Р Е Ш Е Н И Е

Номер 171 09.06.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четвърти юни две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 370/2014 г.

Производството е с правно основание чл.127А от СК.

Депозирана е молба от Д.К.Р., с която е предявен иск срещу С.М.С. за даване на разрешение, заместващо съгласието на ответника децата им Р., И., М. и Г. да пътуват в чужбина – Кралство Белгия, както и да им бъдат издадени задгранични паспорти. Сочи, че ответникът е баща на децата, че тя се е устроила в Кралство Белгия, че последните две години тя издържа децата, като непосредствените грижи за тях полага брат й. В с.з.заявява, че желае да полага непосредствени грижи за децата си в държавата, в която се е установила да живее и работи.

Иска съдът да допусне предварително изпълнение на решението.

Ответникът не е съгласен децата да живеят с майка си в друга държава.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Страните по делото са родители на Р. С. М., родена на *** г., И. С. М., родена на *** г., М. С.М., роден на *** г. и Г. С.М., роден на *** г. Двамата са живели на съпружески начала и са се грижели за децата си. От 2005 г. следват дълги периоди на раздяла между двамата. Ищцата е заминала за Кралство Белгия, започнала работа, наела жилище под наем и заживяла на съпружески начала с друго лице, като периодично се завръщала в България. Ответникът заминал за Франция, след това живеел за различни периоди от време при родителите си, при друга жена, завръщал се и при децата в къщата в с.Дряновец, която ищцата купила след като започнала работа в Белгия. Ищцата изпращала парични суми на брат си, който се грижел за децата около година и половина. В един период от време за децата се е грижела и тяхната по-голяма сестра /от първи брак на ответника/, като финансирането отново било осигурено от ищцата.

В един момент грижата за децата била поета от ответника. Тогава в ДСП Разград постъпил сигнал, че децата не посещават училище. И в този период от време издръжката на децата била поета от ищцата, която редовно изпращала парични средства. Според показанията на свид.Спасова той добре се е грижел за децата.

Ищцата е представила договор за наем, сключен от нея, за апартамент в гр. Брюксел. Според свид.Добрев жилището е уютно и добре подредено. Ищцата почиствала къщи, а мъжът, с който съжителствала имал строителна фирма. Двамата имали общо домакинство. Свид.Ж. също сподели добри впечатления от познанството си с този мъж – отнасял се добре с децата. Според нейните показания и тези на свид.И., също съсед, майката се грижи много добре за децата си. Според свидетелите сестрата на ищцата също живее в Белгия. Пред свид.И. децата неведнъж споделяли, че искат да живеят с майка си, а не с баща си.

Изслушани в с.з., трите по-големи деца споделят, че желаят да живеят с майка си в Кралство Белгия. Докато е била там, майка им е общувала с тях, вкл. и чрез интернет, където те видяли жилището, в което живее. Децата вярват, че ще се справят с предизвикателствата в другата държава, че ще успеят да научат езика. Споделят за проблеми в отношенията между тях и бащата – обиждал ги, биел ги. М. споделя положителни впечатления за мъжа, с който майка им живее – водил ги на море, на пикник, което баща им никога не бил правил, споделил, че наел по-голяма квартира, за да има място и за децата.

В социалния доклад, изготвен от ДСП Разград е посочено, че двете по-големи деца са в 7-ми клас. Всички деца ежедневно пътуват от с.Дряновец до с.Осенец, където учат. Интелектуалните възможности на децата са преценени като добри, а получените оценки – от средни до много добри. И пред социалния работник децата споделили своето желание да живеят с майка си в Белгия. Между децата и майката има силна емоционална връзка. В България децата живет заедно с майка им в къща в с.Дряновец, добре обзаведена, при добри хигиенно-битови условия. Майката е осигурила на децата всички необходими пособия, подкрепя ги и ги стимулира да продължават обучението си. Изслушана в с.з., социалният работник А.Д. сподели, че майката може да упражнява контрол по отношение на децата, че е родителят с по-голям авторитет от двамата. Заяви, че чрез Международната социална служба могат да изискат и получат доклад за децата, ако бъде разрешено напускането на страната.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Така предявеният иск за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата да се издаде паспорт за задгранични пътувания, както и децата да напускат границите на Република България, за да пътуват до Кралство Белгия до навършване на 18-годишна възраст, съдът намира за основателен. Разпоредбите на чл.127А от СК и чл.76 от Закона за българските документи за самоличност изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи. При конкретно възникнал спор между родителите, респ. при липса на волеизявление от страна на единия родител, съдът следва да реши този въпрос съобразно интересите на детето, за да може то да бъде възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В случая единият родител – майката се е устроила в Кралство Белгия – има работа, наела е жилище, съжителства с друго лице. Същевременно тя е родителят, който полага по-интензивни грижи за децата, поддържа по-силна емоционална връзка с тях и упражнява по-ефективен контрол, като същевременно е поела изцяло финансовата им издръжка. Децата желаят да живеят с нея в чужбина, разбират се с нейния съжителник.

Ответникът като баща на децата не успява да осигури финансовата им издръжка, не може да упражнява ефективен контрол, вкл. и по отношение ходенето на училище.

Ето защо съдът намира, че следва да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата да се издаде паспорт за задгранични пътувания, както и и децата да напускат границите на Република България, за да пътуват до Кралство Белгия до навършване на 18-годишна възраст. Децата имат желание да живеят в тази държава и с подкрепата на майка си и на нейните роднини биха могли да се адаптират. В техен интерес е да живеят при майка си, като същевременно същата да може да работи и да осигурява средства за издръжката им.

Тъй като не са посочени и доказани обстоятелства, които да водят до извод за необходимост от предварително изпълнение, съдът счита, че не следва да допусне такова.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПОСТАНОВЯВА заместващо съгласието на бащата С.М.С., ЕГН ********** *** РАЗРЕШЕНИЕ за издаване на задграничен паспорт на децата Р. С. М., ЕГН **********, И. С. М., ЕГН **********, М. С.М., ЕГН ********** и Г. С.М., ЕГН ********** и заместващо съгласието на бащата РАЗРЕШЕНИЕ за пътуване на Р. С. М., ЕГН **********, И. С. М., ЕГН **********, М. С.М., ЕГН ********** и Г. С.М., ЕГН ********** до Кралство Белгия до навършване на пълнолетие.

Решението е постановено по предявен иск от Д.К.Р., ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: