Р Е Ш Е Н И Е

№147, 09.06.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

като разгледа докладваното от председателя

гр.дело № 388 по описа за 2014г.

Предявен е иск по чл.128 ал.1 СК.

Постъпила е искова молба от искова молба от З.И.А. и Н. М. А., с която молят съда да им определи режим на лични отношения с внучката им Н. Ищците твърдят, че след развода на сина им ответницата е преустановила контактите им с детето. Отнета им е възможността да виждат, общуват и прекарват поне малко време с детето. Допреди раздялата ищците са полагали грижи за детето и по никакъв начин не са ставали причина за някакво неблагоприятно събитие в живата на детето. Винаги са се стремили да подпомагат младите както финансово, така и с лична грижа. Претендират РЛО с детето всяка втора неделя от месеца от 10 до 18ч.; всяка четвърта събота от 10 до 18ч., както и 15 дни през лятото и по 1 ден от мюсюлманските празници.

Ответникът Б.Н.М. счита иска да допустим и основателен. Твърди, че родителите му не са виждали внучката си от м.11.2012г., като всеки техен опит да се свържат с ответницата се оказвал безуспешен. Това се отразява изключително негативно върху тях.

Ответницата Н. Н. С. оспорва изложените в исковата молба факти. Тя твърди, че от момента на фактическата й раздяла с ответника, ищците по никакъв начин не са правили опити да ги посетят в гр.Лозница, нито са се обаждали по телефон. Дори за празниците не са търсили контакт с детето, нито пък са изпращали подаръци. Оспорва ищците да са ги подпомагали финансово. Напротив, твърди че нейните родители са им помагали. Счита претендирания РЛО за неоснователно завишен, предвид прекъснатата емоционална връзка между тях и дъщеря им. Предлага РЛО всяка втора неделя от месеца от 10 до 17ч., по местоживеене на детето.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищците са баба и дядо на детето Н. по бащина линия. С решение №121/18.12.13г. по бр.д№103/13г. на РРС упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и трета неделя от месеца, от 10ч. до 17ч., 15 дни през лятото и по един от почивните дни от националните празници на страната.

По делото е разпитана една свидетелка- М. А., майка та ответницата, която твърди, родителите на детето са разделени от 11.11.12г. От този момент родителите на зет й не са идвали да виждат детето. Миналата година през февруари месец и тази година през януари зет й е идвал да види детето. Опитал се да го вземе на ръце, но тъй като то се разплакало, той го върнал на майката. Твърди, че нито тя, нито дъщеря й са търсили ответниците за да видят детето. Според свидетелката детето не познава тези си баба и дядо. Дъщеря й си е сменила телефонния номер, тъй като зетя я тормозел. Не му е давала нов. Според свидетелката ответниците имали нейния телефонен номер, и ако са искали са можели да се обадят на нея. Според свидетелката детето е по-чувствително. Знае и иска само майка си. Не говори с непознати и ако я закачат се разплаква. Детето става късно сутрин различно, като на обед не спи. Вечер си ляга към 21ч.

В социалния доклад от Шумен се установява, че ищците притежават необходимия родителски капацитет и могат да гарантират сигурността на детето в своето семейство. Имат подходящи жилищни условия, реализират постоянни доходи от трудова заетост и могат да задоволят потребностите на детето при гостуване. В интерес на детето е да поддържа контакт със своите близки. От социалния доклад от ДСП-Разград се установява, че майката принципно не се противопоставя на контактите на ищците с детето, но тъй като не ги познава е по удачно в началото контактите да се извършват в присъствието на майката и след като детето привикне да го вземат в гр.Шумен.

От анализа на сочените в исковата молба факти, съдът намира че е предявен иск по чл.128 ал.1 СК, който дава право на дядото и бабата да имат лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Законът предвижда в случай, че се пречи на поддържането на тези отношения, Съдът да определи мерки за лични отношения между бабата/дядото и внуците. С въвеждането на тази норма се цели да се съхранят родовите отношения, да не се прекъсва създадена връзка между баба/дядо и техен внук при развод между родителите. При регулирането на тези отношения отново водещ е интересът на детето и конкретно максималната му защита. За да е основателен искът, на първо място ищцовата страна трябва да докаже факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно – че се пречи на поддържането на контакти между бабата/дядото и тяхната внучка. След като се установи тази отрицателна предпоставка, се изследва обстоятелството дали тези отношения са и доколко в интерес на детето. Двете предпоставки, трябва да са налице кумулативно- т.е. от една страна да се пречи на контактите на детето с неговите баба и дядо, да се препятстват срещите им и поддържането на нормални отношения, а от друга страна – тези контакти да са в интерес на детето.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че ищците не могат да упражняват контакти с детето, тъй като нямат пряка връзка с неговата майка, която си е сменила телефона. Това се установява от показанията на свидетелката.

Съдът обаче намира, че на този етап претендирания режим на контакти на ищците с детето не е в негов интерес. Детето не познава своите баба и дядо, не е привързано към тях. За това положение освен майката вина имат и ищците. Същите въпреки липсата на възможност да установят връзка с ответницата не са направили опит за личен контакт с нея и детето в гр.Лозница. Ищците са на средна възраст и за тях не би трябвало да е проблем пътуване до близко населено място, на около 70км. разстояние.

В този случай съдът намира за удачно приложението на две от мерките по чл.58 ал.9 СК, като първоначално срещите на детето следва да се провеждат на познато място, в присъствието на неговата майка, като чак след това детето може да бъде вземано от ищците в гр.Шумен. Тъй като детето още няма 3 години престой през лятото от 15 дни е твърде продължителен. Едносечмичен престой при ищците е напълно достатъчен, още повече че на техният син също има определен РЛО, при който могат да виждат детето. Досежно деня от мюсюлманските празници, съдът следва да съобрази, че детето ще прекарва по един ден с майка си, по един ден с баща си, като остава още един ден, който на този етап е по удачно детето да прекарва с бабата и дядото по майчина линия.

В настоящото производство страните не си дължат разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Н. Б.Н., ЕГН ********** с неговите баба и дядо по бащина линия З.И.А., ЕГН********** и Н. М. А., ЕГН ********** всяка първа събота от месеца от 10ч. до 18ч., като за периода от влизане на решението в сила до 02.08.2014г. вкл. срещите следва да бъдат осъществявани в гр.Лозница в присъствието на майката, а след този период детето следва да осъществява личните отношения по местоживеене ***, както и една седмица през лятото, несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката.

ОСТАВЯ БЕЗ уважение искането за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: