Р Е Ш Е Н И Е

Номер 157 05.06.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.68 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор, с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.215 от КТ във вр. с чл.15 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Депозирана е искова молба от И.Н.А., с която са предявени обективно съединени искове срещу “Ата Интернационал транспорт логистик” ЕООД за заплащане на сумите 2021,82 лв. - трудово възнаграждение за периода 17.11.2011 г. -30.04.2012г и сумата 13445,25лв. командировъчни пари за същия период. Иска и заплащане на законната лихва върху исковете, считано от датата на подаване на исковата молба и направените по делото разноски. Сочи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че е бил командирован изключително извън България - основно в Холандия, Белгия и Франция с право на дневни пари 35 евро на ден, че не са му изплатени трудовото възнаграждение и дължимите дневни пари.

Ответникът уведомен по реда на чл.54 ал.4 от ГПК, не депозира отговор. Не изпраща представител и в с.з., при редовно уведомяване при същата хипотеза на закона.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника от 16.11.2011г. до 30.04.2012г., като е бил назначен на длъжноста «шофьор на товарен автомобил/международни превози/» с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 400лв.

По делото е разпитан като свидетел В. В. И., работил при ответника заедно с ищеца. В показанията си св.И. сочи, че са работили само в чужбина в процесния период, като през това време не са били изплащани нито трудовите възнаграждения, нито средствата за командироване. Имал сключен тредов договор, който държал в камиона, тъй като следвало да го представя при проверки от контролните органи. При напускането си, не получил обратно трудовия си договор, който бил взет от камиона от шефа на фирмата ответник. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни логични, незаинтересовани, подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експретиза, по която вещото лице е депозирало доклад, че при посещение в офиса на ответника, установила, че не се съхраняват никакви документи, не са и представени такива.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за периода 17.11.2011 г. - 30.04.2012г., в размер на 2021,82 лв. е основателен. От събраните доказателства се установява, че в този период трудовото правоотношение между страните е съществувало, полаган е труд и за този труд на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение. От представените удостоверения от ищеца и справка от ТД на НАП се установява наличието на трудов договор. Ответникът не установява да е извършвал някакво плащане, поради което исковата претенция следва да бъде уважена, предвид и непредставянето от страна на ответника на ведомости за заплати за процесния период, при което съдът на основание чл.161 от ГПК, приема че са доказани твърдените факти в исковата молба.

Следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението относно посочената сума на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.215 от КТ при командироване работникът има право да получи пътни, дневни и квартирни пари. Ищецът явно е бил командирован за 197 дни извън страната, за които му се дължат команадировъчни средства предвид чл.15 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в размер на 35 евро на ден. От писмените доказателства по делото е установено, че е бил назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил международни превози, а от показанията на свидетеля се установява, че ищецът процесния период е работил в чужбина. Ответникът не установява да е извършвал плащане във връзка с тази претенция, а съдът кредитира показанията на свидетеля, които намира допустими с оглед разпоредбата на чл.165 от ГПК, тъй като документите за командироване явно са унищожени, което е видно и от доклада на вещото лице. За 197 дни дължимата сума е 6895евро или 13661,47лв., поради което претенцията в размер на 13445,20лв. е основателна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски. В случая обаче, адвокатско възнаграждение видно от представеното пълномощно по делото е договорено, но не е заплатено/л.34/

Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 от ГПК в размер на 80,87лв за първия иск и 537,81лв. за втория иск или общо в размер на 618,68лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Ата Интернационал транспорт логистик” ЕООД, ***, седалище гр.Р**, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.А., ЕГН**********,***, сумата 2021,82 лв./две хиляди двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - трудово възнаграждение за периода 17.11.2011 г. -30.04.2012г. и сумата 13445,25лв./тринадесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ командировъчни пари за същия период, ведно със законната лихва считано от 16.01.2014г. до окончателното и изплащане.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за трудовото възнаграждение.

ОСЪЖДА “Ата Интернационал транспорт логистик” ЕООД ****, седалище гр.Р***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 618,68лв. /шестотин и осемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: