Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
03.06.2014г. гр. Разград
Районен съдия:
Атанас Христов
при участието на секретаря Ж.Р.
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 371 по описа за 2014
год.
Депозирана е искова молба с която са
предявени обективно и субективно съединени искове с правно осн. чл. 2, т.3
ЗОДОВ, от П.И.Г., ЕГН **********,*** ПРОТИВ Прокуратурата на Република България,
адрес гр. София, бул.*****, представлявана от Главния прокурор.
Прави се искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца /с изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК/ :
1.
Сумата
от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени му от обвинение за извършено престъпление за
което е бил оправдан по наказателно производство - ДП № 16/2011г. по описа на
ОСлО при ОП- Разград, НОХД № 431/2012г. по описа на Районен съд – Разград и
ВНОХД № 416/2012г. по описа на Окръжен съд – Разград, ведно със законната лихва
считано от 14.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
2.
Сумата
от 5001 лв. /пет хиляди и един лева/ –обезщетение за причинени имуществени вреди –
пропуснати ползи представляващи разлика между възнаграждението което би
получавал като държавен служител в ГДИН и реално получаваното възнаграждение
след напускането на ГДИН, за периода 25.04.2012г. до 14.02.2013г., ведно със
законната лихва считано от 14.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
3.
Сумата
от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/
- обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение
в хода на наказателно производство по ДП № 16/2011г. по описа на ОСлО при ОП - Разград, НОХД № 431/2012г. по описа на
Районен съд – Разград и ВНОХД № 416/2012г. по описа на Окръжен съд – Разград, ведно със законната лихва считано от 14.02.2013г. до
окончателното изплащане на сумата.
Сочи, че тези вреди му били
причинени от повдигнатото обвинение по ДП № 16/2011г. по описа на ОСлО при ОП – Разград. По това обвинение била постановена оправдателна
присъда по НОХД № 431/2012г.
по описа на Районен съд – Разград, потвърдена с окончателно решение постановено по ВНОХД № 416/2012г. по описа на Окръжен съд
– Разград.
Ищецът претендира разноски. В
съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адвокат Ел. Хр. от АК –
Шумен. Поддържат исковите претенции. Представят подробна писмена защита.
Ответникът Прокуратурата на Република
България, чрез процесуален
представите - прокурор от РП –
Разград, депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за изцяло неоснователни
и недоказани. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – прокурор
от РП - Разград, поддържа отговора на ИМ. Представя подробно писмена защита.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, релевантни към предмета на спора
и в съответствие с разпоредбата на чл. 235 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Заповед ЛС-03-1947/29.10.1999г на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция ищецът бил назначен на
длъжност „Надзирател" в областно звено "Следствени арести-Разград"- сектор „Охрана и контрол-Север" при Главна дирекция
„Следствени арести", а на 08.10.1999г встъпил в тази длъжност като държавен служител.
На 27.10.2011г. Районна прокуратура гр. Разград с
Постановление за образуване на досъдебно производство образувала досъдебно
поризводство № 16/2011г. по описа на ОСО- ОП гр. Разград, за извършено
престъпление по чл. 387, ал.1 НК. В постановлението е посочено, че ДП е
образувано срещу „П.И.Г., ЕГН **********”.
В
същото е посочено, че „за времето от
14.09.2010 г. до 23.09.2010 в гр. Разград, в качеството си на длъжностно лице –
сержант от “Следствени арести” гр. Разград, изпълняващ длъжността надзирател в
“Следствени арести” гр. Разград, в сектор “Охрана и контрол - север” е
злоупотребил с властта и служебното си положение – в нарушение на чл. 97, ал. 1
от ЗИНМНЗС – на лишените от свобода се забранява да внасят и държат при себе си
неразрешени предмети, в нарушение на чл. 97, т. 3 пр. V от ЗИНМНЗС – на
лишените от свобода се забранява да притежават мобилен телефон и в нарушение на
чл. 58.9 от Заповед № Л-6399/26.07.2010 г. на Главния директор на ГД
“Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието на Р България – на
задържаните лица не се разрешава получаването, притежаването, съхраняването и
използването на мобилни телефони по време на престоя им в ареста, болнични заведения
или конвоиране – е предоставил мобилен апарат със сим - карта на Д. А. А., който към него момент е бил с мярка за неотклонение
“Задържане под стража” по ДП № 347/2010 г. по описа на РУП-Разград, ПД №
175/2010 г. на Районна прокуратура гр. Разград, НОХД № 631/2010 г. на Районен
съд гр. Разград и се е намирал в килия в “СА” гр. Разград и от това са
произлезли вредни последици”.
Със Заповед №Л-9397/4 от 04.11.2011г. на главния директор на ГД
„Изпълнение на наказанията" срещу ищеца било
образувано дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина, по повод горецитираното наказателно производство.
Във връзка с образуваното дисциплинарно производство била издадена и Заповед №Л-93 99/04.11.2011 г за временното отстраняване на ищеца от
длъжност, до приключване на производството.
На 16.11.2011 г на ищеца са били връчени
заповедите за образуване на дисциплинарно производство и за отстраняването на ищеца от длъжност.
Със Заповед № Л – 437/4 от 18.01.2012г. издадена от
Главен Директор на
ГД „ИН" е прекратено
дисциплинарното производство срещу ищеца и същия бил възстановен на длъжност,
както и е наредено изплащане на полагащото му се възнаграждение за времето на
отстраняване от длъжност.
На 20.01.2012г. ищецът отново започнал да работи. Възнаграждението за времето, през което бил отстранен от длъжност, получил на 21.02.2012г.
На 17.02.2012г ищецът
подал заявление за прекратяване на служебното му правоотношение
по собствено желание.
Със заповед № Л – 1703/02.03.2012г. на Главния Директор
на ГДИН, служебното провоотношение на ищеца с ГДИН е прекратено по желание на
ищеца. На същата дата заповедта била връчена на ищеца.
На 25.04.2013г. на ищеца било
връчено Постановление от същата дата по ДП №16/2011 г по описа на ОСО – РОП, с което бил превлечен в качеството му обвиняем за престъпление по чл.387, ал.1 от НК
и му била взета МНО „Подписка”.
На 05.06.2012г.
РРП внесла в РРС
обвинителен акт срещу ищеца, за извършено престъпление по чл. 387, ал.1 НК. Въз
основа на ОА в РРС било образувано НОХД №431/2012г. на РС- Разград.
С Присъда № 648 от 26.10.2012г постановена по цитираното дело, ищецът бил признат
за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. С Решение № 4 от 14.02.2013г.
постановено по ВНОХД № 416/2012г. по описа на ОС – Разград, образувано по
протест на РРП, оправдателната присъда била потвърдена с цитираното окончателно
решение. Срещу това Решение не е внесено във ВКС искане за отмяната му по реда
на възобновяването по чл. 421, ал.1 НПК, поради което и към момента същото е в
сила.
Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се
установява от събрания доказателствен материал.
По въпроса от кой
момент е започнало наказателно производство против ищеца.
Съгласно чл. 219, ал.1 НПК Когато се
съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване
на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за
прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на
прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление.
-
ал.2 Разследващият орган може да привлече лицето
като обвиняем и със съставянето на
протокола за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на
прокурора.
По делото се спори, от кой момент следва да се приеме че
е било започнало наказателно преследване срещу ищеца:
– от 27.10.2011г.,
когато е издадено постановлението на РРП
за образуване на ДП № 16/2011г. по описа на ОСО – ОП гр. Разград
или
-
от 25.04.2012г., когато на ищеца е
било връчено постановление за привличането му в качество на обвиняем по
цитираното ДП.
Съдът в настоящия си
състав намира за правилно второто становище.
Настоящият състав приема, че ищецът до датата на връчването на
Постановление за привличена в качеството му на обвиняем – 25.04.2012г., не е имал статут на преследвано лице /обвиняем/. Съгласно чл.6 КЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен
спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок и от безпристрастен съд. В т.3 на чл.6 Конвенцията
дефинира минимума от права на обвиненото в извършване на престъпление лице,
включително да участва в разпита на свидетели, свидетелстващи срещу него.
Следователно, правото на справедлив процес, според буквалното тълкуване на
чл.6, касае лице, срещу което има наказателно обвинение. В практиката си
Европейският съд по правата на човека приема, че наличието на обвинение не
винаги зависи от официален акт и може да има формата на други мерки, които
съдържат такова твърдение и съществено засягат положението на заподозрения. Вярно е, че досъдебното производство не е
образувано само поради факта на извършено престъпление, КАКТО ИЗИСКВА ПРОЦЕСУАЛНИЯТ НИ ЗАКОН, а срещу лицето настоящ ищец. Само това обстоятелство обаче не е
достатъчно за извод, че той придобива статут на преследвано лице по смисъла на
практиката на Европейския съд. Срещу него не са предприети никакви мерки, които
да сочат на съществено засягане на положението му /дисциплинарното
производство според настоящия състав не представлява такива мерки/. В този смисъл е и Решение № 472 от 17.12.2009г. на
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
постановено по касационно дело № 488/2009 година. Както в това решение на ВКС, така и в
правната доктрина /”Новите положения на
досъдебното производство”, автор ПРОФЕСОР Маргарита Чинова, издателство
“Сиела” 2007г., стр.183 - 184/, се сочи, че вписването на името на лице в постановление за образуване
на досъдебното производство е дейност НЕ
подчинена на разпоредбите на закона. Така въпросното лице срещу което е
образувано наказателно производство не се уведомява за образуването и не може
да вземе участие в производството, тъй като в НПК няма нито един текст, който
да предоставя процесуални права именно на лице, срещу което е образувано
производство /вж. и Р-32-2003-ІІІ н.о. на ВКС/. В същото време за това лице
следват негативни последици – при издаване на документ за наличие на образувани
наказателни производства, то в него се отразява наличие на образувано, но
неприключило досъдебно производство, което е пречка да заеме редица длъжности и
да започне ред дейности. И всичко това, защото
прокурорските органи, не подчинявайки се на разпоредбите на закона, вписват
името на лицето в постановлението за образуване. За съжаление Районна прокуратура – гр. Разград
продължава с тази си порочна практика и до днес, независимо, че още през 1999г.
Конституционния съд с
Решение № 14 от 30 септември 1999г. по конституционно дело № 1 от
Без значение е
кога е образувано досъдебното
производство, а кога подсъдимия е придобил качеството на обвиняем /в този смисъл и Решение № 452 от 1.12.2008
г. на ВКС по н. д. № 458/2008 г., III н. о., НК/. Както е посочено изрично и в Решение № 268 от 16.09.2013 г. на ВКС по КНД №666/2013 г. ІІІ н.о., това, че наказателното
производство е образувано срещу известен, а не неизвестен извършител не променя
факта,
че фигурата на обвиняемия възниква едва
от привличането на лицето с постановление за привличане на обвиняем.
Ако за в бъдеще Районна прокуратура - Разград започне да съобразява дейността си по
образуване на наказателните производства, с горепосоченото тълкуване на Закона, дадено от Конституционния съд на РБ,
практиката на ВКС и правната доктрина, то
не би било налице необходимост да се обсъжда по делата въпросът дали с постановлението за образуване на
наказателното производство срещу конкретно
лице същото е придобило качество на
обвиняем.
Ето защо, съдът приема, за начална дата на причиняване на вредите на ищеца
– 25.04.2012г. /връчването на постановлението за привличане на обвиняем/ . Периода
до който ищеца е имал качество на обвиняем/подсъдим е приключил на 14.02.2013г. с постановяването на
окончателното решение на РОС, с което е потвърдена оправдателната присъда на
РРС.
Относно иска за НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ:
Нормата на чл. 2, ал 1, точка 3 - та предложение първо
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди гласи, че Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу
Прокуратурата на Република България, когато е единно и централизирано
юридическо лице /чл.7 ЗОДОВ/. С оглед
разясненията дадени в цитираното тълкувателно решение предявеният от ищеца иск
е процесуално допустим, предявен срещу надлежна страна.
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 - во ЗОДОВ.
В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
Мораторната лихва за забава се дължи от датата на влизане в сила на акта, с който се
признават за незаконни действията на държавния орган . От този момент ответната
страна изпада в забава и дължи лихва върху присъдения размер обезщетение.
За да бъде уважен предявеният от ищеца иск на стойност 15 000 лева по
чл.2 от ЗОДОВ ищецът следваше да установи и докаже, че е осъществен фактическия
състав на визираната правна норма: неправомерно
предявяване на обвинение, оправдаването на ищеца с влязъл в сила съдебен
акт, причинените неимуществени вреди и причнно - следствената връзка между
неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат.
От анализа на събраните гласни и писмени доказателства се извежда извода,
че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от 25.04.2012г. до 14.02.2013г.
спрямо него се е водело
наказателно производство първоначално в досъдебна фаза, а след това и
съдебна фаза.
Установи се, че в посочения по –
горе период от време на ищеца е повдигнато обвинение
за умишлено престъпление от общ характер.
Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали
още с предявяване на обвинението и под
контрола на наблюдаващият делото
прокурор при РП-Разград. Именно от датата на предявяване на обвинението за
извършване на престъпление от общ характер ищецът е придобил процесуалното
качество обвиняем по досъдебното производство. Самото предявяване на обвинение
става под контрола и ръководството на Прокуратурата.
От гореизложеното следва извода, че ищецът установи и доказа, че е имал
качество обвиняем. Същият е имал и качеството на подсъдим в съдебната фаза на
наказателното поризводство. Т.е. налице е първата от всички кумулативни
предпоставки.
От ангажираните от ищеца гласни доказателства се обосновава извода, че в
резултат на продължилото разследване по
делото ищецът се е променил, станал
притеснен, напрегнат, появили се проблеми в общуването му близките, т.е
установена и втората предпоставка за уважаване на иска.
Настоящият съдебен състав счита, че е установена и доказана
причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените
от ищеца неимуществени вреди.
Доказателства в посока на опровергаване на тази връзка не са ангажирани от
ответната страна.
Ищецът претендира от ответната страна заплащане на обезщетение от 15 000 лева за причинените му неимуществени
вреди .
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за
имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностно лице. Според § 1 от ЗР
на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони.
Съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да приложи критерият за
справедливост, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД.
Определянето на размера на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на редица обективно
съществуващи обстоятелства които трябва
да се вземат предвид /Постановление №
4/68 на Пленума на ВС/.
По делото се изясни и установи, че в рамките за времето от 25.04.2012г. до 14.02.2013г.
производството по образуваното срещу
ищеца наказателно дело е
приключило и ищецът е бил привличан в качество на обвиняем и на подсъдим.
Периода на наказателното производство се е отразил на поведението,
контактите и цялостното психическо състояние на ищеца.
За да се прецени справедливостта на обезщетението съдът взе предвид установените по делото
обстоятелства – продължителността на разследването по делото, промененото психическо и физическо състояние на ищеца в
резултат на продължилото наказателно производство.
Безспорно е че
процесното обвинение е станало известно на широк кръг от хора, предвид
проявения медиен интерес. Това се доказва не само от гласните доказателства, но
и от общодостъпните интернет сайтове, като например:
http://lex.bg/bg/news/view/49465
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=984334
„Бивш служител на ОЗ"Следствени
арести"-Разград застана пред съда днес по обвинение в извършване на военно
престъпление. Според държавното обвинение П.Г. внесъл мобилен телефон на
арестант. Апаратът и до днес е в неизвестност, арестантът го пренесъл от ареста
в Разград до затвора в Белене в слабините си - разказа той пред състав на
Районен съд-Разград.
Според обвинителния акт през 2010 г. П.Г. е
внесъл в ареста телефонен апарат и СИМ-карта, предоставил ги на разследвания за
множество кражби Д. А., двамата се познавали, живеели в съседни блокове.
Обвинението твърди, че от апарата са водени разговори около 2 седмици, в
съдебната зала обаче стана ясно, че арестантът намерил начин да пренесе апарата
до затвора в Белене, където е бил, докато му се повдигне обвинителен акт, а и
после е изтърпял присъдата си там. Мястото, където бил поставен GSM-апаратът, е
в слабините му - призна самият А..
Пред съда той представи версия,
различна от тази на прокуратурата. По неговите думи апарата и картата му
донесла неговата приятелка. Те били в джоба й, по време свиждане в разградския
арест той се пресегнал и взел апарата. В помещението имало двама полицаи, сред
които не бил подсъдимият, но те не видели какво се случва. От апарата говорили
тримата съкилийници на А. в ареста в Разград, един от тях е осъден за кражби,
двама за убийства, единият вече излежа присъдата си. По нелегално внесения
телефон говорили и затворници в Белене, където останал телефонът, след като А.
изтърпял своята присъда от 1 година и 3 месеца. Той не е открит и не бе
представен в съда като доказателство.
Разследването срещу Г. започнало след
анонимен сигнал. Служителят в ОЗ"Следствени арести" сам
напуснал работа, когато започнали да го разследват.
След днешните разпити на 11 свидетели, утре
предстои обяснението на подсъдимия, както и пледоариите на защитата и
обвинението.
Лишаване от свобода до 3 години е
санкцията, предвидена от Наказателния кодекс за лице под пагон, което
злоупотреби със служебното си поведение, превиши властта си и от това
произлязат вредни последствия.”
http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=10757&Itemid=26
|
„Съдят бивш служител на арестите, вкарал GSM на
задържан |
|
|
|
Бивш служител на сектор „Арести“ към областната служба
„Изпълнение на наказанията“ в Разград вчера се изправи пред Районния съд. На П.Г.
е повдигнато обвинение по чл.387, ал.1 от глава Военни престъпления от
Наказателния кодекс. Текстът предвижда до три години лишаване от свобода за
злоупотреба със служебно положение и превишаване на властта. Според държавното обвинение през март 2010 година Г.
внесъл мобилен телефон „Нокия“ със SIM карта на задържания в разградските
арести Д. А.. Мъжът бил осъден на година и три месеца лишаване от
свобода за кражби. От GSM-а той говорил повече от година, включително и в
затвора в Белене, ползвали го и съкилийниците му, които са призовани като
свидетели. Вчера пръв по делото беше разпитан Д.А.. Той заяви, че
телефона му е донесла приятелката му Д. Й., а не Г.. А. сам го взел, като
бръкнал в джоба й през решетките. Никой от охранителите не разбрал за
случилото се. Версията му пред съда потвърди и самата Д.. Очаква се днес Г.
да даде обяснения, а след пледоариите на страните съдът да се произнесе с
присъда. „ |
Както е прието и в
т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по тълкувателно
дело № 4/2007г. :„Обществото
реагира особено чувствително, когато нарушителите са служители с полицейски
правомощия.”
Вярно, е че към момента на
привличането му в качество на обвиняем ищецът вече е напуснал длъжността си в
ГДИН, но повдигнатото обвинение касае именно престъпление извършено във връзка
със службата му.
Изградения до момента авторитет
на безупречен служител в ГДИН /за 13г.
ищецът няма нито едно дисциплинарно наказание, видно от кадрово му дело/, безспорно
е пострадал от процесното обвинение. Нормално е ищецът да се е чувствал
изключително зле, именно отчитайки негативните реакции на нашето общество към
служители от правоохранителните органи за които се твърди, че са нарушили
Закона, особено пък извършили престъпление.
Ето защо, съдът приема че ищецът
е претърпял много повече неимуществени вреди от обвинение за извършено
престъпление, от колкото би претърпяло лице което не е работило в
правоохранителните структури.
По изложените съображения съдът
намира, че по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на общо
15 000 лева за претърпените неимуществени вреди – сума която би могла да
репарира причинените на ищеца неимуществени вреди.
Върху уважената част на иска следва да се присъди и законната лихва за
забава с начален период датата на
влизане в сила на оправдателната присъда- 14.02.2013г.
При този изход на спора и при спазване на разпоредбите на чл. 9 а, ал.1,
чл.10, ал.3 ЗОДОВ дължимата държавна такса от 10 лева следва да бъде възложена
в тежест на ответната страна.
Относно иска за сумата от 5001
лв. – обезщетение за причинени
имуществени вреди – пропуснати ползи представляващи разлика между
възнаграждението което би получавал като държавен служител в ГДИН и реално
получаваното възнаграждение след напускането на ГДИН, за периода 25.04.2012г.
до 14.02.2013г.
Както
вече се посочи по - горе, настоящия съдебен
състав приема, че началната дата на наказателното преследване против ищеца е 25.04.2012г. /връчването на постановлението за привличане на обвиняем/, а не
27.10.2011г., / когато е издадено
постановлението на РРП за образуване на ДП № 16/2011г. по описа на ОСО – ОП гр.
Разград/.
Ищецът е подал заявление за освобождаването му от длъжност по чл. 245,
ал.1, т.4 ЗМВР във вр. с чл. 19, ал.2
ЗИНЗС /по собствено желание/ от 17.02.2014г. /лист 24/, т.е. повече от
два месеца преди започването на наказателното преследване против ищеца.
Със заповед № Л – 1703/02.03.2012г. на Главния Директор
на ГДИН, служебното провоотношение на ищеца с ГДИН е прекратено по желание на
ищеца. На същата дата заповедта била връчена на ищеца.
Тъй като Заявлението за освобождаване от длъжност е подадено далеч преди
преди началната дата на наказателното
преследване против ищеца, съдът намира, че не е налице причинно следствена
връзка между процесното обвинение и вредите които ищецът е претърпял в резултат
на заеманите след напускането на ГД ИН далеч по-ниско платени длъжности.
След като не е налице причинно следствената
връзка, то този иск се явява неоснователен, поради което е безпредметно да се
обсъжда наличието на останалите необходими предпоставки за уважаването на иска.
С оглед изхода от този иск, следва да бъде
отхвърлена претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 10 лв. представляваща държавна такса този предявен иск.
Относно иска за заплащане на сумата от 850 лв. /осемстотин
и петдесет лева/ - обезщетение за
имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателно
производство по ДП № 16/2011г. по описа на ОСлО при ОП - Разград, НОХД № 431/2012г. по описа на
Районен съд – Разград и ВНОХД № 416/2012г. по описа на Окръжен съд – Разград.
НПК регламентира
отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по
реда на чл.301, т.1 НПК, но не предвижда възможност лицето,
което е признато за невинно или срещу което наказателното производство е
прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното
преследване. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски
в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия,
обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена
вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл.4 ЗОДОВ. В този
смисъл е разрешен въпросът в постановените по реда на чл.290 ГПК и
имащи задължителен характер Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. гр.дело № 1651/2009 г., решение №
843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Същият отговор на
въпроса е даден и в решения № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. и №
433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о.
Видно от неоспорените преписи от договори за правна защита и съдействие
/л.45/, е че в хода на наказателното производство ищецът е заплатил в брой на
своя защитник общо сумата 850 лв.
С оглед изложените
по-горе съображения тези разноски представляват за него имуществена вреда
вследствие осъщественото накаателно преследване, която подлежи на обезщетяване
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.Същата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва считано от
14.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата, поради забавата за
която се посочи по-горе.
По претендираните от ищеца разноски сторени в настоящото
производство в размер на 850 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съгласно
чл. 10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ, Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ето
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 646.17 лв., като за разликата
до претендирания размер от 850 лв. искането за присъждане на разноски следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно.
Само за пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че за настоящия състав представлява истинска мистификация, защо след
като е РОП е поддържала обвинението във
възивното производство, то Окръжния прокурор при РОП, на осн. чл. 420, ал.1 във
вр. чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, не е е направил искане за възобновяване в срока по чл. 421, ал.1 НПК.
Водим от горното и на основание чл.236 ГПК съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. ******,
представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Г., ЕГН **********,*** сумата от 15 000.00
лева /петнадесет хиляди лева/ - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени му от обвинение за извършено
престъпление за което е бил оправдан по наказателно производство - ДП №
16/2011г. по описа на ОСлО при ОП- Разград, НОХД № 431/2012г. по описа на
Районен съд – Разград и ВНОХД № 416/2012г. по описа на Окръжен съд – Разград,
ведно със законната лихва считано от 14.02.2013г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. чл.86 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.И.Г., ЕГН **********,***
против Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. *****,
представлявана от Главния прокурор, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 5001 лв. /пет хиляди и
един лева/ – обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи
представляващи разлика между възнаграждението което би получавал като държавен
служител в ГДИН и реално получаваното възнаграждение след напускането на ГДИН,
за периода 25.04.2012г. до 14.02.2013г., ведно със законната лихва считано от
14.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. чл.86 във вр. с
чл. 84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, адрес гр. София, бул.*****, представлявана от Главния
прокурор ДА ЗАПЛАТИ
на П.И.Г., ЕГН **********,*** сумата от
850
лева /осемстотин и петдесет
лева/ - обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение в хода на наказателно производство по ДП № 16/2011г. по описа на
ОСлО при ОП - Разград, НОХД № 431/2012г. по описа на Районен съд – Разград и
ВНОХД № 416/2012г. по описа на Окръжен съд – Разград, ведно със законната лихва
считано от 14.02.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. чл.86 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от
Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Г., ЕГН **********,*** сумата от 20 лева
/двадесет лева/ за разноски по делото за заплатена държавна такса, като
ОТХВЪРЛЯ искането за РАЗЛИКАТА до претендирания размер от 30 лв., като
неоснователно, на осн. чл. 9 а, ал.1, чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр.
София, бул. *******, представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Г.,
ЕГН **********,*** сумата от 646.17
лв. /шестотин четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, разноски за заплатено в настоящото производство адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ
искането за РАЗЛИКАТА до претендирания размер от 850 лв., като неоснователно, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Препис
от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: