№134, 09.05.2014г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На девети май две хиляди и четиринадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА
ДОЧЕВА
секретар Г.А.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1860 по описа за 2013г.:
Предявеният иск е с правно
основание чл.143 СК.
Постъпила е искова молба от Г.М.И., действаща като майка и законен
представител на малолетното си дете М. Е.К. за присъждане
на издръжка от 200лв. месечно, считано една година назад, преди предявяването
на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ответникът Е.К. призован при
условията на чл.47 ал.6 ГПК, не се явява. Назначеният му особен представител
счита иска за частично основателен до размера на 90лв. месечна издръжка.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Г.И. и Е.К.
са родители на детето М., роден на 19.10.10г. в гр.Гент, Белгия. По делото е
разпитан един свидетел- М.И., дядо на М., който твърди, че дъщеря му живее от
10 години в Белгия. В момента е безработна, на помощи. Преди е работила и е
била добре. Бащата на М. не живее с тях от години, а в Турция. Не им помага.
Сами се оправят. Детето ходи на детска градина. Единствено майка му се грижи за
него, храни и облича. С помощите плаща и квартира, като след това почти не им
остават пари. Свидетелят не знае дали детската градина, която посещава внук му
се заплаща.
По делото е приложено гр.д.№1509/11г.,
от което е видно, че родителите на М. са разделени от началото на 2011г. Към
м.10.2011г. майката е реализирала нетен доход от 1419 евро.
Доказателства за доходите на ответника липсват.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Искът е допустим, а разгледан
по същество се явява частично основателен.
Съгласно чл.143 ал.1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Задължението за доставяне на издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете има безусловен характер.
Преки доказателства
за доходите на майката няма. Единствено са налице показанията на нейния баща,
който твърди, че сега дъщеря му е безработна и получава социални помощи, чиито
размер не може да каже, към 700евро. Плаща и за квартира, но не знае дали
детската градина се заплаща.
Ищцата
твърди, че размерът им е 700 евро., като с тези средства заплаща и квартира от
300 евро и детска градина от 80евро. Тези твърдения съдът намира за достоверни
и кредитира, тъй като се покриват и от показанията на нейния баща.
Доходът
на бащата е неустановен, но същият е в трудоспособна възраст, живее в Турция и
по презумпция е в състояние да реализира доста над минималната работна заплата
за страната.
Детето е на 3 и половина години и има
обичайните нужди от дрехи, храна, играчки.
И родителите, и детето живеят извън
България, където стандарта на живот е значително по-висок от този в страната,
респ. разходите също. За минимална необходима месечна издръжка, съдът намира
сумата от 150лв., от които майката следва да поеме 80лв., бащата 70лв.. За
определяне размерите на издръжките, съдът се ръководи и от разпоредбите на чл.143
и сл. СК, ПМС № 38/85г., ПП 5/70г., отчитайки възрастта на детето, възможностите
на родителите. Съдът отчете, че майката полага непосредствените грижи за детето,
липсата на задължения на двамата родители към други ненавършили пълнолетие деца.
Предвид на това претенцията над 150лв. се явява недоказана.
Началният момент на дължимост на издръжката следва
да е една година преди предявяването на иска, т.е. 22.11.2012г. Съдът намира за
безспорно установен факта, че родителите са разделени от началото на 2011г., а
бащата не е предоставял средства да издръжката на детето си.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Е.К.,
роден на ***г. в Република Турция да заплаща на малолетното си дете М. Е.К.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150лв./сто и петдесет лева/, платима
чрез неговата майка и законен представител Г.М.И., ЕГН **********, считано от 22.11.2012г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъплането на
законовите предпоставки за нейното изменяне или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения размер от 200лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На
основание чл.242 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решшението.
ОСЪЖДА Е.К.
да заплати по сметка на РРС сумата от 216лв., държ.такса върху присъдената
издръжка и 200лв. разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: