Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 143                                            30.05.2014 г.                                     гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На тринадесети май                                      две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1560 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е молба от К.А.К., с която е предявен иск срещу К.А.Х. и Д.И.Х., за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – 4/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор №18589.501.738 по КККР на с.Г., общ.Разград, с адрес ул.”*****с площ 514кв.м., заедно с 4/6 ид. части от построените в поземления имот недвижими имоти,  като противоречащ на добрите нрави. Сочи, че е брат на първия ответник, с когото били съсобственици на процесния недвижим имот след смъртта на баща им – по 1/6 ид. част, а за майка им М.К. С. – 4/6 ид. части. С н.а. за покупко-продажба №5 том.1 рег. №63, дело №4 от 07.01.2013г. майка им М. С. чрез пълномощник първия ответник,  продала на последния собствените си 4/6 ид. части за 4000лв, която сума била получила предварително напълно и в брой. Същата починала на 15.02.2013г., след което ищецът получил призовка от ДСИ, че е конституиран като длъжник за сумата 1814,92лв., представляваща неплатен наем за обект стопанисван от ответниците, във връзка с издаден изпълнителен лист по заповедно производство, срещу регистрирана през 2010г. ЕТ “***-2010-М.К.” на майка му, за която фирма не знаел. Твърди, че по образуваното изпълнително дело документите били получавани от първия ответник, който направил и две плащания по него. Сочи, че бил в добри отношения с майка си, която нямала  намерение да дава дела си от имота, че сделката била на неколкократно по-ниска от реалната пазарна цена на имота, нарушена договорка имотът да остане по равно за ищеца и първия ответник, поставяне в невъзможност кредитора по из. дело да се удовлетвори от продажбата на имота, че не е погасен дългът към Община-Разград и че ищецът придобива дълг натрупан на практика от втория ответник, ответниците прикривали търговската си дейност чрез фирмата на майка му.

Ответниците депозират отговор, като оспорват иска, който намират недопустим поради липса на правен интерес. Сочат, че молбата е нередовна, че твърденията на ищеца са неверни и неистински, че не е налице соченото от ищеца основание за нищожност на договора, тъй като нееквивалентността на престациите  не води до такъв извод, както и че сделката е между близки роднини, които могат да уговарят цена по-ниска от пазарната. В с.з чрез процесуалните представители заявяват, че е налице свобода на договаряне като основен принцип в ЗЗД, а в случая и наличие на топли отношения между страните по сделката, цената по нотариалния акт е по-висока от данъчната оценка на същия, не са укривали извършвана търговска дейност на починалата, тъй като ТР е публичен.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес за ищеца от установителен иск за нищожност на сделка, независимо, че същият не е страна по нея, тъй като евентуално позитивно решение, би се отразило на неговата правна сфера. В този смисъл е и Опр. №484/30.12.2008г. ВКС ч.гр.д.№1998/08г. V г.о. както и практика по реда на чл.290 от ГПК /Р-е №706/09.03.2011г. гр.д. №1394/09г. ВКС ІV г.о./

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответниците са съпрузи, а ищецът и първия ответник са брат и сестра. След смъртта на техния баща придобили по наследство по 1/6 ид. част, а майка им М.К. С. – 4/6 ид. части от поземлен недвижим имот с идентификатор №18589.501.738 по КККР на с.Г., общ.Разград, с адрес ул.”****с площ 514кв.м., заедно с построените в поземления имот недвижими имоти – три сгради. На 07.01.2013 г. с н.а. №5 том 1 рег. №63 дело 4, М.К. С., продала на първия ответник и нейна дъщеря, собствените си 4/6 идеални части от поземления имот описан по-горе за сумата 4000лв. Данъчната оценка на продаваемите се идеални части от имота била в размер на 3693лв. На 15.02.2013г. М. К.починала. След смъртта и ищецът получил призовка от СИС при РС Разград по изп. дело №59/2011г. с взискател Община Разград, за дължима сума в размер на 1814,92лв. на регистрирана на името на покойната ЕТ “***-2010-М. К.”, която е била осъдена да заплати сумата 2698,38лв. по заповедно производство по ч.гр.д. №427/2011г. на РРС.

От приложена справка на ТД на НАП гр.Варна, е видно, че  ЕТ “***-2010-М. К.” не е сключвала трудови договори за периода 01.01.2010г -31.12.2012г. и не е осигурявала ответниците.  Приложени са договор за наем от 04.05.2010г. между Община Разград и ЕТ “****-2010-М. К.”, сключен чрез втория ответник като пълномощник, за отдаване под наем на част от имот /общински тенис кортове/ отреден за поставяне на преместваем обект за извършване на търговска дейност и споразумение от 10.12.2010г. за неговото прекратяване. От приложената справка на Община Разград, се установява, че  ЕТ “***-2010-М. К.” със собственик М. К.С. не е извършвала търговска дейност от каравана в Северен градски парк, а за периода 1996г.-2008г. наемател на терен от 10кв.м. в Северен градски парк е ЕТ “К*****-Д-К.Х.” със собственик К.А.Х..

По делото са разпитани по искане на ищеца свидетелите  А. К. и Г. И.. Първата свидетелка, която е съпруга на ищеца сочи, че в имота в с.Г. живеел техният син, както и М.К., за която последните години се грижели първо семейството на ищеца, а след това  до смъртта и семейството на ответниците. Били в добри отношения с нея като приживе тя казвала, че  “на никого нищо няма да препише” докато е жива. През 2013г. получили писмо от съдия-изпълнител адресирано до ищеца, че дължи на Община Разград сумата 1800лв., тогава разбрали, че има заведено дело срещу свекърва и преди да почине и че тя е имала фирма. Месец преди да почине, продала дела си от процесния имот на първия ответник. Свидетелят Г. И. бил близък с родителите на ищеца и сочи, че последният бил в добри отношения с майка си, която като дошла в гр.Разград първо живеела при него, но не знае какво е станало в последствие. Сочи, че не познава ответниците, не ги е виждал да ходят в с.Г. в дома на баба М..

По искане на ответниците са разпитани като свидетели С.Н., която е сестра на втория ответник и П. П., съседка на ответниците. Първата свидетелка сочи, че случайно разбрала, че баба М. живее в дома на ответниците. Тя била в много добри отношения с тях. Дъщеря и през последните и дни до смъртта и, не я оставяла сама, живяла в дома им повече от година. След като баба М. починала, ответниците не могли да и вземат дрехите от къщата в с.Г., защото патрона би сменен. Знае, че ответниците били наематели на барчето в съда. Свидетелката П. живеела срещу къщата на ответниците в гр.Р. и контактувала с баба М., по времето, когато живеела при тях, като ответниците много добре се грижели за нея. На нея казала, че “на който я гледа на него ще даде къщата”

От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на имота предмет на сделката към 09.11.2012г. и 07.01.2013г. е 34000лв. Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за прогласяване нищожността като противоречащ на добрите нрави на  процесния договор, е неоснователен. Хипотезата на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава  всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. На първо място в случая процесния договор независимо, че е сключен при неравностойни престации, което е случай на неспазване на “добрите нрави”, не е нищожен: Отклонението от пазарната оценка на имота на съответната идеална част и заплащането от страна на първия ответник на цена, която е по-ниска от нея в случая не води до този извод. Страните по сделката са близки роднини, платена е цена /за което не се спори/ в размер на 4000лв., която е по-висока от данъчната оценка на процесната идеална част, видно от приложения нотариален акт №5, том 1 рег. №63 дело №4 от 2013г. Когато се преценява дали сделката противоречи на добрите нрави, съдът не следва да се ограничава само до нейното формално съдържание, изразяващо се в случая до неравностойни по размер престации, а следва да прецени дали е съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност и то към момент на сключването и. /Опр. №708/07.06.2011г. на ВКС гр.д. №1804/10г. ІІІг.о./ В случая сделката е между най-близките роднини - майка и дъщеря, като с оглед на тези им отношения, същите могат да договарят помежду си цена по-ниска от пазарната. На следващо място съгласно и задължителната практика по реда на чл.290 от ГПК на ВКС,  цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска и от данъчната оценка, а в случая заплатената цена е по-висока от последната. Освен това е налице ответна парична престация, което не се оспорва от ищеца, а нищожност поради неравностойност на престациите ще е налице, ако практически е сведена до липса на престация /по чл.290 от ГПК Р-е №452/25.06.2010г. на ВКС гр.д.№4277/08г. ІVг.о./. На следващо място посочените от ищеца обосноваващи нищожност на сделката факти и обстоятелства – че чрез сделката с първата ответница майката на ищеца е направила невъзможно кредиторът да се удовлетвори чрез евентуална продажба на имота, тъй като с получените пари не е заплатила дълга към община Разград, лишила е ищеца от наследствен дял и по този начин той да има дълг от наследството, на практика натрупан от втория ответник, че ответниците прикривали търговска дейност чрез фирмата на майка му, съдът намира, че същите не се подвеждат по твърдения фактически състав и не водят до нищожност на сделката. Това е така тъй като на първо място накърняването на добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на сделката, а ищеца не доказа да е имало такива намерения у страните, към момента на сключването и. Оставането без дял от наследство и евентуален дълг на ищеца, не е факт  който нарушава обичайния обществено утвърден начин на мислене и поведение, нито говори за лекомислие, неопитност или икономическа изгода на прехвърлителя по нея. Напротив бе установено от показанията на св.П., че М. К.  е заявявала, че “който я гледа на него ще даде къщата” , че последната е имала желание явно да прехвърли своята идеална част от имота на дъщеря си, която се е грижела за нея в дома си повече от година, двете са били много близки. Освен това, няма как  и не бе доказано, че М. К. е знаела, че месец след сделката ще почине и нейният дълг към Община Разград няма да бъде изплатен, а това следва да го сторят нейните наследници. В този смисъл е невярно твърдението в молбата, че съдебния изпълнител преди смъртта на майка му събрал само две вноски - 43,97лв. и 35,98лв. Същият твърди, че е получил призовка за дължими 1814,92лв. задължение на ЕТ, а от приложено ч.гр.д. №427/2011г. на РРС е видно, че задължението е било в размер на 2698,38лв, за която сума е издаден изпълнителен лист, т.е. са били изплатени 883лв, а не само твърдените две вноски и дългът е намалял почти наполовина. Прикриването от ответниците на търговска дейност чрез фирмата на майката е недоказано, тъй като справка за регистрираните търговци може да се направи в ТР, който е публичен, а и дори да е така, това обстоятелство по никакъв начин не може да се отнесе към процесната сделка, още по-малко да се направи извод, че се накърняват добрите нрави, което се отнася и до твърдението, че ищецът по този начин се лишил от актив от наследството, а се е сдобил с дълг. Към момента на сключване на процесната сделка, не е имал такъв дълг.

            Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника, направените разноски по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на представителя на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците, по реда на чл.78 ал.5 от ГПК. От приложеното по делото пълномощно/л.72а/ е видно, че заплатено възнаграждение е в размер на 500лв. и същото предвид предмета на спора и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерно. Ответниците обаче са представили списък на разноските, включващ сумата 900лв. за адвокатски хонорар. Както бе посочено по делото липсват данни да е заплатено възнаграждение в такъв размер, същото е договорено, но не е платено и доказаните разноски направени от ответниците са в размер на 500лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.К., ЕГН **********,***, срещу К.А.Х., ЕГН ********** и Д.И.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, иск за прогласяване като противоречащ на добрите нрави, нищожността на договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на поземлен недвижим имот №5 том 1 рег. №63, дело №4/07.01.2013г. на 4/6/четири шести/ идеални части от поземлен имот с идентификатор 18578.501.738 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г., община Разград, област Разград, с адрес село Г.,  “*****/ община Разград, област Разград целия с площ от 514/петстотин и четиринадесет/ квадратни метра  заедно с 4/6 /четири шести/ идеални части от построените в поземления имот недвижими имоти: 1.Сграда с идентификатор 18589.501.738.1 със застроена площ от 81 /осемдесет и един/ квадратни метра по кадастралната скица, а по нотариалния акт със застроена площ от 83,82/осемдесет и три цяло и осемдесет и две стотни/ квадратни метра,  с предназначение жилищна сграда еднофамилна 2. Сграда с идентификатор 18589.501.738.2 със застроена площ от 20/двадесет/ квадратни метра по кадастралната скица, а по нотариален акт със застроена площ от 27/двадесет и седем/ квадратни метра, с предназначение жилищна сграда0еднофамилна/лятна кухня/ 3. Сграда с идентификатор 18589.501.738.3 със застроена площ 42/четиридесети два/ квадратни метра с предназначение селскостопанска сграда, при граници на поземления имот: 18589.501.939, 18589.501.107, 18589.501.947, 18589.501.106, 18589.501.943, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.  

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Х., ЕГН ********** и Д.И.Х., ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата 500лв./петстотин лева/ за разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: