Мотиви към Присъда №246 от 29.05.2014г., постановена по НОХД №346/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.Б.А. *** за това, че за времето от 27.04.2014г. до 03.05.2014г. в с. Гороцвет, общ. Лозница, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - кафемашина марка “Фърст” на стойност 45, 00 лв и 8 /осем/ литра ракия на стойност 40, 00 лева или всичко на обща стойност 85,00 лв. от владението на К.И.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои– престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Б.А. е роден на ***г***. Същият е с начално образование, безработен, неженен, осъждан многократно.

Подсъдимият живеел в с. Г., Община Р. Свидетелят К.К. ***, но притежавал и къща в с. Г. на ул. “*****. този имот бил посещаван от свидетеля периодично – за последно на 27.04.2014г. Подсъдимият знаел, че св. К. не живее в момента в имота и решил да извърши кражба от същия имот. Един ден за времето от 27.04.2014г. до 03.05.2014г. подсъдимият прескочил оградата на имота на св. К.. Опитал да отвори със сила входната врата на къщата, но не успял. След това с нож, който намерил в двора, той успял да демонтира едно от стъклата на прозорец, находящ се близо до входната врата, след което отворил и целия прозорец, пресягайки се през отвора. Влязъл в къщата през прозореца и от кухненското помещение взел туба с 8 литра домашна ракия и кафе машина “Фърст”. Търсил из стаите пари, но не намерил, след което си тръгнал, вземайки със себе си посочената кафе машина и ракията, отнасяйки ги в дома си. На 03.05.2014г. около обяд св. К. дошъл в имота си и видял, че стъклото на входната врата липсва и разбрал, че в имота е влизано. Констатирал липсата на отнетите от подсъдимия вещи и съобщил за това в РУП – Лозница. На мястото пристигнтал св. Н. С., служител на РУП – Лозница, който огледал мястото и забелязал характерна следа от обувка или маратонка. Понеже познавал криминалния контингент решил да потърси подс. А.. Настигнал го по пътя за с. Веселина и след като разговарял с него подсъдимият признал, че е извършил кражбата от дома на св. К.. Полицейският служител поискал подсъдимия да му покаже шарката на маратонките си, при което видял, че на шарката е същата, като тази от следата на местопроизшествието – характерен белег бил ясно изразеният ромб в шарката. След това двамата отишли в дома на подсъдимия и там същият посочил кафе машината и част от отнетата ракия, която била останала. Същите вещи били предадени от подсъдимия с протокол за доброволно предаване на разследващия полицай, заедно с маратонките на подсъдимия. На 12.05.2014г. разследващият полицай предал на пострадалия К. К. отнетата кафе машина и 2 бр. бутилки с вместимост 0,5 литра с безцветна течност с мирис на алкохол /това било количеството ракия което било останало/.

О заключението на назначената трасологична експертиза се установява, че откритата следа от обувка оставена на местопроизшествието е оставена от дясната маратонка, предадена по делото от подсъдимия.

От произшествието били иззети дактилоскопни следи, които обаче се оказали негодни за сравнително изследване, поради липса на достатъчен брой индетификационни признаци.

От заключевнието на назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи е 85 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите Н. С. и К. К., назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Признанията на подсъдимия се потвърждават от останалите доказателства и всички доказателства преценени съвкупно затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 27.04.2014г. до 03.05.2014г. в с. Гороцвет, общ. Лозница, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи - кафемашина марка “Фърст” на стойност 45, 00 лв и 8 /осем/ литра ракия на стойност 40, 00 лева или всичко на обща стойност 85,00 лв. от владението на К.И.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел посочените движими вещи без съгласието на владеещото ги лице, като по този начин го е лишил от владение върху същите и е установил свое владение върху отнетото. Подсъдимият е осъществил квалификацията “разрушаване на прегради”, тъй като фактически е разрушил /демонтирал/ стъкло, на прозорец, който прозорец при всички случаи е изпълнявал и ролята на преграда, здраво изградена за защита на имот. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Действал е с цел да присвои отнетите вещи.

При определяне на наказанието на подсъдимия А. съдът отчита като отегчаващи обстоятелства предишните му осъждания. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчетат направените от подсъдимия признания, изразеното съжаление, невисоката стойност на отнетото имущество и това, че голямата част от отнетото е възстановено. При това съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и наказанието на подсъдимия следва да се определи по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в размер под минималния. В този смисъл съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. В случая не може да се приложи институтът на условното осъждане, поради предишни ефективни осъждания на подсъдимия, за които той не е реабилитиран. Наложеното наказание следва да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/.

С оглед изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в полза на републиканския бюджет сумата от 160 лв за направените разноски на досъдебното производство и сумата от 40 лв за разноски в съдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: