Мотиви към Присъда №205/07.05.2014г., постановена по НОХД №277/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.С.Р. *** за това, че на ***г. в гр. Р. е управлявал МПС – лек автомобил “Ф. Е.” с рег. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,21 промила, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответни наказания.

Подсъдимият изразява съжаление за случилото се. Защитникът му моли за налагане на ниско наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неосъждан, неосъждан.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС в категории В, АМ и В1.

Полицейските служители Н. И. и Пл. М.,***, били наряд като автопатрул за времето от 20, 30 часа на ***г. до 08,30 часа на ***г. Около 00,05 часа на ***г. те се движили с патрулния автомобил по ул. С. в посока бул. А. В. в гр. Р. и им направило впечетление, че движещият се пред тях лек автомобил “Ф. Е.” с рег. №*** се движи криволичейки по пътното платно. Същият автомобил завил в посока ул. С. в гр. Р., но полицейските служители го настигнали и му подали сигнал със стоп палка /през прозореца на техния автомобил/ да спре. Водачът отбил встрани от пътя и спрял автомобила си. Полицейските служители също спрели и отишли при водача на лекия автомобил “Ф. Е.”. Установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия С.Р. ***. Свидетелят Н. И. изпробвал подсъдимия за наличие на алкохол в кръвта с техническо сродство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № *** и уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 3,21 на хиляда. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. № ***г. и му били иззети свидетелството му за управление на МПС и контролния талон към същото, както и свидетелство за регистрация на МПС. На подсъдимия бил издаден талон за кръвна проба с бл. № ***г., като му било предложено да даде кръвна проба Подсъдимият отказал кръвна проба, което е отразено в издадения талон.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на свидетелите И. и М. от досъдебното производство, приложените към делото писмени доказателствени материали и направените от подсъдимия признания. Спор относно фактите по делото не съществува и съдът приема отразената по-горе фактическа обстановка за несъмнено доказана.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на ***г. в гр. Р. е управлявал МПС – лек автомобил “Ф. Е.” с рег. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,21 промила, установено по надлежния ред. Количеството алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по нормативно установения ред. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол и е бил наясно с общественоопасния характер на поведението си.

При определяне на наказанието на подсъдимия Р. съдът отчита, като смекчаващи обстоятелства, чистото му съдебно минало, както и направените признания и изразеното съжаление. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете сравнително високото съдържание на алкохол в кръвта му, а също и това, че в предходни периоди е наказван по административен ред по ЗДвП. При това съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи в размер над средния и намира за справедливо наказанието от девет месеца лишаване от свобода. С оглед правилото на чл.58а, ал.1 от НК размерът на това наказание следва да бъде намален с една трета и на пъдсъдимият следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца. Доколкото в случая са налице предпоставките за условно осъждане и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието, то изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На подсъдимия следва да бъде наложено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС на основание чл.343г във вр. чл.343б, ал.1 от НК. Като изхожда от изложените по-горе съображения, относно обстоятелствата, които характеризират деянието и личността на подсъдимия, съдът намира, че на същия в случая следва да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и десет месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК от размера на така определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС, следва да се приспадне времето през което подсъдимият е бил лишен от упражняването на това право по административен ред.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: