МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 231/21.05.14 г. по АНД № 271/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване по реда на чл. 78а от НК на С.И.Ц. за извършено престъпление по чл. 227б ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че в качеството си на управител и представител на търговско дружество “Полимекс” ООД, в гр. Разград на 01.06.2013 г. – в 30 дневен срок от спиране на плащанията от дружеството, считано от 01.05.2013 г., не е поискал от Окръжен съд Разград да открие производство по несъстоятелност по отношение на представляваното от него дружество.

Обвиняемият се явява в съдебно заседание и не оспорва отразените в постановлението фактически обстоятелства, като не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 227б ал.2 вр. с ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минимума предвиден в закона.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 235/09.05.2001 г. по ф.д. № 235/2001 г. на Окръжен съд Разград, е регистрирано ООД “Полимекс”, с предмет на дейност: внос, износ, реексперт и бартерни сделки, производство и покупка на промишлени стоки, селскостопанска, животинска и горска продукция, с цел продажба в страната и в чужбина, транспортна дейност, автосервизни услуги, вътрешен и международен туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, комисионна, спедиционна и лизингова дейност, рекламна и импресарска дейност, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, производство и реализация на селскостопанска пордукция, търговско представителство и посредничество, всякакъв вид дейност, разрешена от закона. Обвиняемият е съдружник и управител на дружеството от неговата регистрация. Въз основа на решение на ОС на юридическото лице, взето на 22.02.2010 г. / протокол от ОС – л. 203 от ДП/, Ц. е вписан в ТР, като единствен органен представител на “Полимекс” ООД.

Дружеството осъществявало търговска дейност и след посочената дата, като същевременно изпаднало във финансови затруднения.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, приобщено към доказателствата по делото, към 23.07.2013 г. задълженията на «Полимекс» ООД възлизат на 819 786,08 лв., в т.ч.: към доставчици – 496 497,70 лв; към НАП – 168 233,81 лв.; към други кредитори – 155 054,57 лв. Посочените задължения са парични, изискуеми и безспорни, свързани с търговската дейност на дружеството. Невъзможността да се изпълняват същите е трайна, а не временна. Процесното дружество е преустановили напълно разплащанията към 05.02.2013 г. На 03.12.2013 г. е било извършено последно плащане към доставчици, а на 30.12.12 г. с РКО №№ 25257 и 25259 са изплатени заплати на персонала в размер на 423,24 лв., след което е налице спиране на плащанията към всички доставчици и кредитори. На 05.02.2013 г. са внесени 1 000 лв. за задължения към НАП, а на 30.04.2013 г. са изплатени 2 500 лв. в брой. От 01.05.2013 г., търговецът е спрял да изпълнява задълженията си към кредитори по търговски сделки или публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. От посочената дата, дружеството не е в състояние да изпълнява тези си задължения, като от същата дата няма движения на парични средства по касов или банков път – т.е. дружеството е спряло напълно плащанията. Изхождайки от посоченото, вещото лице е посочило, че считано от 01.05.2013 г., «Полимекс» ООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност.

Видно от представените писмени доказателства в хода на досъдебното поризводство, част от посочените задължения са и тези към «Неохимики България» ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист по т.д. № 1323/2012 г. на СГС за сумата 45 548,81 лв. – главница, дължима на осн. чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 318 от ТЗ, сумата 11 247,51 лв. – неустойка за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4 647,64 лв. – за разноски по рабитражно дело № 3/2011 г. по описа на АС към БСК.

Установява се още, от изисканата и постъпила от ОС Разград информация, че по отношение на представляваното от обвиняемия търговско дружество не е открито производство по несъстоятелност / л.90 от ДП, т.1/, като молби за такова не са постъпвали.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателствени средства – показанията на свидетелката Василева, както и обясненията на обвиняемия. Същите се подкрепят от заключението по назначената по делото съдебно-икономическа ексепртиза/л.3-7 от ДП/, решенията по ф.д. № № 235/2001 г. на Окръжен съд Разград, справки от ТР, както и от всички останали писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи, поради което съдът счита, че същите пресъздават приетата за установена фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло. Същите очертават механизма и авторството, както и всички останали съставомерни от обективна страна признаци на осъщественото от обвиняемия деяние.

Обвиняемият е неосъждан, със средно образование, женен, с едно дете. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не притежава недвижими имоти, или МПС и не реализира доходи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвинеямият е осъществил състава на престъплението по чл. 227б ал.2 вр. с ал.1 от НК. С посочената разпоредба се санкционира бездействието на лицата, които управляват или представляват търговското дружество, което е спряло плащанията да уведомят съда за това състояние в определен срок. Престъплението е формално и за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд. Член 608 от ТЗ сочи, че всеки търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо и безспорно парично задължение по сделка, е неплатежоспособен. Спирането на плащанията от длъжника презумира състоянието на неплатежоспособност - ал. 2 на чл. 608 ТЗ. В случая безспорно установено се явява обстоятелството, че в качеството си на управител на “Полимекс” ООД, обвиняемият попада в категорията субекти на чл. 227б ал.2 от КТ. В това си качество, той е имал и задължението в 30 дневен срок от спиране на плащанията на дружеството на 01.05.2013 г. да поиска от регистърния съд – ОС да открие производство по несъстоятелност спрямо представляваното от него дружество. Като не е сторил това и е продълил да бездейства, въпреки че дружеството трайно е преустановили плащанията си, неизпълнявайки задължението си за конкретно действие, на 01.06.2013 г. обвиняемият е осъществил състава на инкриминираното престъпление.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Обвиняемият е съзнавал, че представляваното от него търговско дружество е спряло плащаният, както по търговски сделки, така и тези представляващи публични задължения. Независимо от посоченото обстятелство, действайки при пряк умисъл, той не е изпълнил следващото се от закона задължение за подаване на заявление за откриване на поризводство по несъстоятелност пред регистърния съд на юридическото лице.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 227б ал.2 вр. с ал.1 от НК. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода, или глоба; обвиняемият е неосъждан; не е освобождаван от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете, отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на осъщественото деяние,или дееца. Същевременно като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиянемия - обстоятелството, че същият не реализира доходи, не притежава недвижимо имущество и има задължение за издръжка към ненавършило пълнолетие дете, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемият за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ