Р Е Ш Е Н И Е

Номер 131 08.05.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На тридесети април две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1370 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от ЗС.

Депозирана е искова молба от Е.И.С. срещу Н.А.Ф., с която са предявено обективно съединени искове ответницата да предаде владението на 21 кв.м. в посока север по цялото приложение на дистанция от 0,60 до 0,90 кв.м. от собствения й УПИ ІХ-288 по плана на с.Киченица с обща площ 1075 кв.м. и за заплащане на сумата 500 лв., представляваща част от обезщетение за лишаване на ищцата от възможността да ползва 100-150 кв. м. от имота по предназначението в периода 18.07.2012 г. – 26.08.2013 г. Твърди, че ответницата е собственик на съседния на процесния имот – парцел Х, че при поставяне на оградна мрежа ответницата е навлязла в имота на ищцата, което е установено в влязло в сила съдебно решение, че в имота на ответницата е изградена стопанска постройка на 1 м. от оградната линия, която е в нарушение на строителните норми и възпрепятства спокойното ползване на имота поради плътната сянка върху част от него. В с.з. на 30.04.2014 г. процесуалния представител на ищцата заяви отказ от иска за заплащане на обезщетение и съдът прекрати производството по този иск.

Ответницата в писмения си отговор оспорва основателността на иска. Сочи, че ищцата не е собственик на процесния имот, тъй като го е придобила от несобственик. Твърди, че не владее част от чужд имот. В хода на устните състезания процесуалния представител на ответницата счита, че искът срещу нея следва да бъде отхвърлен, тъй като към настоящия момент тя не владее процесната ивица земя.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С нотариален акт от 27.12.2005 г. /л.6/ ищцата е закупила от трето за делото лице поземлен недвижим имот в с.Киченица с административен адрес ул.”*********” №**, представляващо празно дворно място с площ 1 075 кв.м. – парцел ІХ-288 в кв.32 по плана на селото. Продавача на ищцата – Е. А. е придобил този имот по договор за покупко-продажба от 30.12.2004 г. – н.а. №78, т.5 от 2004 г. на нотариус с рег.№380 /л.50/.Продавачи по този договор са И. С. М. и Н. И. М., които са се снабдили с н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит подавностно владение - №77, т.5 на нотариус с рег.№380. Не се спори между страните, че М. са родители на ищцата.

Според представеното удостоверение от Община Разград /л.58/ данъчна партида на процесния имот е открита на 21.12.2004 г. на името на И. С. М. и Н. И. М.. На 11.05.2005 г. е открита партида за същия имот на Е. И. А., а от 27.12.2005 г. – на ищцата. Според удостоверение, издадено от Община Разград на 07.01.2014 г. /л.106/ при изработването на кадастралния и регулационния план на с.Киченица от 1989 г. в разписния лист към него е записано името на Г. М. Ц., без да е посочено какъв документ за собственост има същия. През 2004 г. като собственик в разписния лист е записан Е. И. А., а от 2005 г. – ищцата Е.И.С..

С решение по гр.д.№58/2013 г. на РРС е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от Н.А.Ф. срещу Е.И.С. за установяване непълнота в кадастралната карта при определяне на кадастралната граница между УПИ Х-Стопански дейности и парцел ІХ-288 по кадастралния план на с.Киченица, одобрен със Заповед №478/1989 г.

Според разпитаните по делото свидетели С. и Б. поземлените имоти на ищцата и на ответницата в с.Киченица са съседни. Според първата свидетелка ищцата узнала, че ответницата владее част от нейния имот по време на производството по гр.д.№58/2013 г. на РРС. 20-25 кв.м. от парцела на ищцата бил заграден с оградата между двата имота. Тази ограда била с телена мрежа. След завеждането на иска по настоящото дело телената мрежа била махната от ответницата, но нейни вещи като бетонни панели продължавали да стоят в тази ивица земя. Според свид.С., сестра на ищцата, техните родители ползват и владеят имота през целия съзнателен живот на свидетелката до 2004 г., когато го отчуждили. Свид.Б. в показанията си заявява, че знае имота от около 10 години и че не знае кой друг е работил процесния имот преди да го придобие ищцата.

Според заключението на вещите лица, местоположението на вътрешнорегулационната граница между поземлени имоти УПИ Х-Стопански дейности и УПИ ІХ-288 от кв.32 по плана на с.Киченица е одобрено със Заповед №478/12.04.1989 г. Същата е проектирана така, че имота на ищцата да има лице от изток към ул.”*****” в размер на 31,35 м., а този на ответницата – 35,25 м. Към заключението вещите лица са приложили скица, в която са нанесли съществуващата на място ограда от мрежа между двата имота. При съпоставянето на заснетата ограда с вътрешнорегулационните граници, вещите лица са установили несъвпадане на същите по цялото протежение на границата с ширина от 0,60 до 0,90 м. В резултат на това несъвпадане между линията на оградата и вътрешнорегулационната граница, ответницата владее част от територията на УПИ ІХ-288 в кв.32 по плана на селото в размер на 21 кв.м. Разпитан в с.з., в.л. инж.П.П. съобщава, че при следващо посещение на имота във връзка с изготвяне на заключението по друго дело, са установили, че телената ограда между двата имота е премахната.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Ревандикационният иск, предявен от ищцата срещу ответницата за 21 кв.м. от собствения на ищцата недвижим имот, представляващ УПИ ІХ-288 в кв.32 по плана на с.Киченица е основателен и доказан. По делото бе установено, че ищцата е собственик на процесния имот, придобивайки го от лице, което го е закупило от други лица, като последните са придобили имота на деривативно основание. По делото не бяха представени никакви доказателства, които да оборят удостовереното от нотариуса с рег.№380 в н.а. №77, т.5, рег.№3424, дело №303 от 2004 г. Единствените доказателства за това кой е владял имота са показанията на свид.С., която сочи същите обстоятелства, като установените от нотариуса. Обстоятелството, че в разписния лист от 1989 г. е записано името на друго лице като собственик на имота не изключва възможността този имот да е бил владян от съпрузите М.

Втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – владението на процесната част от имота от ответника, бе установено както със свидетелски показания, така и със заключение по назначената от съда съдебно-техническа експертиза. Обстоятелството, че в хода на производството оградата между двата имота е била премахната, не води до извод, че искът се явява неоснователен. Това е така, защото спорната ивица земя не е била предадена от ответника на ищеца, а след премахването на оградата в тази ивица земя са останали вещи на ответницата – бетонни панели според показанията на свид.С., които показания не бяха оборени с никакви доказателства.

Ответникът по делото не твърди и сочи основание, на което да има право да владее процесната ивица земя от имота на ищеца, поради което наличието на такова основание не е изследвано.

Предвид обстоятелството, че по делото бе установено, че ответницата владее 21 кв.м. от имота на ищцата без да има основание за това, ревандикационният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На основания чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. Направените от ищцата разноски за двата иска са в размер на 840 лв. След прекратяване на делото по втория от обективно съединените искове, ответницата й дължи заплащане на половината от тези разноски, а именно 420 лв. Възражението на процесуалния представител на ответника срещу размера на уговореното между страните адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното възнаграждение по граждански дела с определен материален интерес, регламентирано в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 2004 г. е 300 лв., а уговореното между ищцата и нейния процесуален представител възнаграждение е в размер на по 250 лв. за всеки от двата иска.

С оглед прекратяването на производството по единия от двата иска на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответницата има право на разноските, направени по този иск, но по делото не са представени доказателства за такива разноски, поради което съдът не присъжда разноски в полза на ответницата.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.А.Ф., ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на Е.И.С., ЕГН ********** ***/двадесет и един квадратни метра/ от собствения на Е.И.С. поземлен имот – празно дворно място с обща площ 1075 кв.м., находящ се в с.Киченица, общ.Разград с административен адрес ул.”*****”, №**, съставляващо УПИ ІХ-288 в кв.32 по плана на селото, представляващи ивица с ширина от 0,60 до 0,90 м. в южната част на имота по цялото протежение на границата с УПИ-Х –Стопански дейности, която ивица е изобразена с жълт цвят на скица на л.91 от делото, която представлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Н.А.Ф., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.С., ЕГН ********** *** сумата 420 лв. /четиристотин лева/ за направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: