Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

гр. Разград 23.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 19.06.2014 г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря П.Т., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 753 по описа на Разградски районен съд за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД, чрез пълномощника адв. Р.С. ***, срещу П. К.П., ЕГН**********,***, с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми за които суми е издадена заповед за изпълнение № 802/24.03.2014г., по ч.гр. дело № 483/2014г. на Районен съд Разград:

- сумата 785,59лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ за топлинна енергия за периода от 01.11.2010 г. – 08.08.2013г. ведно със законната лихва от 20.03.2014 г. до изплащане на вземането,

- сумата 135,41лв./сто тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.01.2011г. до 05.03.2014г.,

Представя писмени доказателства. Прави искане за присъждане на разноски.

Срещу ИМ ответникът, депозира отговор. Сочи че исковите претенции са допустими, но неоснователни, тъй като в хода на производството е заплатил на ищеца процесните суми. Ето защо, моли за отхвърляне на исковите претенции, в т.ч. и претенциите за разноски. Представя писмени доказателства – 2 бр. фискални бонове от 28.05.2014г. за сумата от 785.59 лв и за сумата от 135.41 лв. /л.23 и л. 45/.

В о.с.з. при редовност в и призоваването, никоя от страните не се явява и не изпраща представител.

Ищецът депозира писмена молба /л.73/, с която признава, че ответникът му е заплатил претендирането в настоящото производство суми в общ размер на 921 лв. Претендира сторените заповедното производство разноски от 25 лв. за заплатена държавна такса, както и сторените в настоящото производство разноски – заплатена държавна такса в размер на 75 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетото за послужване ч. гр.д .№ 483/2014 г. по описа на РРС се установява, че е удовлетворено заявление на ищеца “Топлофикация Разград” ЕАД и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за незаплатена топлинна енергия по чл. 410 от ГПК, против П. К.П. за :

сумата 785,59лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ за топлинна енергия за периода от 01.11.2010 г. – 08.08.2013г. ведно със законната лихва от 20.03.2014 г. до изплащане на вземането, сумата 135,41лв./сто тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.01.2011г до 05.03.2014г. и сумата 25 лв. /двадесети пет лева/ разноски по делото.

Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение.

След получаването на преписа от настоящата молба, ответникът е заплатил на ищеца претендираните суми.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК.

В производството по установяване съществуването на главното си вземане, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост, вкл. и изпълнението на насрещните престации, обуславящи тази изискуемост.

По делото не се спори, че ответникът е титуляр на партида, като ползва предоставени от ищеца топлинна енергия на адрес - гр.Р., ж.к. ********.

В хода на производството по делото бе безспорно установено, че ищцовото дружество е изпълнило поетите от него задължения, като от страна на ответника не е последвало надлежно изпълнение на поетото от него договорно задължение да заплати цената на получените услуги , което е основание за ангажиране на неговата договорна отговорност и поставяне в негова тежест на следващите се неблагоприятни последици, изпълнение на които ищецът е поискал в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК.

Няма спор, че след получаването на исковата молба, ответникът е заплатил на ищеца претендираните суми – главница и лихви. Ето защо, предвид извършеното плащане в хода на процеса, исковите претенции за главница и лихви, следва да се отхвърлят.

Основният въпрос по делото, е дали ответникът дължи на ищеца сторените разноски в заповедното производство и в настоящото производство – заплатени държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за заплащане на държавна такса. В настоящото производство, ищецът е заплатил за дължима държавна такса при предявяването на иска сумата от 75 лв. /л. 6 – 25 лв., и л. 20 – 50 лв./. Видно от неоспорения кредитен превод, ищецът е заплатил сумата от 300 лв. за възнаграждение на пълномощника си адвокат Р.С. /л. 75/.

Както е посочено и в Определение № 605 от 10.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2001 г., II г. о., Български законник, бр. 10/2002 г., стр. 77, отговорността за съдебни разноски е невиновна, обективна, в който смисъл е и постоянната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК. След като е налице изпълнение в хода на съдебното производство, а не преди завеждане на иска по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, съдебните разноски следва да бъдат възложени на ответника. Последният не е признал иска, а с поведението си е станал причина за завеждане на дело от страна на ищеца за заплащане на процесните суми. Така й постановеното в производството по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, Определение № 89 от 2.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 46/2012 г., II г. о., ГК.

Ето защо, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца за деловодни разноски сумата от 400 лв., от които: 25 лв за заплатена държавна такса в заповедното производство, 75 лв. за заплатена държавна такса за настоящото исково производство и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните съображения, разградският районен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА, иска на “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул.”Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника П. К.П., ЕГН**********,***, дължи на ищеца:

- сумата 135,41лв. /сто тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.01.2011г. до 05.03.2014г.,

за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 802/24.03.2014г., по ч.гр. дело № 483/2014г. по описа на Районен съд – Разград, на основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА П. К.П., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул.”Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направени съдебно деловодни разноски по ч. гр.д. № 483/2014г. по описа на Районен съд - Разград и по настоящото дело, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 483/2014 г. по описа на Районен съд – Разград, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :