МОТИВИ към Присъда № 249/31.05.2014г.

по НОХД №354/2014г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Б.С.М. ЕГН ********** за това, че на 15.05.2014г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – 2 броя банкноти с номинал 50.00 лева от владението на П.Д.П. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплаха и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Б. М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода ”, за срок от шест месеца, след редукцията по 63, ал. т.3 и чл.58а от НК, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.64, ал.1 от НК, съдът освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието и го настани във ВУИ.

Защитата на подсъдимия, счита, че същият е осъществил престъпното деяние, от обективна и субективна страна, солидаризира се с предложението на държавното обвинение относно наказанието.

Подсъдимият Б. М. в присъствие на родител признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б.С.М. е роден на ***г***, с постоянен адрес с. *********, община Завет, обл. Разград, ул. “*****” № **, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Свидетелят П.П. ***,"********" № **. Рано сутринта на 15.05.2014г. му се налагало да пътува за гр.София, като автобусът отпътувал за тази дестинация от хотел „Централ" в 03,30 часа. Около 03 часа св.П. напуснал дома си и се отправил към хотел „Централ". Около 03,15 часа същият се намирал в близост до аптека „Релакс". Движейки се по посока „Централ", го настигнал подс. М.. Св.П. го чул да казва „дятка дай ми една цигара". Св.П. не реагирал и продължил по пътя си в посока поликлиниката гр.Разград, зад себе си чул, как подсъдимият му казал „тогава дай 5 лева". Когато били на моста пред поликлиниката подс. М., започнал да увещава св. П., че ако не му даде пари, тъй като бил боксьор ще го нарани. Това изплашило св. П., тъй като по същото време на улицата нямало никакви хора и той не можел да се защити сам от подс. М.. Помолил го да го остави на мира, като му казал, че е болен човек и отива на лекар в гр.София. В момента, в който се обърнал, за да каже на подс. М., че е болен човек и отива на лекар в гр.София и в себе си няма пари, подс. М. го хванал с двете си ръце за якето му, започнал да му крещи „ще те нацепя, ще те смачкам". Св. П. успял да види подс. М., че е младо момче с тъмни дънки, с тъмно яке с качулка. Дрезгавият глас на подс. М. го изплашил още повече. Тогава той бръкнал в джоба на якето си и извадил портфейла си с намерението да му даде някакви пари, за да бъде оставен на мира от подс. М. и да не бъде наранен от него. Като видял портфейла му подс. М., го дръпнал силно от ръцете му. Св.П. се примолил на подс. М. да му върне портмонето, защото в него се намира билета му за гр.София. Тогава подс. М. извадил от портмонето му две банкноти от по 50 лева, след което върнал портмонето на св. П.. Св.П. успял да разгледа добре обвиняемия и да запомни чертите на лицето му. Веднага след инцидента той уведомил органите на полицията, че е бил ограбен и посочил на полицейските служители, че ще ги чака пред хотел „Централ". На сигнала се отзовали свидетелите И.Д. и А.А. ***. Същите предприели незабавни оперативно-издирвателни действия, за да открият подс. М..

През това време подс. М. с парите на св. П. отишъл до лавката, находяща в близост до джамията, за да си купи цигари. След това се отправил към заведението „Сохо" в този момент бил забелязан от полицейските служители. След като видял патрулния автомобил, подс. М. побягнал и се скрил в тоалетната на заведението. В момента в който го заловили още преди да му зададат какъвто и да е въпрос, подс. М. казал на полицейските служители: " връщам парите, които ги откраднах от стареца", след което извадил от джоба си пари и ги подал.

В процес на разследването св. П. е разпознал подс. М..

С протокол за доброволно предаване от 15.05.2014г. подс. Б.С.М. предал на разследващият полицай следните вещи: сумата от банкноти с различен номинал, както следва: 2 бр. банкноти от по 20 лева, 4 бр. банкноти от по 10 лева; 4 бр. банкноти от по 2 лева и 2 бр. банкноти от по 1 лев - паричната сума собственост на св. П., която му е останала, след като си е напазарувал цигари. Паричната сума с постановление от 16.05.2014г. била предадена на собственика.

Видно от назначената в хода на разследването комплексна психологично-психиатрична експертиза е установено, че подс. Б.С.М. не се води на диспансерно наблюдение към Отделение по психиатрия към МБАЛ- Разград.

Страда от несоциализирано разстройство на поведението. Основни негови белези са грубост, безсърдечност и липса на емпатия. Извиненията са повърхностни, разкаянието му е чуждо и миналите преживявания и наказания не могат да коригират бъдещото поведение. В непрекъснато търсене на силни преживявания, като употреба на дрога например. Създадените приятелски връзки са пълноценни, често краткотрайни. В близките взаимоотношения е хладен и груб. Често лъже. В детството и ранно юношество често има разстройство на общуването, бягства от училище, побои и злоупотреба с дроги.

Началото на поведенческите отклонения се проявяват в пубертетна възраст. Въпреки непълнолетието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. С ниски, но добри огнитивни годности, достатъчни за осъзнаване на противоправния характер на деянието, за което не се изискват някакви специални познания.

Степента на развитието му позволява, да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Налице е склонност към преувеличаване или проява на неискреност и лъжа от страна на освидетелствания.

Интелектуалното развитие е съответно за възрастта и придобития жизнен опит.

Освидетелстваният може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство.

Подс. Б. М. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от събраните гласни доказателства, а именно самопризнанието на подс. Б. М., показанията на свидетелите Ат. А., И. Д., П. П., Б. Д., заключението на вещите лица по назначената и извършена на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, приложените писмени доказателствени материали – справка за съдимост, характеристична справка, Декларация, протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица, Постановление.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като логични последователни, непротиворечиви, взаимно подкрепящи се, кореспондиращи и със самопризнанието на подсъдимия и с писмените доказателства по делото.

От правна страна:

Всичко изложено обосновава правния извод, че с действията си подсъдимият Б. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198 ал.1 от НК, тъй като на на 15.05.2014г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи – 2 броя банкноти с номинал 50.00 лева от владението на П.Д.П. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплаха и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Мотивиран от заплахата в думите му, св. П. П. извадил портфейла си след което подс. Б. М. със сила го изтръгнал от ръцете му и взел двете банкноти по 50лв.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могълм да контролила постъпките си, съзнавал е действията му и преследваната цел са противозаконни, обявени от закона за наказуеми, предвиждал е настъпването на вредните последици, не по установения от закона ред да отнеме чуждо движимо имущество, като за постигането на целта използвал сила и заплаха и е осъществил намисленото, като по този начин се е обогатил и нанесъл имуществена вреда на постр. П. П..

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 198, ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до десет години.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия, съдът не съзира смекчаващи отговорността обстоятелства. Такова обстоятелство не е и признанието от страна на подс. М., тъй като то в случая е процесуално поведение, което се отчита с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК и определеното по общия ред наказание следва да бъде намалено с 1/3 – привилегия за подсъдимия. Като отекчаващи отговорността на подс. Б. М., съдът намира –лошите характеристични данни, проявената престъпна находчивост, настойчивост и упоритост при извършване на деянието. При това и след корекция на наказанието по реда на чл. 63, ал.1,т.3 от НК, според която максималния размер на наказанието е до три години, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер под средния, а именно – девет месеца. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът следва да намали така определеното наказание с 1/3 – три месеца, поради което определи на подс. Б. Ахмед наказание „ лишаване от свобода „ за срок от 6 месеца. На лице са предпоставките на чл.64 от НК, поради което съдът освободи подс. Б. А. от изтърпяване на наложеното наказание и го настани във ВУИ.

Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да превъзпита подс. Б. М., като му предоставя възможност да продължи обучението си.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 160,00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: