Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу К.Б.Н. – роден на 05.04.83 г. в гр. *****, постоянен адрес с. ********, общ. Исперих, ул. **** № **, ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, неженен, образование средно, работи – фирма „*********” – работник.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОДМВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК,
не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУП – Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Нарушителят сочи, че само се е скарал със свидетеля И. А., поради това че същият го засякъл на кръстовището, но не го е удрял нито псувал и заплашвал.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителите, съдът намира
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.05.2014г. около 14.50 ч. в гр. Разград по ул. Странджа нарушителят управлявал л.а. Рено Лагуна, в който пътувал и свидетеля П. С. П.. Свидетеля И. Т. А. управлявал л.а. Форд, движещ се по бул. Априлско въстание, в който пътувал и свидетеля В. С. Д.
На кръстовището на ул. Странджа и бул. Априлско въстание двата автомобила навлезли едновременно. За да избегнат удар и двата автомобила рязко спрели и така не се стигнало до сблъсък. Всеки един от водачите и свидетелите пътуващи в съответния автомобил, твърдят, че именно за техния автомобил е светела зелена светлина на кръстовището преди да преминат.
След като спрели на кърстовището, св. А. потеглил и продължил направо с л.а. Форд по бул. Априлско въстание. Нарушителя с л.а. Рено Лагуна, потеглил и завил на дясно, като навлязъл по бул. Априлско въстание, изпреварил Форд – а, препречил пътя му и така го принудил да спре. След това нарушителят излязъл от автомобила си, отишъл до Форд - а и през отворения прозорец на шофьорската врата на Форд - а, ударил шамар на св. А. и го обиждал. Св. А. излязъл от автомобила си, но нарушителя започнал да го блъска и продължил да го обижда. Тогава св. Апостолов заявил, че е служител на МВР, след което нарушителя се качил в автомобила си и потеглил. Св. А. отишъл в РУП Разград, където се оплакал за случилото се пред служителите св. И. и Р. По рег. № на автомобила управляван от нарушителя, последния бил установен.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А., Д., И. и Р. Показанията на същите са пълни, последователни житейски логични и съвпадат в детайлите.
Съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителя и на пътуващия в автомобила му св. П. като нелогични и противоречащи на останалия доказателствен материал събран по делото. Така например нарушителя и св. П. сочат, че след като преминали кръстовището и настигнали по бул. Априлско въстание автомобила на св. А., последния доброволно спрял, след даден знак от нарушителя, и категорично отричат да са му преградили пътя. Съдът не кредитира с доверие тази теза, а твърденията на св. А. и Д., които сочат, че нарушителя е препречил пътя им поради и което са били принудени да спрат. Това е така, тъй като е напълно житейски нелогично, след такъв пътен инцидент – избягване тежка катастрофа, участник да желае да спре по подаден сигнал на другия участник, тъй като спирането би било с една единствена цел – саморазправа. Следва да се отчете и че св. А. е бил в автомобила само с приятелката си - св. Д., докато е виждал, че в другия автомобил пътуват двама млади мъже, поради и което ако се стигне до физическа саморазправа, той ще бъде потърпевш. Ето защо, съдът изцяло кредитира с доверие показанията на св. А. и Д.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА
намира, че нарушителят на горепосочената дата е извършил непристойна проява в
резултат на което са нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята
по-ниска степен на обществена опасност, деянието му не представлява
престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно
хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно
от лицето посочено в акта като нарушител и е налице умисъл при осъществяването му от дееца.
При индивидуализиране на
наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на
обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете че действията на нарушителя се
изразяват както във физическа агресия, така и със скарване. Отчете и
неправомерното засичане, след преминаването на кръстовището, на автомобила
управляван от св. А., за да го
принуди да спре. По този начин освен обществените отношения гарантиращи
спокойствието на гражданите, с деянието си нарушителят е засегнал и
обществените отношения гарантиращи безопасността на движението по пътищата,
регламентирани в ЗДвП. Съдът отчете и упражнената по този начин принуда към св.
А., да извърши нещо противно волята му - да спре автомобила си. Не случайно
Законодателят е инкриминирал принудата в чл. 143, ал.1 НК. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и че деянието е осъществено в светлата част на денонощието, когато
движението е интензивно, и то по натоварен път, което сочи грубото незачитане
на установения правов ред от страна на нарушителя.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отечете проявената чрез изразеното
съжаление – осъзнаването че е следвало да уведоми КАТ, а не да се саморазправя
с водача на другия автомобил, чистото съдебно минало на нарушителя, липсата на
противообществени прояви.
Ето защо, съдът наложи на нарушителя наказание “Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 13 денонощия.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/