Р Е Ш Е Н И Е

Номер 152 02.06.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 288/2014 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Кредисимо”АД със седалище гр.София срещу С.И.И. и Й.Т.Й., с която е предявен иск за установяване, че ответниците дължат на ищеца сумата 1032,94 лв. по запис на заповед, ведно със законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и разноските по същото. Сочи, че записа на заповед е издаден във връзка с договор за заем в размер на 400 лв. и сумата по него е сбор от 347,40 лв. неизплатена главница, 285,54 лв. договорна лихва и 400 лв. административни разходи.

Ответницата И. признава, че дължи сумата 150 лв. по договора за кредит. Сочи, че не е успяла да изплати тази сума, тъй като се влошило здравословното й състояние.

Ответникът Й. не е заявил становище по иска в законоустановения срок.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1455/2013 г. на РРС. Срещу същата е постъпило възражение от първата ответница.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между ищеца и първата ответница на 15.12.2010 г. е сключен договор за заем. Размерът на сумата, която кредитополучателят – ответник следва да върне според уговореното в този заем е 863,10 лв. - на 15 месечни вноски по 57,54 лв.

Към заявлението по чл.417 от ГПК е приложен запис на заповед, подписан от първата ответница за сумата 1 113,10 лв. Според ищеца тази сума включва 347,40 лв. главница, 285,54 лв. договорна лихва /т.е.е това, което е уговорено в договора за заем без сумата 230,16 лв., за която ищецът признава, че му е платена/ и 400 лв. административни разходи. За доказване на последните прилага фактура, издадена от “Глобекс Колект” с МОЛ К. Кр. за сумата 379,76 лв. административни разходи по събиране, като е посочено името и договора на ищцата, както и протокол за извършени услуги.

Задължението по записа на заповед е авалирано от втория ответник.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск срещу първата ответница е частично основателен и доказан. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на тази ответница сума, която последната трябва да върне със съответното оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. Ищецът признава, че част от сумата е платена, за плащането на останалата част не бяха представени доказателства. Неплатеният остатък е в размер на 632,94 лв. и в тази част искът е основателен.

Досежно остатъка от 400 лв., искът се явява неоснователен и недоказан. Твърдяното от ищеца каузално правоотношение, по силата на което той твърди, че ответниците му дължат сумата 400 лв. не бе доказано. Не бе доказано тяхното поведение да е наложило тези разходи на ищеца. Освен това събирането на вземанията в Република България е правнорегламентирана дейност и не би могло да се осъществи от лица, които не са съдебни изпълнители. В случая се касае за фактури, издадени между свързани лица /двете дружества са с едно и също материалноотговорно лице/ без да има други доказателства за реално извършени услуги, за чието заплащане да следва да отговарят ответниците.

По отношение на втория ответник искът се явява недопустим. Установителният иск по чл.422 от ГПК е допустим тогава, когато е издадена заповед за изпълнение и срещу нея е постъпило възражение от длъжника. В случая второто от двете условия – възражение от длъжника до съда, не е осъществено, поради което производството по установителния иск срещу него следва да бъде прекратено. Авалът, за разлика от поръчителството е самостоятелно /неакцесорно / задължение. Систематическото и логическо тълкуване на разпоредбите на чл.485, ал.2 и чл.461 от ТЗ налага извода за самостоятелния характер на задължението на авалиста, което е в подкрепа на утвърденото в доктрината разбиране за абстрактния характер на менителничното поръчителство /в този смисъл рещение №120/30.07.2010 г. ВКС, т.д.№988/2009 г. ТК, ІІ т.о. ВКС/. Тъй като в случая менителничния ефект е редовен от външна страна /т.е. не сме в хипотезата на чл.485, ал2, посл. предл./, съществуването и размера на задължението на издателя на записа на заповед не влияе върху възникването и обема на задължението на авалиста.

На ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от иска, а именно 76,59 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.И. , ЕГН ********** ***, че същата дължи на “Кредисимо”АД, ЕИК 175330437 със седалище гр.София и адрес на управление район Лозенец, ул.”Якубица”, №7Б сумата 632,94 лв. /шестстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ в качеството й на издател по запис на заповед от 15.12.2010 г. и сумата 145 лв. /сто четиридесет и пет лева/ разноски по делото, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1455/2013 г. на РРС.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от “Кредисимо”АД, ЕИК 175330437 със седалище гр.София и адрес на управление район Лозенец, ул.”Якубица”, №7Б срещу Й.Т.Й., ЕГН ********** *** за установяване на задължението, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1455/2013 г. на РРС.

ОСЪЖДА С.И.И. , ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Кредисимо”АД, ЕИК 175330437 със седалище гр.София и адрес на управление район Лозенец, ул.”Якубица”, №7Б сумата 76,59 лв. /седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1455/2013 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: