Мотиви към Присъда №239 от 26.05.2014г., постановена по НОХД №957/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Н.Х.С. *** за това, че за времето от 30.03.2007 г. до 31.12.2011 г. в гр. Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание: молба – декларация с вх. № 741/30.03.2007 г., молба – декларация с вх. № 6059/28.09.2009 г. и молба - декларация с вх. № 6307/28.10.2010 г. и трите за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по реда на чл. 7 от закона за семейните помощи за деца във връзка с чл. 17 от Правилника за прилагане на закона за семейни помощи за деца, изискуеми по чл. 10, ал. 1 от закона за семейни помощи за деца, подадени пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество пари – сума от 1820 лв., собственост на “Агенция социално подпомагане” – София, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимата Н.Х.С. е повдигнато обвинение и за това, че на 06.03.2012 г. в гр. Разград, е затаила истина в писмена декларация: молба – декларация с вх. № 717/07.03.2012 г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по реда на чл. 7 от закона за семейните помощи за деца във връзка с чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, изискуема по чл. 10, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, подадена пред орган на властта – служител на Дирекция “Социално подпомагане” – гр.- Разград, като е потвърдила неистина и е декларирала нулев доход за периода месец март 2011 г. – февруари 2012 г. – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено.

Като граждански ищец по делото е конституирана Агенция “Социално подпомагане” гр. София, като същото юридическо лице претендира подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1820 лв за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 31.12.2011г. до окончателното плащане. В съдебното заседание представителят на гражданският ищец поддържа иска.

Подсъдимата не дава обяснения по делото. Лично и брез защитника си моли да бъде оправдана поради недоказаност на обвинението.

Подсъдимата Н.С. ***. През 2007г. същата живеела на семейни начала с лицето С. С., но двамата нямали сключен граждански брак към него момент. От същия имала две деца - Д. Х., роден на ***г, и Д. Х., роден на ***г. В периода от 01.01.2006г. до 07.03.2012г. подсъдимата С. получавала от лица от различни държави доходи в Република България. Тези суми подсъдимата получавала лично чрез офисите на ФК"КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИЗ"ООД в различни градове на РБългария -гр.Сандански, гр.Разград, гр.Русе, гр.Свиленград, както и от ЦКБ"АД, „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС"АД, „ЮРОБАНК", „АЛИАНЦ"АД и ОББ чрез системата „ Моnеу Gram" и „Western Union".

На 30.03.2007г. подсъдимата лично подала до Директора на Дирекция „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - Разград молба декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която била заведена под № 741/30.03.2007г. Въз основа на тази декларация, съобразно разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, следвало да се направи преценка дали подсъдимата отговаря на условията за получаване на месечни помощи за двете си деца. В посочената декларация подсъдимата декларирала, за периода от м.март 2006г. до м.февруари 2007г. брутен доход на семейството си, възлизащ на сумата от 1161,64 лева. В тази декларация тя удостоверила само и единствено трудовите възнаграждения, които получила като продавач в магазин, тъй като същата изпълнявала тази длъжност за от 12.10.2004г. до 10.09.2009г.

Социалният работник Ст. Е., приел декларацията на подсъдимата и преценил, че на същата следва да й бъде отпусната месечна помощ за отглеждане на две деца на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД и чл.17 от ППЗСПД в размер на 38 лева месечно за периода от 01.03.2007г. до 31.10.2007г; за месец ноември 2007г. 20 лева; за м.декември 2007г. 38 лева; за периода от 01.01.2008г. до 28.02.2008г. 25 лева месечно. Преценката на социалния работник се базирала на това, че декларирания месечен доход на член от семейството на подсъдимата бил под регламентирания в закона за държавния бюджет до 350 лева месечен доход за член от семейството за периода от м. март 2006г. до м.февруари 2007г. Изплащането на тези парични средства, станало въз основа на заповеди № № 741/30.03.2007г; 741/03.12.2007г. и 741/25.01.2008г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане"-Разград.

Видно от събраните писмени доказателства по делото подсъдимата С. за декларирания от нея период /от м.март 2006г. до м.февруари 2007г./ е получила парични средства освен тези, които е декларирала, като трудово възнаграждение и парични средства получени чрез „ Моnеу Gram" и „Western Union" в размер на 15 769 лева или общият доход за горепосоченият период на подс. С. бил в размер на 16930,64 лева. Средно месечния доход за всеки член от семейството й към него период е бил 470,29 лева или превишаващ размера на приетия СМД от 350 лева.

На 28.09.2009г. пъдсъдимата С. лично подала до Директора на Дирекция „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - Разград молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която била заведена под № 6059/28.09.2009г. Въз основа на тази декларация, съобразно разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, следвало да се направи преценка дали подсъдимата отговаря на условията за получаване на месечни помощи за двете си деца до завършване на средното им образование, но не повече от 20-годишна възраст. В посочената декларация подсъдимата декларирала, за периода от м.септември 2008г. до м.август 2009г. брутен доход на семейството си, възлизащ на сумата от 1728,91 лева. В тази декларация тя удостоверила само и единствено трудовите възнаграждения, които получила като продавач в магазин, тъй като същата изпълнявала тази длъжност за времето от 12.10.2004г. до 10.09.2009г.

Социалният работник -св.Х.И., приела декларацията на подсъдимата и преценила, че на същата следва да се отпусне месечна помощ за отглеждане на две деца на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД и чл.17 от ППЗСПД в размер на 70 лева месечно за периода от 01.09.2009г. до 31.08.2010г. Тази преценка на социалния работник се базирала на това, че че декларирания средномесечен доход на член от семейството на подсъдимата бил под регламентирания в закона за държавния бюджет до 350 лева средномесечен доход за член от семейството за периода от 01.09.2009г. до 31.08.2010г. Изплащането на тези парични средства, станало въз основа на заповед № 6059/05.10.2009г, на Директора на Дирекция „Социално подпомагане"-Разград.

Видно от събраните писмени доказателства по делото подсъдимата С. за декларирания от нея период 01.09.2009г. до 31.08.2010г. е получила парични средства освен тези, които е декларирала, като трудово възнаграждение и парични средства получени чрез „ Моnеу Gram" и „Western Union" в размер на 24296лева или общият доход за горепосоченият период на подсъдимата С. бил в размер на 36 942.80 лева, Като средно месечния доход за всеки член от семейството към него период е бил 1026.18 лева или превишаващ размера на приетия СМД от 350 лева на член от семейството.

На 28.10.2010г. подсъдиматна С. лично подала до Директора на Дирекция „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - Разград молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която била заведена под № 6307/28.10.2010г. Тъй като към него момент подс. С. вече била сключила граждански брак с лицето Сезгин С. това било отразено в подадената от нея декларация, като съответно преценката на социалния работник за отпускане на тези помощи, следвало да стане, като се съобрази, че семейството на подсъдимата вече е четиричленно.

Въз основа на тази декларация, съобразно разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, следвало да се направи преценка дали подсъдимата отговаря на условията за получаване на месечни помощи за двете си деца до завършване на средното им образование, но не повече от 20-годишна възраст. В посочената декларация подсъдимата декларирала, за периода от м.януари 2010г. до м.декември 2010г. брутен доход на семейството си, възлизащ на сумата от нула лева. Макар, че към момента на подаването на горепосочената декларация - 28.10.2010г. не са били изтекли м. ноември и м. декември на 2012г.

Социалният работник – св. Ц.К., приела
декларацията на подсъдимата и преценила, че на същата следва
да се отпусне месечна помощ за отглеждане на основание чл.7 от ЗСПД в размер на 70 лева месечно за периода от м.януари 2010г. до м.декември 2010г. Преценката на социалния работник се основавала на това, че декларирания средномесечен доход на член от семейството бил под регламентирания в закона за държавния бюджет до 350 лева средномесечен доход за член от семейството за периода от м. януари 2010г., до м.декември 2010г. Изплащането на тези парични средства станало въз основа на заповед № 6307/01.11.2010г., на Директора на Дирекция „Социално подпомагане"-Разград.

Видно от събраните писмени доказателства по делото обв.С. за декларирания от нея период м.януари 2010г. до м.декември 2010г. е получила парични средства чрез „ Моnеу Gram" и „Western Union" в размер на 31699.29 лева. Средно месечния доход за всеки член от семейството към него период е бил 660.40 лева или превишаващ размера на приетия СМД от 350 лева.

В описаните декларации подсъдимата е декларирала само доходи от трудовото си възнаграждение за времето от м.март 2006г. до м.декември 2010г. Данните вписани в подадените от подсъдимата декларации не са били верни, тъй като в тях не е бил вписан размера на паричните средства, които е получавала чрез „Моnеу Gram" и „Western Union". За инкриминирания период от 30.03.2007г. до 31.12.2011г., тъй като доходите й са превишавали нормативно определения праг от 350лв. за член от семейството тя е получила неправомерно помощи за двете си деца по реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД и чл.17 от ППЗСПД в размер на 1820 лева.

Видно от заключението на назначената в хода на разследването почеркова експертиза саморъчните подписи за «Декларатор» в молби-декларациите № № 741/30.03.2007г; 6059/28.09.2009г.; 6307/28.10.2010г. от името на Н.Х.С. са изпълнени от подс. С..

От заключението на назначената счетоводно-икономическата експертиза се установява, че за периода от 01.03.2006г. до 31.12.2012г. подс.С. е получила парични преводи от чужбина - 174 броя на левова равностойност 172 416.27 лева. Според заключението въз основа на декларации № № 741/2007; 6059/2009г. и 6307/2010г. подсъдимата е получила неправомерно социално помощи по реда на чл. 7 от ЗСПД в размер на 1820 лева, като за всяка една декларация въз основа на доходите, които е получила подсъдимата експертизата е констатирала следното:

І-ви период : 03.2007г. – 02.2007г. Молба –декларация № 741/30.03.2007г.

Период : м.03.2006г. - м.02.2007г. - доход = 16 930.64 лева

Тричленно семейство

Средно месечен доход /СМД/ - /16930.64/12/:3 = 470,29 лева

СМД превишава приетия доход от 350 лева за член на семейство,

2-ри период 09.2008г. - 08.2009г. Молба-Декларация № 6059/28.09.2009Г.

Период: м.09.2008г. - м.08.2009г. - доход = 36 942.80 лева

Тричленно семейство

Средно месечен доход /МД/ - /369422.80 : 12 / 3 =1026,18 лева.

СМД превишава приетия доход от 350 лева за член на семейство.

3-ти период: м.01.2010 - м, 12,2010г. Молба-Декларация № 6307/28.10.2010г.

Период; м.01.2010 - м. 12.2010г. - доход = 31 699.29 лева

Четиричленно семейство

Средно месечен доход /МД/ - /31699.29 : 12/ / 4 = 660,40 лева СМД превишава приетия доход от 350 лв. за член на семейство.

На 07.03.2012г. обв.Подсъдимата лично подала до Директора на Дирекция „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ" - Разград молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която била заведена под № 717/07.03.2012г. Тъй като към него момент подсъдимата вече била сключила граждански брак с лицето С. С. това било отразено в подадената от нея декларация, като съответно преценката на социалния работник за отпускане на тези помощи, следвало да стане, като се съобрази, че семейството на подсъдимата вече е четиричленно. Въз основа на тази декларация, съобразно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, следвало да се направи преценка дали подсъдимата отговаря на условията за получаване на месечни помощи за двете си деца до завършване на средното им образование, но не повече от 20-годишна възраст. В посочената декларация подсъдимата декларирала, за периода от м.април 2011г. до м.февруари 2012г. брутен доход на семейството си, възлизащ на сумата от нула лева.

Социалният работник - А., приел декларацията на подсъдимата и преценил, че на същата следва да й бъде отпусната месечна помощ за отглеждане на две деца на основание чл.7 от ЗСПД в размер на 70 лева месечно за периода от м.април 2011 г. до м.февруари 2012г. Преценката се базирала на това, че декларирания средномесечен доход на член от семейството на подсъдимата бил под регламентирания в закона за държавния бюджет до 350 лева средномесечен доход за член от семейството за периода от м.април 2011 г. до м.февруари 2012г. Изплащането на тези парични средства, станало въз основа на заповед № 717/15.03.2012г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане"-Разград.

Видно от събраните писмени доказателства по делото за декларирания от нея период м.април 2011 г. до м.февруари 2012г. подсъдимата е получила парични средства чрез „ Моnеу Сгаm" и „Western Union” в размер на 8 654.64 лева. Като средно месечния доход за всеки член от семейството към него период е бил 180.30 лева не превишаващ размера на приетия СМД от 350 лева на член от семейството. За така подадената декларация съобразно констатирания средномесечен доход, който е получен за горепосочения период подсъдимата е получила правомерно така отпуснатите й социални помощи, но тъй като същата е декларирала само и единствено нулев доход за посочения период, тя е подала декларация с невярно съдържание, изискуема по чл.10, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, тъй като не е отразила в тази декларация, получените парични средства в размер на 8 654.64 лева, получении чрез „ Моnеу Gram" и „Western Union".

Видно от заключението на назначената в хода на разследването почеркова експертиза саморъчния подпис за «Декларатор» в молба-декларация № 717/07.08.2012г. от името на Н.Х.С. е изпълнен от подс. С..

Заключението на счетоводно-икономическата експертиза е констатирало, че за молба-декларация № 717/07.03.2012г., която обхваща декларирания период от м.март 2011 г. до м.февруари 2012г. подсъдимата е получила доход в размер на 8 654.64 лева. Тъй като в него момент подсъдимата вече е била омъжена, експертизата е съобразила горепосочения доход, като е имала предвид четиричленно семейство и е установила, че средномесечния доход /СМД/ при доход /8654.64 лева : 12 / 4 е 180.30 лева и така СМД не превишава приетия доход от 350 лева на член на семейство и в настоящият случай не е налице неправомерно получени социални помощи по смисъла начл.7 от ЗСПД, а е налице невярно деклариране в молба-декларация № 717/2012г. относно получените от подсъдимата доходи.

Наличните платежните документи за изплатените на подсъдимата суми от посочените финансови институции не са приложени в оригинал по настоящото дело, а по ДП ЗМ – БОП – 34/2013г. по описа на ОД МВР – Разград, което дело също се води срещу подсъдимата. Част от платежните документи не са съхранени, тъй като е изтекъл срокът им за пазене от съответната институция. По настоящото дело са приложени копия от налични платежни документи.

В хода на съдебното следствие е назначена нова почеркова експертиза със задача след като изследва платежните документи намиращи се по ДП ЗМ – БОП – 34/2013г. по описа на ОД МВР – Разград да даде заключение кои от документите са подписани от подсъдимата като получател, ако има такива и кои не са. Заключението установява, че подписите за получател върху 49 от проверените документи са изпълнени от подсъдимата С. /т.7.2 и т.7.10 от заключението/, а 17 вероятно са подписани от нея /т.7.3/. За 19 от подписите за получател на платежните документи вещото лице не може да направи конкретен извод за авторството /т.7.4/. За 5 подписа се сочи, че са положени от едно и също лице, но поради графическа несъпоставимост на тези подписи с подписите на Н. С. сравнително изследване не може да се проведе /т.7.5/. За други 12 подписа също се сочи, че са положени от едно и също лице, но поради графическа несъпоставимост на тези подписи с подписите на Н. С. сравнително изследване не може да се проведе /т.7.6/. За 1 подпис се сочи, че поради графическа несъпоставимост на с подписите на Н. С. сравнително изследване не може да се проведе /т.7.7/. За 2 подписа се сочи, че не може да се достигне до окнкретен извfд относно авторството /т.7.8/. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че за подписите за които на може да се установи авторството, включително и за тези за които се сочи графическа несъвместимост с подписа на подсъдимата, не може да се каже с категоричност дали са изпълнени от подсъдимата или не – очевидно не може да се даде заключение в едната или другата насока.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, от писмените доказателствени материали и от заключенията на назначените експертизи. Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата в инкриминирания период е получила доходите сочени в обвинението. По досъдебното производство са представени справки от съответните финансови институции, чрез които са извършени паричните преводи до подсъдимата, в които се сочи какви суми и в какви периоди е получила последната. С оглед доводите дали тези стравки са официални документи, то съдът намира, че следва да се каже, че тези справки, като издадени от трети лица, имат доказателствено значение по делото и установяват какви суми е получила подсъдимата в инкриминирания период. Тези справки имат официален характер, при това са свидетелстващи документи и всъщност имено те са основния доказателствен материал. За това и въз основа на тези справки съдът намира за несъмнено, че подсъдимата е получила сочените парични преводи. На следващо място назначената от съда почеркова експертиза установява, че голяма част /около половината/ от изследваните подписи върху платежни документи за получените преведени суми са положени от подсъдимата като получател. За останалите изследвани подписи това не може да се установи. Вярно е че част от платежните документи не са съхранени, поради изтекъл срок за това. Това обаче не означава, че обвинението не може да бъде доказано с наличните доказателствени материали. В случая основния доказателствен материал са справките от съответните организации, чрез които преводите са извършени. Именно тези справки, за които няма причина да се мисли, че отразяват нещо неверно или погрешно, изясняват в достатъчна степен релевантните обстоятелства. Експертизата на платежните документи само потвърждава в необходимата степен данните от тези справки за да не остане никакво съмнение, че тези суми действително са приведени на подсъдимата. С оглед доводите на защитата, че понеже тези платежни документи не били приложени в оригинал по делото, то обвинението не може да се докаже, следва да се каже, че всъщност не тези платежни документи са инкриминираните документи по делото. Инкриминираните документи са подадените от подсъдимата декларации до Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград в които същата е отразила неверни обстоятелства. Платежните документи за получените парични преводи са само насока към установяване на действителните доходи на подсъдимата, но не са основното доказателство в този смисъл. Доколкото самите институции, чрез които са станали преводите удостоверяват, че тези преводи са именно с адресат подсъдимата С.. При това и не е най-същественият въпрос дали подсъдимата е подписала действително всички платежни документи за получените преводи /установява се, че е подписала голяма част/, а че именно тя е адресат на тези преводи – тези суми са преведени на подсъдимата и са получени. При това разпитаните свидетели, работещи в съответните финансовите институции, сочат, че сумите се получават винаги лично от адресата на превода – той трябва да се яви. С оглед на това съдът намира, че подсъдимата е получила преведените й суми, независимо, че експертизата не е в състояние да установи идентичност на подписите в някои от платежните документи, а други от тях не се пазят – самите институции чрез които преводите са извършени удостоверяват това. При това с оглед на факта, че подсъдимата е получила тези доходи, тя е подала процесните декларации в които не е отразила тези доходи. Че именно подсъдимата е съставила тези декларации не е спорен въпрос – същата е посочена като декларатор и авторството и е установено чрез почеркова експертиза. Счетоводно-икономическата експертиза установява размера на неправомерно получените от подсъдимата суми като социални помощи, изхождайки от реалните доходи на подсъдимата за инкриминирания период и броя на членовете на семейството й. В този смисъл доводите на защитата за неправилни изчисления са също неоснователни. При това съдът намира, че фактическата обстановка по обвинението е установена по несъмнен начин.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимата Н.С. е осъществила състава на престъплението “документна измама” по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 30.03.2007 г. до 31.12.2011 г. в гр. Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание: молба – декларация с вх. № 741/30.03.2007 г., молба – декларация с вх. № 6059/28.09.2009 г. и молба - декларация с вх. № 6307/28.10.2010 г. и трите за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по реда на чл. 7 от закона за семейните помощи за деца във връзка с чл. 17 от Правилника за прилагане на закона за семейни помощи за деца, изискуеми по чл. 10, ал. 1 от закона за семейни помощи за деца, подадени пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество пари – сума от 1820 лв., собственост на “Агенция социално подпомагане” – София, с намерение да го присвои. Подсъдимата С. се е ползвала от документи с невярно съдържание - молби декларации за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст с № № 741/30.03.2007г; 6059/28.09.2009г.; 6307/28.10.2010г. за получаване на месечни помощи по реда на чл.7 и чл.10, ал.1 от ЗСПД до Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград. Вследствие на акта на имущественно разпореждане от страна на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград, което е материализирано с издадените Заповеди на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД и чл.17 от ППЗСПД определените социални помощи представляващи движими вещи - пари на обща стойност 1820лв, преминали във фактическа власт на обв.С. след привеждането им по нейна лична банкова сметка. *** С. е извършила престъплението умишлено, с форма на вината - пряк умисъл. Съзнавала е, че използва документи с невярно съдържание и че няма основание да и бъдат изплатени съответните социални помощи. Тя е съзнавала, че заблуждава съответния служител, в резултат на която заблуда е извършено и съответното имущественото разпореждане в нейна полза. Подсъдимата е действала с намерение да присвои предмета на посегателство, след като го е получила. Извършените от подс.С. деяния са от един и същ вид, осъществени през непродължителен период от време и при еднородност на вината, поради, което определя извършеното престъпление като продължавано.

На следващо място подсъдимата Н.С. е осъществила състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на 06.03.2012 г. в гр. Разград, е затаила истина в писмена декларация: молба – декларация с вх. № 717/07.03.2012 г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по реда на чл. 7 от закона за семейните помощи за деца във връзка с чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, изискуема по чл. 10, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, подадена пред орган на властта – служител на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград, като е потвърдила неистина и е декларирала нулев доход за периода месец март 2011 г. – февруари 2012 г. В този период тя е получила парични средства чрез „ Моnеу Grаm" и „Western Union” в размер на 8 654.64 лева, поради което подадената от нея декларация се явява с невярно съдържание. И в този случай на подсъдимата са отпуснати социални помощи, но правомерно, доколкото доходът на член на семейството й за периода не надхвърлял гарантирания минимум. Все пак подсъдимата и в този случай е извършила невярно деклариране, защото не е декларирала никакви доходи, а е имала такива. При това е нарушила задължението си да удостовери истината пред съответната държавна институция, което и ангажира наказателната й отговорност. И в този случай подсъдимата е действала с пряк умисъл, ясно съзнавайки, че декларира обстоятелства, които не отговарят на истината.

Основателен е предявения граждански иск от ощетеното от престъплението по чл. 212, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София. От неправомерните и виновни деяния на подсъдимата на същото юридическо лице са причинени имуществени вреди в размер на 1820 лв, с каквато сума същата агенция се е разпоредила в полза на подсъдимата в инкриминирания период. Така подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на ощетеното юридическо лице сума от 1820 лв, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното плащане. Неоснователни са доводите за изтекла погасителна давност. В случая става дума за деликтна отговорност, при която давността тече от откриване на извършителя на деликта, а в случая извършителят е открит с установяването на самия деликт. Затова и в случая не е изтекла давността дори и с оглед най - отдалеченото по време деяние на подсъдимата.

При определяне на наказанията на подсъдимата съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото й съдебно минало. Съдът намира, че за престъплението по чл. 212, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на подсъдимата следва да се наложи наказание лишаване от свобода в за срок от три години, което наказание е малко над средния законов размер и съдът го намира за справедливо. За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвиждат алтернативно наказания лишаване от свобода и глоба. Съдът, като отчита тежестта на деянието, намира, че на подсъдимата следва да се наложи наказание по по-тежката алтернатива, а именно лишаване от свобода в размер на една година, което наказание в случая съдът намира за справедливо. На подсъдимата следва да се определи едно общо наказание от определените й две наказания в размер на по-тежкото, а именно лишаване от свобода в размер на три години. Понеже подсъдимата към момента на деянието не е била осъждана, окончателният размер на наказанието йне надхвърля 3 години и може да се приеме, че за постигане целите на наказателната репресия не е нужно подсъдимата да изтърпи наложоеното наказание, то изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: