МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 203/07.05.14 г. по АНД № 236/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на С.А.Р. за това, че на 28.03.2014 г. , по път ІІ -49/гр. Кубрат – гр. Разград/, на входа на с. Стражец, е упражнявал професия «водач на лек таксиметров автомобил», като извършвал таксиметрова дейност с МПС - лек автомобил «Форд Ескорт» с рег. № *****, без да има съответната правоспособност за това – престъпление по чл. 324 ал.1 от НК.

Обвиняемият се явява в съдебно заседание, като не оспорва отразените в постановлението обстоятелства.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 324 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” в размер към минимума.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият живее в с. Роквски, правоспособен водач е на МПС и притежава лек автомобил «Форд Ескорт» с рег. № ******.

На 28.03.2014 г. сутринта, живущите в с. Раковски, свидетели Ш. Ш., Р. С., К. М. и Р. М., били на автобусната спирка в селището, с намерение да пътуват с автобус тръгващ в 9,00 ч. за гр. Разград. Около 8,30 ч., преди пристигането на автобуса, до свидетелите спрял управляван от обвиняемия лек автомобил «Форд Ескорт» с рег. № ****. Р. попитал свидетелите накъде ще пътуват и след като разбрал, че са за гр. Разград им предложил да ги закара до там. На свидетелите било известно, че обвиняемия редовно превозва пътници от с. Раковски до гр. Разград, срещу цената на автобусния билет – 2,00 лв. на човек, в едната посока. Парите обичайно свидетелите плащали или след пристигането в гр. Разград, или ако имали намерение да се връщат в селото същия ден, след връщането им в с. Раковски. Ето защо, след като се качили в автомобила никой от свидетелите не платил за превоза, с намерение да сторят това по – късно, като уговорката на обвиняемия със св. Ш. била тя да му плати 4,00 лв. при връщането им в с. Раковски, а останалите трима свидетели щели да заплатят 2,00 лв. при пристигането им в гр. Разград.

След като пътниците са качили в автомобила на обвиняемия той се отправил към града. Преминавайки по път ІІ -49 , на входа на с. Стражец, Р. бил спрян за проверка от служители на ОО КД ДАИ Разград и служители на ОД на МВР Разград – свидетелите И., Х. Х., К., Г. Х. и Б. Проверката била предприета по постъпил сигнал за извършване на нерегламентиран превоз на пътници.

При изискване на необходимите документи за осъществяване на превоза, и след извършна нарочна справка в база данни на отдел “Лицензии” към ЕА “АА” София, свидетелите Х. и И. установили, че Р. не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на РБългария и удостоверение за извършване на таксиметров превоз. Ето защо служителите на ИА “АА” съставили АУАН с бл. № 183004/28.03.3014 г., за извършено от обвиняемия нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАП, съгласно разпоредбата на който обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

От свидетелските показания по делото се установява още, че управлявания от обвиняемия автомобил не е бил оборудван, като такъв с който се осъществява таксиметрова дейност /не е бил жълт на цвят, без табела «такси», без инсталиран ЕКАФП, без обявена тарифа/.

Според представеното по делото писмо от Община Разград /л. 31 от ДП/, на обвиняемия не са издавани разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията общината. Предоставената от ИА “АА” информация /л.27 от ДП/, удостоверява, че управлявания от обвиняемия към момента на проверката от контролните органи автомобил – «Форд Ескорт» с рег. № *******, не е вписан в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, както и че самия обвиняем не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и такова за психологимческа годност.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И., Х. Х., К., Г. Х. и Б., както и от посочените по – горе писмени доказателства / изготвения акт за установяване на административно нарушение, писмо от Община Разград, писмо от ИА “АА”, справка/. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е със средно образование, разведен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не реализира доходи, не притежава недвижими имоти, като е собственик на процесното МПС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемия е осъществила състава на престъплението по чл. 324 ал.1 от НК.

Осъществявания превоз на пътници срещу заплащане е обществен такъв, а обстоятелството, че обвиняемия се е движел към определена от пътниците цел, дава основание същия да бъде квалифициран, като таксиметров такъв / пар.1 т.1 и т.26 от ДР на ЗАП/. Извършването на таксиметров превоз пък е правно регламентирана дейност, която предполага определена квалификация на лишцата, които го осъществяват. Последната се придобива по определен законоустановен ред и се констатира официално. Под понятието "съответна правоспособност", употребено в нормата на чл. 324 от НК, се разбират придобитите знания и подготовка на дадено лице за правилно упражняване на професия или занаят, признати по установения от закона ред. В конкретния случай това е редът, установен с изискванията на Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Разпоредбата на чл. 18 от същата визира изискванията, на които трябва да отговарят водачите на леки таксиметрови автомобили. Тези изисквания включват, както общата изискуема правоспособност за управлението на МПС, така и професионалната такава, свързана с управлението на таксиметров автомобил. Законодателят изрично предвижда притежанието на удостоверение "водач на лек таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община, както и удостоверение за психологическа годност на таксиметровия шофьор. За да бъде упражнявана професия, свързана с таксиметров превоз на пътници /т.е. за да бъде лицето правоспособен таксиметров шофьор/ то трябва да има, както обща, така и специална квалификация. В настоящия случай, безспорно е, че към процесната дата обвиняемия не е притежавал удостоверение "водач на лек таксиметров автомобил" /т.е. не е отговарял на изискванията по чл. 18, т.5 от Наредбата/. Ето защо съдът счита, че към инкриминирания момент обвиняемия не е притежавал т. нар. "специална" правоспособност за управление на лек таксиметров автомобил. Независимо от това, на посочената в обвинението дата – 28.03.2014 г. Р. е извършвал обществен превоз на пътници, упражнявайки професия таксиметров шофьор, с код 83222005, според националната класификация на професиите и длъжностите 2011 г., без да е имал призната от закона правоспособност за това, като по този начин е осъществил и състава на инкриминираното в обвинението престъпление по чл. 324 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал, че няма издадено удостоверение "водач на лек таксиметров автомобил" и че осъществява таксиметрова дейност без да има съответната правоспособност за това. Предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието и пряко ги е целял.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до една година лишаване от свобода, или глоба; обвиняемият е неосъждан, като не е освобождаван и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. Ето защо, съдът е длъжен да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. При индивидуализация размера на следващата се санкция, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни. Съобразено бе и имотното състояние на обвиняемия, обстоятелството че не реализира доходи. Като смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на други общественоопасни последици освен съставомерните такива. Ето защо, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” в размер определен на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ