., от които се установява, че подс. А. Д. е бил на работа на 12.01.2013г. в ресторанта, като сервитьор, трите механизма за отчитане на оборотите от страна на служителите, документалната обоснованост на размера на оборотите на всеки един от служителите, както и липса на спомен подс. Д. да е отчитал оборота си. Единствената неточност в обясненията на този свидетел е в частта, че не помни да е отчитал оборота сии на св. Б. Б., но това се установява от писмените доказателства по делото и обясненията на св. Б. Б.; обясненията на св. Б. Б., изслушани лично от съда и прибощени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК /предвид изминалия дълъг период от датата на събитието/, от които се установява, че подс. А. Д. е бил на работа на 12.01.2013г. в ресторанта, като сервитьор, единия от механизмите за отчитане на оборотите от страна на служителите, документалната обоснованост на размера на оборотите на всеки един от служителите, както и категорично твърдение, че след покана подс. Д. е отказъл да отчете дневния си оборот; обясненията на св. М. А., от които се установяват трите механизма за отчитане на дневния оборот от персонала в комплекса, документалната обоснованост на размера на оборотите на всеки един от служителите, косвено неотчитането на дневния оборот за процесната дата от страна на подс. Д.; обясненията на св. П. А., от които се установява, че подс. А. Д. е бил на работа на 12.01.2013г. в ресторанта, като сервитьор, двата от механизмите за отчитане на оборотите от страна на служителите, документалната обоснованост на размера на оборотите на всеки един от служителите, както и твърдение, че н а 13.01.2013г. когато тя е застъпила първа смяна на рецепцията, подс. Д. не е отчитал дневния си оборот на нея /съгласно един от механизмите установени в комплекса/; обясненията на св. К. Г., съдът намира за твърде уклончиви, общи и по същество както вътрешно противоречиви / един път твърди, че не отчита оборот, а малко след това обратното/, така и с останалия доказателствен материал по делото. Неоснователно / неподкрепено с доказателства/ твърдение, че подс. Д. е отчел процесния оборот, комбинирано с липса на всякакъв спомен на кого, как и колко. Поради изложеното съдът не цени обясненията на този свидетел в тази част, а само относно механизмите на отчитане на оборота от всеки един служител, както и в частта относно документалната обоснованост и категоричност при определяне размера на оборотите на всеки служител в ресторанта на комплекса.

Обясненията на подс. Д., съдът възприема единствено и само като защитна версия, която цели избягването на наказателна отговорност. Обясненията са в абсолютно противоречие със събрания доказателствен материал и с обективната истина, категорично установена по делото. Същите се опровергават от показанията на св. В. Г., св. Б. Б., като в пордкрепа на последния са и писмените доказателства приобщени по делото – ПКО от 12.01.2013г., Дневен отчет – Ресторант за 12.01.2013г., Продажби по оператори и типове плащания за период 12.01.2013г., от които от една страна се установява, че св. К. Г. и св. Т. И. са отчели оборотите си на св. Б., а от друга и размера на процесния оборот.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по делото : Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост, Характеристична справка на подсъдимия, приложените заверени копия на финансови и счетоводни ПКО от 12.01.2013г., Дневен отчет – Ресторант за 12.01.2013г., Продажби по оператори и типове плащания за период 12.01.2013г., Трудов договор № 184 от 27.07.2012г., длъжностна характеристика, Заповед № 223/15.01.2013г., заверено копие на трудова книжка на подсъдимия.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А.К.Д. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201 от НК.

От обективна страна – на 12/13.01.2013г. в с. Островче, общ. Разград, в качеството си на длъжностно лице – ****** в “Островче” ЕООД с. Островче, обл. Разград е присвоил чужди пари на стойност 518,70 лв., дневен оборот, собственост на “Островче” ЕООД с. Островче, обл. Разград, връчени в това му качество и поверени да ги пази.

Приобщените по делото Трудов договор и длъжностна характеристика, по категоричен и безспорен начин установяват длъжностното качество на подс. Д., както и задължението му, в такова качество да събира пари от клиентите на дружеството, които в момента на предаването им стават собственост на дружеството, като заплащане за доставена услуга, и по отношение, на които чужди средства, подс. Д., по силата на длъжностното си качество се е задължил да пази до отчитането им в счетоводството на дружеството. Като не е сторил това, подс. Д. е осъществил своя фактическа власт върху процесните чужди движими вещи е осъществил присвоителното деяние.

От субективна страна - подсъдимият Д. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал качеството си на длъжностно лице, знаел е, че приема чужди пари в това си качество, които е следвало да отчете и като не е сторил това, ги е присвоил, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 201от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7 от НК.

В случая съдът намира, че са налице многобройни смекчващи отговорността обстоятелства : чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, относително ниската стойност на предмета на престъплението, добрите характеристични данни за личността му, поради което намира, че са налиице предпоставките на чл.55, ал. 1, т.2, б.б от НК, доколкото наред с изложеното в НК не е предвиден минимален размер на наказанието „ лишаване от свобода „, да замени същото с наказание „ Пробация „. Съдът като взе предвид целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, намира, че подходящ срок на наказанието „ Пробация „ се явява такъв в размер на шест месеца, а най – подходящи пробационни мерки задължителните такива : задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за посочения вече срок. Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание е съответно на тежеста на извършеното престъпление, като са отчетени мотивите и подбудите за извършването му, а като отчита и данните за личността на подсъдимия, намира същото годно да го поправи и превъзпита за в бъдеще да се съобразява със запретителните законови разпоредби.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: