Р Е Ш Е Н И Е

Номер 161 06.06.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№218 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК – установителен иск за собственост.

Депозирана е искова молба от Сдружение с нестопанска цел “Дом на науката и техниката” със седалище гр.Разград, с която е предявен иск срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като представител на Държавата за установяване, че ищецът е собственик в резултат на покупко-продажба и давност на апартамент в гр.Разград с идентификатор 61710.504.99.2.22. Сочи, че имотът им е предоставен през 1979 г. за настаняване на работници, че за същия имот са заплатили сумата 10 200 лв., заплащат местен данък върху недвижимите имоти и такса смет за имота, ползват имота и са го завели в счетоводството като основно средство.

Ответникът чрез своя процесуален представител Областен управител на Област Разград оспорва иска. Сочи, че ищецът не е представил доказателства да е правоприемник на Научно-техническия съюз, както и че същият е бил обществена организация, която е имала своя собственост, че липсва договор за покупко-продажба в съответната форма за действителност, както и че имотът не е могъл да бъде придобит по давност поради това, че е държавна собственост.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищецът Сдружение с нестопанска цел “Дом на науката и техниката” е вписано като такова с решение на ОС Разград по ф.д.№9/1990 г. Според пар.2 от допълнителните и преходни разпоредби на устава Дом на науката и техниката е правоприемник на Окръжния съвет на научно-техническите съюзи – гр.Разград. Според представения устав от 1989 г. на Федерацията на научно-техническите дружества тази федерация обединява на доброволни начала Домове на науката и техниката и е приемник на Научно-техническите съюзи в България, с което приема, активите, пасивите и членовети им.

С писмо от 1979 г. ОС на НТС гр.Разград са уведомени /от писмото не става ясно от кого/ , че им е определен за настаняване под наем на техни работници 1 апартамент, като те следва да заплатят 10 200 лв. за определения им апартамент, като окончателното разплащане ще се извърши в тримесечен срок след въвеждането на апартаментите в експлоатация на база окончателна строителна стойност. С ново писмо същите лица са посочили сумата 13 777 лв. окончателна стойност на обекта и са поискали незабавно превеждане на разликата между окончателната и първоначалната стойност.

От името на Дом на науката и техниката чрез представляващия го С. Н. на 28.01.2000 г. е подадена декларация по чл.17 от ЗМДТ за апартамент в гр.Р.***. Такъв апартамент е заведен и в счетоводството на сдружението като дълготраен материален актив /л.10 и л.101/. Представени са и квитанции за заплащане на данъци за преиода 2000 – 2013 г.

Според показанията на свидетелките К. и К. процесния апартамент е закупен със средства на НТС. За него са заплатени 14 000 лв. с платежни нареждания на два пъти на “Изграждане на селищни места”, което е било общинско предприятие. Апартаментът през цялото време е бил ползван от НТС, а след това от сдружение “Дом на науката и техниката” , като в него са настанявани лектори, а за известни периоди е бил отдаван под наем. Когато е бил отдаван под наем, наемната цена се заплащала на дружеството-ищец. Представени са и договори от 16.02.1996 г., 04.01.1999 г., 16.06.2003 г., 29.06.2005 г., 01.11.2005 г., 15.05.2006 г., 01.03.2012 г. за отдаване под наем на апартамента на трети за делото лица.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи : Така предявеният иск, с който се иска установяване на придобиването на право на собственост чрез покупко-продажба, а в условията на евентуалност по давност е неоснователен и недоказан.

Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е формален. Следователно същият следва да бъде сключен в съответната предписана от закона по време на неговото сключване форма. Ищецът не е посочил кога е извършена сделката, но правилото за необходимост от писмена форма на договора за покупко-продажба на имоти е въведено непосредствено след възстановяването на Българската държава през 1878 г. В чл.18 от ЗС е била възприета обикновената писмена форма, когато държавата чрез нейни представители прехвърля право на собственост по отношение на недвижими имоти. В случая ищецът не твърди да е съставен такъв писмен договор, респ. не представя и доказателства за това. Вероятно в случая е започнала процедура по отстъпване право на ползване върху държавен имот в полза на обществена организация, което е можело да стане възмездно или безвъзмездно, уредено в Наредба за държавните имоти /чл.101 и сл./. Не се твърди и липсват доказателства за завършен фактически състав, тъй като в през 1979 г. това е ставало със заповед на председателя на ИК на ОбНС по местонахождението на имота, утвърдена от председателя на ИК на ОкрНС въз основа на съгласие на Министъра на финансите.

По отношение твърдението за наличие на давностно владение от представените доказателства следва извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху недвижимия имот поне от 1990 г., от когато е регистриран в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и го е държал като свой – заплатил е сума при получаването му, заприходил го е като дълготраен материален актив, декларирал го е по реда, регламентиран в ЗМДТ, заплащал е данъци, ползвал го е за настаняване на свои служители, гости, отдавал го е под наем и е получавал наемната цена.

Тъй като имотът е бил държавна собственост, той не е можел да бъде придобит по давност с оглед забраната на чл.86 от Закота на собствеността от 1951 г. да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост /а такава според чл.2 на ЗС от 1951 г. е собствеността на държавата, кооперациите и другите обществени организации/. С изменението на закона с ДВ 31/1990 г. забраната е по отношение на вещите държавна или общинска собственост. Считано от 01.06.1996 г. забраната е ограничена само до вещи, които са публична държавна или общинска собственост и от тази дата за ищеца е текла придобивна давност, тъй като процесния апартамент не е публична държавна собственост. Тъй като той е бил недобросъвестен владелец / не е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик/ е било необходимо изтичането на 10 годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС. С изменение на ЗС ДВ 46/2006 г. давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна, считано от 31.05.2006 г., като срокът за това спиране е неколкократно продължаван и последният е до 31.12.2014 г. Следователно към настоящия момент не е изтекъл 10 годишния срок, в който ищецът е следвало да упражнява фактическа власт върху имота с намерение да го свои, следователно същият не е придобил по давност процесния недвижим имот.

С оглед неоснователността на иска срещу него и в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да направените от него разноски. В случая ответникът е бил защитаван от юрисконсулт, на който се дължи възнаграждение в размер на 849,32 лв. в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение с нестопанска цел “Дом на науката и техниката” със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Бузлуджа”, №2 срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Р.*** с идентификатор 61710.504.99.2.22, находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.504.99, предназначение на обекта – жилище, апартамент, а едно ниво, със застроена площ 59,00 кв.м. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел “Дом на науката и техниката” със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Бузлуджа”, №2 ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството сумата 849,32 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал. Във вр. с ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: