Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу:
М.Б.М. - роден на **** г.в гр. Р., ЕГН **********,***. Д. ***, български гражданин, тел.****, неосъждан, женен, образование средно, работи като земеделски производител.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОДМВР Разград,
редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
РУП – Разград , редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Нарушителят в с.з. изразява съжаление за случилото се.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 17.05.2014г., около 8.30 ч. до парка в с. Дянково се намирали свидетелите Б. И. Ю. и А. З. А., които разговаряли по между си. Тогава покрай тях с автомобила си марка Опел Зафира минал нарушителя. Нарушителя и св. Б. Ю. били в много лоши отношения по между им. Нарушителя слязъл от колата си, от където взел дървена бухалка, отишъл при Б. Ю. и го попитал защо на 14.05.2014г. е ударил баща му. След това нарушителя нанесъл удари с бухалката върху Б. Ю., а последния му отвърнал с удари с юмруци. След това нарушителя влязъл в автомобила си и потеглил, но св. Б. Ю. хвърлил желязо срещу предното стъкло на автомобила му и го счупил.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на свидетелите А. А. и Б. Ю., както и частично от обясненията на нарушителя /в частта им в която се сочи, че нарушителят е нанесъл удари на св. Б. Ю/, тъй като са пълни, логични и последователни.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителят
на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат на което е
нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието му не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и е
налице умисъл при осъществяването му от
дееца.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало,
изразеното съжаление, дадените обяснения.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете, че деянието е осъществено в светлата част от
денонощието в близост до парк – место което хората ползват за отдих сред
природата, като с действията си нарушителя е нарушил отдиха на гражданите. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете по тежката форма на нарушаване на
обществения ред – сбиване.
С оглед обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителя следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че следва да бъде в максималния размер, а именно – 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/А. Христов/