В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1442 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от “Ти би ай кредит” ЕАД срещу Т.Т.Т., за заплащане на сумата от 301,83лв, представляваща неизплатени месечни вноски по договор за кредит, като наследник на М. Н. П., обезщетение за забава в размер на 118,96лв. за периода от 15.04.2009г. до 04.09.2013. и законната лихва. Иска и разноски. Сочи, че на 17.08.008г. е сключен договор за потребителски кредит №4379110767 с М. Н. П., на която е предоставена сумата 375лв. за покупка на продукт, преведена по сметка на продавача на основание фактура №5110003614/17.06.2008г., като общото задължение на П. възлиза на 483лв., разсрочена на 24 месечни вноски от по 20,13лв., ведно с една изравнителна вноска в размер на 20,01лв. Съгласно чл.4 ал.3 от ОУ към договора, задължението е предсрочно изискуемо, при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата, на която е следвало да плати последната от трите просрочени месечни вноски. По договора са погасени 9 месечни вноски на стойност 181,17лв. Съгласно чл.4 ал.3 изр.2 от ОУ към договора, има право на обезщетение за забава върху непогасеното задължение, което е в претендирания размер.

Ответната страна чрез особен представител счита исковете за допустими и частично основателни. По делото е постъпило писмено становище на особения представител на ответника за неоснователност на иска, тъй като не е ясно дали ответникът е приел или се е отказал от наследството, както и непровеждане на процедура по чл.51 от ЗН.

Предявеният иск е с правно основание чл.60 ал.1 от ЗН във вр. с чл. 79, ал.1 от същия закон и чл.86 от ЗЗД, като се претендира връщане на предоставена в заем сума пари и лихва за забава.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2008г. е сключен договор за потребителски кредит между ищеца и М. Н. П., според който последната получава сумата от 375лв. за закупуване на избран от потребителя продукт, като сумата е преведена на основание фактура №5110003614/17.06.2008г. Общото задължение възлизало на 483лв, което следвало да се върне на 24 месечни вноски по 20,13лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 20,01лв. На 05.02.2009г. М. Н. П. починала, видно от приложения препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, което сочи ответницата за единствен наследник. На 19.03.2009г. била внесена последно вноска в размер на 20,13лв., т.е. били заплатени 9 месечни вноски, след което плащането на кредита било преустановено и заетата от нея парична сума не била върната на ищеца. Съгласно чл.4 ал.3 от ОУ към договора при неплащане на три поредни месечни вноски, считано от датата на която клиентът е следвало да плати последната от трите просрочени месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем, като в този случай предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредитора да изпраща уведомление на потребителя.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна, съдът намира, че претенциите са частично доказани. В производството по осъдителен иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства, а по делото не е спорно това обстоятелство. Ответната страна, чрез особен представител в срока по чл.131 от ГПК/л.56/, а и в писмено становище не оспорва нито предоставената заемна сума нито платените 9 месечни вноски, което ангажира отговорността на заемополучателя с всички задължения по договора. Т.е. безспорно е установено, че след смъртта си наследодателят на ответника е оставил непогасено задължение към ищеца в претендирания размер по сключения договор за кредит и същият дължи плащане на незаплатения остатък от задължението по договора. По силата на чл.60 ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават от откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН. Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава автоматично по право към наследниците, като при откриването му наследниците се призовават към наследяване. В случая обаче наследникът-ответник не е оспорил факта на приемане на наследството в преклузивния срок по чл.133 от ГПК, поради което не е в тежест на ищеца да го установява, като в този смисъл е задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Поради което съдът намира за неоснователен довода на ответната страна в този смисъл, направен едва в писменото становище от 16.04.2014г. след срока по чл.133 от ГПК. Неоснователно намира и искането за процедура по реда на чл.51 ал.1 от ЗН, тъй като явно същият не живее на адреса и не участва лично в производството, а чрез особен представител, поради което няма как да заяви дали приема или се отказва от наследството. Предвид неоспорването на договора, обстоятелството по предоставената в заем сума и погасените 9 месечни вноски, съдът не намери за необходимо изслушването на съдебно счетоводна експертиза. Неоснователно е възражението по същество на ответната страна, за неудостоверено осчетоводяване на платените месечни вноски от страна на ищеца, тъй като заплащането им не е оспорено. С оглед изложеното и като установи, че неплатеното задължение на кредитополучателя е в претендирания размер, главният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан. Не е така по отношение на акцесорния иск. Установи се, че смъртта на кредитополучателя е настъпила на 05.02.2009г. Падежите на непогасените вноски са след тази дата. С оглед на това съдът намира, че на основание чл.84 ал.1 изр.2 от ЗЗД кредиторът е следвало да покани наследника на кредитополучателя да заплаща следващите погасителни вноски, за което липсват доказателства да е било сторено от ищеца. Не е спазено условието на чл.84 ал.1 изр.2 от ЗЗД, при което наследникът изпада в забава, поради което съдът намира този иск за недоказан.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца част от направените от него разноски които са в общ размер на 310лв. съобразно уважената част от иска, а именно 222,36лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН**********,*** в качеството на законен наследник на М. Н. П., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК**** седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, сумата 301,83лв./триста и един лева и осемдесет и три стотинки/ останали неизплатени месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит №4309035256, ведно със законната лихва считано от 09.09.2013г. до окончателното и изплащане, както и сумата 222,36лв./двеста двадесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ за разноски съобразно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Ти би ай кредит” ЕАД, ЕИК**** против Т.Т.Т., ЕГН********** иска за осъждането и да заплати сумата118,96лв./сто и осемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава от 15.04.2009г. до 04.09.2013г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: